Демонът на писъците

„Целунах дявола по устата“ – казва Стивън Тайлър, вокалът на легендарните Aerosmith. Целувал го е неведнъж. На врата си носи кръст, в който има малък нож. Решил е, че иска на надгробния му камък да пише: „Тук живее Тайлър, Демонът на писъците. Той не се събуждаше от съня, който сънува, до един ден, в който изпи магическа порция и напусна със сладко чувство този свят.“

Може ли да бъде сбъркан – с дългата му коса, големите устни, гримираните хитри очи, дивите танци на сцената, ярките цветни дрехи, шала, увит около стойката на микрофона... Освен че Стив е далтонист, той е и винаги готов да дава съвети за стил: „Много хора ще предпочетат да се чувстват кофти, вместо да поемат риск. Рискувайте повече, защото това, което обличате, създава енергия и ви кара да се чувствате специални. Експериментирайте. Много е забавно.“ Тайлър експериментира с всичко, което му е интересно – музика, жени, дрехи, наркотици. Свири на пиано, хармоника, китара, бас, барабани, перкусии, маракаси, мандолина, цигулка, флейта, саксофон.

ДНК-то и прахът на времето

Истинското му име е Стивън Виктор Таларико, роден на 26 март 1948 в Манхатън. Майка му е секретарка, от полски и английски произход, с далечни уелски корени. Баща му – полуиталианец, полугерманец, класически музикант и пианист. „Музиката е в ДНК-то ми. Имам брошура от 1912, на която са снимани баща ми, чичо ми и дядо ми – The Tallarico Brothers. Качвали се на влака и свирели в разни бляскави хотели на чело, виола, пиано и китара. И те ходели на турнета, имали връзки със странни дами в лобитата, живеели доста по-различно от обикновените жители на Ню Йорк, които работят от 9 до 17 ч.“

Първите спомени на Стив са от Бронкс. „Там мина детството ми – разказва той – под пианото на баща ми. Докато той репетираше по два часа на ден, аз станах достатъчно висок да стигам клавишите и открих партитури, пълни с прах. Прахът на времето – Дебюси, Брамс, Бах, Бетовен. Това беше моето въвеждане в болката на музиката. Така пораснах.“ Между другото споделя, че като тийнейджър работел в хлебарница, за да изкарва пари, но по-интересното в живота му започва да се случва от 1969 г. нататък.

Мъжкият Джанис Джоплин

Тайлър участва в местно рокшоу в Сънапий, Ню Хампшир, и там се запознава с китариста Джо Пери и басиста Том Хамилтън. Правят група - Стив е вокал, зад барабаните - Джоуи Крамър, ритъма държи приятелят му от детство Рей Табано. Към края на 1970 г. всички се местят в общ апартамент в Бостън. „Живеехме заедно даже когато се налагаше да работим друго. Четирите общи стени ни задължаваха да пишем музика, за да плащаме наема. Нощем пушехме джойнт, говорехме как е минал денят. И наставаха мир, любов, война. И беше добро. Искахме да успеем.“ Първата му приятелка му подарила плоча с думите: „Чуй това, много е секси.“ „Беше първият албум на Джими Хендрикс.

Не бях чувал момиче да казва думата „секси“. Леле! Исках да правя любов с нея, но не знаех какво е любовта. Запалих се по тази музика. Смесих я с това, което свиреше баща ми, с  емоциите при мисълта, че съм в банда, момичетата ме харесват и ще ми искат автографи, щото съм нещо като мъжкият Джанис Джоплин. И нашето започна да се случва. Наблюдавах как бавно се превръщаше в реалност. Мисля за магията: великите рифове на Джо и Том и аз - пея нещата, които съм написал! Не съм си представял, че ще пея Janie Got a Gun – ми аз я написах, за да запълня белия лист.“ Добавя: „Малко е смешно как пробихме. Мениджърите не ги беше грижа, беше достатъчно да им носим пари.“

Шум в главата му

Разказва: „Първите пет години са чудни. Превръщаш се в рокзвезда. Турнетата ни бяха по девет месеца. Е, почивали сме си в Хавай, но непрекъснато стъпвахме на нова земя. Публиката ставаше все повече, викаше все повече. Направихме албум. После пак. Беше забавно. Вкъщи набирах 71, за да поръчам румсървис.“ През 1976 г. Aerosmith свирят на големи стадиони и рокфестивали, Тайлър е е на корицата на сп. Rolling Stone, провъзгласен за рокзвезда и секссимвол. През 1977 г. излиза албумът Draw the Line и групата тръгва на европейско и японско турне. Паралелно с нарастващата слава се случва нещо разтърсващо, за което се разчу едва след излизането на автобиографията на Тайлър „Смущава ли те шумът в главата ми?“, 2011 г.

След 36 години мълчание певецът призна за един не особено светъл момент в живота си – абортът на негова приятелка, направен по негов избор, на който той самият е присъствал. „Бях в голяма криза. Убедиха ни, че няма да мога да работя, ако имам дете, и това ще съсипе животите ни... Отиваш на лекар, мушкат нещо в корема й и изтеглят оттам нещото и ти гледаш. И то излиза умряло. Беше отчайващо. Вътрешно в себе си крещях: „Какво правя, Исусе? Какво направих?“ Според приятеля му Рей Табано Тайлър е страдал още повече заради факта, че бебето било момченце. Според Джулия Холкомб – тогавашната му приятелка, наречена в книгата Даяна Хол, – то е извадено живо. Огромна драма в живота и на двамата.