Мислела съм си, че серийните разказвачи на вицове са като серийните убийци – със смъртоносни резултати и неясни подбуди, които само много опитни профайлъри могат да разгадаят. Винаги, когато някой каже: чакай да ти разкажа един виц, изтръпвам вътрешно. Но случаят с Къци Вапцаров не е такъв. Дори най-спорният му откъм смешност виц не може да ме нарани. Причината е в едно, според мен, безспорно качество на Къци – неговата безобидност. Дори когато иска да е злостен, не може. И това много ми харесва. Защото повечето хора могат.

Днес бях на пресконференция за новата му книга „Вицовете на Къци“. Това е сборник the best of неговите постове във фейсбук (“там си тренирам чувството за хумор“) и едни странни, да ги наречем забавни, колажи – Къци като Великия Гетсби, като бодибилдър etc. Пресконференцията беше в студиото на „По- по-най“. Сложиха ни да седнем в едни детски столчета. Около нас се въртяха различни приказни герои – като почнем от самия Къци през Богдан Томов и стигнем до Бате Енчо. Къци превъзбудено обясняваше как вчера в „Като две капки вода“ се е превъплътил в самия Слави (и си спечели зрителския вот и първото място с това), тичаше да проверява микрофоните, целуваше се с новодошлите, смееше се високо – изобщо, както е модерно да се казва, „беше себе си“.

После дойде „лошият вълк“ Фънки, облечен подходящо за веселата сутрин във фланелка на „Черно фередже“. Фънки беше отрупан с подаръци от домакина. Първо, новата му книга с автограф. Второ, цветни картички с превъплъщенията на Къци в шоуто „Две капки вода“. Трето, още една книга – доколкото разбрах най-милата му, „Секс за душата“. Поставен в подобна нетипична ситуация, Фънки беше нетипично учтив. Каза нещо от сорта, че културата е пратена на м.....а си, но че той много четял и дано книгата на Къци да е успешна. Не обеща чак, че ще я прочете, въпреки че много обичал и в дома му било пълно с книги. Ето такъв е Къци, успява да стопи острието и на най-злостното копие! Фънки каза, че самият той нямал фейсбук. Така ли, учуди се Къци, а аз редовно си контактувам с теб там. С кого ли си пиша тогава?

Не се мина и без разказване на виц от страна на протагониста: „Когато бях млад, не вярвах, че носенето на мобилен телефон в предния ляв джоб на дънките, води до потентност. Сега вярвам.“ Смях, ви казвам.

В едно свое интервю със самия себе си от 2005 г. Къци пожелава на читателите: „Да усетят любовта от четенето като удоволствието от яденето на баничка с боза.“ Някой сеща ли се за по-голямо удоволствие?