Питам я какво прави, а тя – една от най-забавните жени, които съм срещала, лекарка – ми казва: „Развеждам се и се подреждам!“ Подала молба за развод, преди това обсъдили всичко спокойно. В крайна сметка нямат деца. Могат да постъпят както намерят за добре. Той приел. По взаимно съгласие. Остават приятели.

Тя е ентусиазирана, доволна. Все едно й предстои ново начало. Отдавна трябвало да го направи, но едва сега се решила. Спокойна е. Скоро бурята съвсем ще утихне и всеки ще е щастлив под своя покрив. Няма друг мъж. Ще живее сама. Виждам, че дори няма търпение да заживее сама.

Три седмици по-късно тя отново ми се обажда. Плаче. Бременна е. Като в сапунките. Обаче там поне реват, защото забременяват преди сватбата, а не преди развода. И сега какво? Ще направи аборт. „Ама как ще направиш аборт?! Вие нямате деца, а си на 42“ - казвам й, защото не знам какво друго да й кажа. Реве, хълца. Точно сега, точно на нея да й се случи така! 20 години го чака това дете. „Една жена никога не трябва да прави секс от скука, от отчаяние и по необходимост. А само защото дълбоко го иска. Иначе ще си изпати. Виж ме мен сега. Какво да правя?“

Наистина не знам какво да й кажа.