Не само любовта трае три години. Омразата също. Три години трябват, за да се превърнат крясъците и заплюванията в безобидни подбутвания и „виж, Елена от Биг Брадър“, когато я срещнат на улицата. Нея все още я помнят. Не бяха я забравили и преди да влезе в Денсинг Старс, да изтанцува ча-ча безсрамно добре и секси и да чуе от Илиана Раева, че трябва да се гордее със себе си, защото е една от малкото личности, които уважават сърцето си. Тя е Елена Георгиева.

Как попадна в Денсинг Старс?

Обадиха ми се и ме попитаха дали искам да участвам. Първата ми дума беше „да“. Никога не съм се занимавала професионално с танци. Дори на салса не съм ходила. А всички ходят на салса. Като дете ми беше мечта да се запиша на състезателни танци. Не ме взеха. Момчетата бяха дефицит и нямаше кой да танцува с мен. Бях в четвърти клас. И плаках много. Сега успях да си сбъдна тази мечта.

Какви бяха реакциите за твоето участие в танцовия формат?

Получих много покани за приятелство от непознати хора във фейсбук. Искам да благодаря на Елен Колева за това, че ми писа, когато се разбра, че отпадам от предаването заради травма. Поздрави ме, че съм участвала, и се надява бързо да се оправя и да се върна обратно. Мира Янова също ми писа. През тези години не съм имала възможността да я срещна на живо и да й благодаря, тъй като тя беше един от хората, които ме защитаваха в Биг Брадър.

Какво се случи с теб през тези 9 години от участието ти в Биг Брадър?

Каквото и на всички хора, предполагам. Е, може би не точно, защото първите години ми беше трудно да се върна към нормалния си живот, което много исках. Казвах си – всяко чудо за три дни, но не се получи така.

А какво се получи?

Първите години имаше ужасни неща, наистина. Майка ми понесе много. Да й казват на улицата, че е майка на курва. Непознати хора. Плюли са я в лицето. Спомням си, че когато й се беше случило, тя се върна вкъщи в абсолютна истерия.

Той е мъж и не смееха. Баща ми беше човек, който, след като ми свалиха охраната, ме превозваше. Но те и пред него са ме плюли.

Имала си охрана?

Бяха назначили някаква охрана за десетина дни, след като излязох от предаването, тъй като беше опасно да се движа сама.

Имало ли е опити за физическо посегателство?

Да, имаше хора, които ме причакваха на улицата (леко се смее). Не е смешно, ама какво сега, да се разплача ли? Скачат ти на бой, обясняват ти, че ще ти счупят зъбите. Мъже предимно. Жените не са толкова смели. Те могат да те заплюят и да ти кажат, че си курва. Или да откажат да те обслужат, като влезеш в магазин. Или да те изгонят от църквата. Като прокажен си. Ана Каренина чели ли сте?

Но нея никой не налита да я бие. А и онова е деветнайсети век.

Изглежда мисленето не е мръднало много оттогава.

Мъже да те нападат...! Приели са го суперлично, все едно си изневерила на всеки един от тях.

И на мен ми беше странно в началото. После познати ми обясниха, че когато се появяваш по телевизията, хората заживяват твоя живот и си длъжен да понесеш мнението им. И Мартин Карбовски ми обясняваше по телефона, че съм длъжна да дам обяснение на българския народ за това, което съм направила.

Не мога да разбера какво толкова направи.

Много хора са ми казвали после, когато сме си говорили за брак, за отношения – нека Хикс прави каквото иска, но аз да не разбирам.

Да, има такава поговорка – човек не страда за това, което не знае.

Очевидно е много гадно да направиш нещо такова и хората да го видят. Но при мен проблемът с това да криеш чувствата си е много голям. Аз просто не го мога. Познатите и близките ми и досега твърдят, че всичко ми е изписано на лицето. Всеки може да разбере кога съм ядосана или влюбена.

Продължаваш ли по този начин да изразяваш чувствата си?

Да. Тъпо, нали? Не съм си взела поука.

Не, някой би се затворил.

Аз съм станала страшно недоверчива. Тази психическа травма, която си нанесох тогава, много ми повлия през годините. Пречупи някаква част вътре в мен, направи ме неверник. Преди бях много позитивно настроена.

Това със сигурност. Имаше един период, в който на улицата не можех да изляза. Някаква страхова невроза имах. И ходех с наведена глава. Даже понякога съм си затваряла очите. И досега, когато вървя по улицата и видя някакви събрани хора да речем, минавам на отсрещния тротоар, ако мога. Но никого не обвинявам.

От какво най-много те беше страх – от омразата или от някаква физическа саморазправа?

Не знам дали ме е било страх, то беше някакво неестествено състояние. Нечовешко. Чувстваш се като стената в скуоша. Не знаеш какво се случва, не можеш да мръднеш, но в същото време трябва да посрещаш топките, които идват.

Колко време продължи това остро състояние?

Три години може би. Три години, за да почнат да ми казват само „а, ти си Елена от ББ“.

Сънуваше ли кошмари след излизането си от предаването?

Не, защото просто не спях. Бях в будна кома (смее се).

Ако приемем, че Миро и Мариан са ти били житейски учители, какво научи от тях?

С Миро бяхме деца. Това е истината. Не знам дали сме научили нещо един от друг. Малко след като сме си играли навън, станахме гаджета. Може би ме е научил да се боря да бъда себе си. Двамата сме много различни и в тая връзка аз можех тотално да се затрия. Да приема неговата същност. От Мариан научих много, без той да знае. Той ме е запознал и с много хора, които са ми били полезни и са ми носели супер приятни емоции.

Поддържаш ли връзка с някого от двамата?

С Миро не. Той си има нов живот. С Мариан поддържаме нормален човешки контакт. Не се виждаме често. Беше ми писал във фейсбук, че ме е гледал, когато танцувах ча-ча. И ме поздрави. И каза да спра да плача за всичко. „Страхотна си, престани да ревеш!“

Имаш ли си сега приятел?

Да, имам.

Какво искаш от бъдещето?

Очакванията водят до разочарования. Аз лично искам да имам семейство. Дали ще се случи или не, ще видим. Може и да не се случи.

Това, че имаш връзка с някого, съвсем не означава, че утре се жените и имате деца. Не искам да въвличам човека до себе си в някакви схеми. Аз самата винаги съм искала да имам семейство. Обожавам децата. Дано някой ден да си имам и мои.