Едни приятели посветиха почти цяло едно денонощие на експерименти с козунаци. Работили по различни рецепти – първият замесили по стара готварска книга на Пенка Чолчева и той, естествено, станал най-хубав. Втория поверили на машината за хляб, ама само да го омеси. После си го доправили сами и станал, е, ако не за гледане, поне за ядене. За третия насипали съставките по рецептата пак в машината и я оставили да го опече. Резултатът бил нещо като революция в циментовата промишленост, както е прието да се казва, когато питката не ти втаса. Така за догодина решили, че ще месят само един козунак, дори и това да е най-дългата и тежка работа в кухнята, от която получаваш мускулна треска и не винаги усилията се оправдават.

Оказа се обаче, че козунакът се меси качествено не с машината за хляб, а с пералнята. В седмицата след Великден моята фризьорка се изненада, дето не зная, че тя от три години меси с... центрофугата на пералнята си. Ми да, слагаш тестото в три найлонови плика, здраво ги връзваш и пускаш на центрофуга. И имаш най-добре омесения козунак на света.
Да си призная, като че ли ми се пробва. На най-ниските обороти. И с една платнена торба най-отгоре, за по-сигурно. Може пък това да е козунакът на 21 век.