Внимание! Текстът изисква известно съсредоточаване. Най-добре вземете лист и молив.

Онзи уикенд (преди два месеца горе-долу) бях решила да не си вдигам телефона. Имах си основателна причина – очаквах да ми се обади една жена, която трябваше да ми е сърдита във връзка със съвместната ни работа по един проект. Отлично знаех, че ще ми е сърдита, тъй като проектът беше излязъл от печат в петък, видях че нещата не са такива, каквито се бяхме разбрали, но – честна дума! - нямах никаква вина за случилото се и не знаех какво да й кажа. Пък и в крайна сметка – почивни дни са, не ми се обясняваше с никого. Имам това право, нали? Познавайки обаче въпросната жена, очаквах включване.

Разбира се, в събота тя ми звънна два пъти на служебния телефон, но не й вдигнах. Изпрати ми възмутен есемес, беше видяла проекта. Не й отговорих. Е, добре, направих се на ударена. На кого не му се е случвало!

Голямата каша се забърка в неделя по обяд, когато започна да ми звъни някой от непознат номер. Помислих си: „Това е тя, звъни ми вероятно от друг телефон“. Не вдигнах, естествено. Последваха още 10 позвънявания (!) през около половин час. След което започнаха есемесите. „Вдигни да видиш кой съм.“ (Eй сега! - мисля си), “Всеки ден те виждам“ (Дали пък не са онези от комуната отсреща? Че с тези прозрачни завеси...). После започнах да получавам есемеси с различни определения за мен самата, кое от кое по-ласкателни. В цялата гама от „сладурана“ до „секси парче“. Ха-ха! Явно въпросната жена си въобразяваше, че на мен като ми напише някой, че съм секси и аз тутакси ще вдигна да видя кой е. Ха-ха! И въобще кой вече използва „секси парче“?! Получих 11 позвънявания и 7 есемеса.

Накрая не издържах и помолих майка ми да се обади на нахалния номер. Звънна тя, а оттатък вдигнал някакъв мъж. Мама с треперлив глас му каза, че на този телефон някой изпраща „гнусни есемеси“. Човекът й отвърнал най-възпитано: Извинете, госпожо, явно са ми дали грешен номер!

И спря да ми досажда. В моята глава започнаха да се раждат различни конспирационни теории. Или въпросната жена, бясна че не й вдигам, е помолила някой свой приятел да упражни върху клетата ми персона телефонен и есемес тероризъм и да ме принуди да се обадя. Или пък действително е станала грешка и това съвпадение между очаквано и случващо се е наистина просто съвпадение.

На следващия ден решавам с ушите си да чуя този глас и му звъня от телефона на една приятелка. Настина вдига мъж – много груб глас, напълно непознат. Затварям. После изведнъж се сещам, че май все пак ми прилича на гласа на един човек, който е приятел на въпросната жена. Пак звъня. Не, не е този човек, за който си мислех. Пак затварям без да кажа нищо. След което моят телефонен терорист започва да звъни на телефона на приятелката ми. Тя, естествено, не му вдига.

Вечерта моята приятелка все пак се притеснила и накарала мъжа си да се обади на този човек. Казала му само, че някой й звъни цял ден и я тормози. Не му обяснила, че всичко тръгнало от моите глупости, за да не ме забърква. „Сигурно е грешка, но ме притеснява“  Мъжът й, кибритлия, погледнал номера и казал: Не виждаш ли, че този е към M tel, ще му звънна от моя телефон, щото имам безплатни минути към M tel. (Има такива хора – дори в най-критични ситуации мислят правилно.)

Звъннал той на терориста от своя телефон с безплатните минути и му казал да спре, защото ще го намери и ще го накара да съжалява. Онзи с грубия глас отвърнал отново възпитано: „Извинете, никога не съм звънял на този телефон“. „Да - казал мъжът  – звъните на телефона на жена ми, това е проблемът.“ „Тя ми звънна два пъти и ми затвори - отговорил човекът - и аз започнах да й звъня, защото не обичам да ми затварят. А вие не ме заплашвайте, защото ще се обадя в полицията.“ „Вярно ли си му звъняла?“ - разкрещял се мъжът на моята приятелка и станал страшен семеен скандал, включващ реплики като „Ти на луд ли ме правиш?!“, „Да се излагам така!“, „Дай да видя вярно ли си му звъняла!“. И видял, понеже нито тя, нито аз се сетихме да изтрием позвъняванията от outboxa. И тя му изпяла всичко за мен, проекта, жената, есемесите и т.н. На него не му и минало през ума да й повярва, защото е кибритлия и подозрителен тип.

Накрая на този абсурден развален телефон онзи с грубия глас отишъл явно в полицията и казал, че го заплашват от еди кой си номер. Полицаите звъннали на мъжа на приятелката ми и той им казал: Да, заплаших го, защото звъни на жена ми. „Ами решете проблемите с жена си, не можете да заплашвате човека.“ И знаете как е във филмите – с идването на ченгетата приключва всичко. Само семейният скандал не приключил, а станал още по-страховит.
Пълна телефонна каша, която аз забърках, от която други пострадаха, а пък трети - Mtel, Globul и Vivacom, разбира се - спечелиха.
А аз се обадих на сърдитата жена и й казах, че съм била извън България и съм оставила телефона си на мама. Тя не ми прости, защото не ми повярва, че не съм виновна за грешката в проекта, както и че съм била извън България. Обаче за телефонната каша се признавам за виновна и още как! Обещавам повече да не правя така!

Чудя се сега как да се реванширам на приятелката ми за семейната свада, която претърпя поради моята игра на криеница и която вече втори месец не си говори с мъжа си.

Дано да разбрахте нещо.