Гала, Кремена, Джуджи и Зейнеб – едно малко женско царство, част от което са стотици хиляди жени всеки ден. Защото са искрени, обичат работата си и тя ги обича, защото са №1 в ефира в сутрешните часове, защото са усмихнати. Честит рожден ден, „На кафе“!

Гала и Джуджи пристигат 25 минути преди срещата ни, Зейнеб идва малко след уговореното време, подчертавайки, че по принцип винаги е точна. Кремена абсолютно хладнокръвно закъснява, но е толкова чаровна... Усещането им за време е различно, но приятелството им е осезаемо. Вероятно и на него се дължи фактът, че „На кафе“ е най-успешното женско предаване в ефира. След 10 години на екран, 14 от появата му, и излъчени повече от 2000 епизода и над 6000 часа в ефир, то продължава да е новаторско, разнообразно, социално ангажирано, интересно. Разговаряйки с четирите много основни за екипа дами, попаднах в кръг на доверие и любов. Умеят да се смеят заедно, да се шегуват една с друга, да се провокират и да се смиряват, да приемат често различните си гледни точки. Изграденото с години женско приятелство е калено в ежедневната динамика на телевизията и скрепено със силната връзка помежду им. Решихме да надникнем в техния „паралелен“ живот – извън телевизията, сценариите, работния ритъм. Във времето им за приятелство, почивка, женски удоволствия, в другата, в най-важната връзка помежду им – човешката.

Любов! От пръв поглед

Гала: Бързо забравям лица и хора, но още помня първата ни среща с Кремена. Влади Априлов ми я препоръча. Гръцките ни продуценти търсеха стилистка за предаването. Беше 2000 г. В телевизиите нямаше такова нещо като стилист. Не знаех какво търсят. Поканих я на среща с тях. Още като влезе с червените си чехли от питон, черния панталон по краката, дълъг 7/8, кафявото яке с къс косъм, татуировката на крака... я познах, разбираш ли?! Познах я със сърцето си. Не ми се случва много често. Без да вярвам в подобни неща, казвам, че с Кремена дълго вървим през времето и пространството заедно. И се срещаме и събираме.
Кремена: Това е едно от най-хубавите неща в моя живот. Аз бях много притеснена. Представяла съм си сигурно Гала като звезда със самочувствие. Харесах я, щом я видях. Беше много силно усещане на близост. След първите два месеца може би ни завидяха и хора от екипа пуснаха интрига, опитаха се да ни настроят една срещу друга. Интриги глупави! Телевизиите са пълни с такива. Това беше първият и единствен опит да се проникне между нас и хората се убедиха, че не е възможно. Гала, защо не кажеш, че сме се оженили?
Да, аз ги ожених – включва се Джуджи, – в предаване в старото студио на „На кафе“. Бяха с булчински рокли.

А с Джуджи се запознахме покрай астролога Иван Станчев през 2002 г. – разказва Гала. Сближихме се постепенно, започнахме да излизаме.
Първата ни вечеря, в Японския хотел, е незабравима. Когато Джуджи се запознае с някого, полага всички усилия да спечели сърцето му, а може много. Тогава се раздаде, разказа небивали истории, не спряхме да се смеем. Заедно с Кремена се влюбихме в нея и в шоуто, което направи. И може би подсъзнателно съм решила, че трябва да се възползваме от това шоу...
Джуджи: И аз много ги харесах, но в началото нямаха време да се виждаме често. Сега ги разбирам и официално им се извинявам в списание EVA. И се случи нещо странно. През 2005 г. „На кафе“ беше свалено от ефир. Бях в Барселона при моя приятелка. Бях без работа, много нещастна, свикнала съм да работя. Запознавам се с едни испанци. Питат с какво се занимавам. Не знам защо отговарям, че съм телевизионна водеща. Приятелката ми подсилва: в Нова телевизия, в „На кафе“. Много ми хареса, но казвам: „Ама, Ира, те го спряха!“ В Испания все пак се гледа българска телевизия. Ще попадне някой и ще станем за смях с големите лъжи! Четири години по-късно се случи. Попаднах на най-доброто място – в „На кафе“. Повечето сериозни неща в живота ми просто съм ги пожелала и те – хоп-хоп – и се получават.
Зейнеб: А аз се присъединих към екипа по покана на продуцентите на телевизията. Не се влюбихме от пръв поглед – да седнеш и веднага да засподеляш. Получи се с годините.
Гала: Със Зейнеб се опознахме и се отворихме една за друга с времето. Аз много я обичам – тя непрекъснато иска да прави нещо, да се променя, да се развива, вслушва се и попива отвсякъде. Не е амбициозна да върви напред, да мачка на всяка цена.
Зейнеб: Шегуваме се, че в последните години между нас се е получила толкова специална връзка. Имам чувството, че са ми част от семейството. Че ако не чуя Гала няколко дни, ми липсва. С Кремена бариерите паднаха от самото начало. Излизахме да се забавляваме. Нощен живот! Тогава не бях влязла във фазата да се прибирам в 10 часа.
Кремена: Дори и събота и неделя обядват заедно, но аз не успявам да се присъединя, защото не мога да съчетая нощния живот с това.
Зейнеб: И ако непрекъснатото чуване е любов, значи сме вечно влюбени. Или поне често разменяме влюбени есемеси. Последният ми към Кремена беше снимка на едни обувки от чужбина. Кремена ми върна есемес, в който беше познала и обувките, и страната, в която бях, и магазина.

Прилики и разлики

Гала: Основата, върху която строим – Кремена нейния свят, аз моя – е една. Ценностите, в които вярваме, са общи. Приоритетите ни. В много детайли се различаваме. Тя пуши, аз – не. Тя се забавлява по цяла нощ, аз – не. Аз съм точна, Кремена закъснява много.
Кремена: Това е мит!
(Всички се смеят.)
Гала: Почти съм спряла да се ядосвам за отношението й към времето, различно от нашето. Кремена по перфектен начин организира собственото си време. Когато пътуваме, успява да види всички магазини, да спре някъде, да пие кафе, да разгледа. Никоя от нас не би се справила за толкова неща.
Кремена: Единствена Гала ме издържа да ходим заедно на шопинг. Но има дни, в които се ходи за време. Да отчетем, че сме минали 350 улици.
Гала: Аз влизам в магазина. Поглеждам и казвам: Тук няма нищо. Докато Кремена, ако трябва да се купи, винаги ще намери нещо. Понякога полудявам, защото, да речем, на аерогара сме, нямаме никакво време, но седим в магазинче... Чувам, че ни викат, а аз съм съблечена в пробната и Кремена ми настоява: Моля те, Буби, само това премери! За да види как ми стои на мен дреха, която ще си купи тя. Полудявам! Втурваме се при третото повикване, тичаме и се качваме.
Кремена: Самолетът винаги ни е чакал.
Зейнеб: Много хора мислят, че Кремена купува само скъпи марки, но веднъж пътувахме до Копривщица и Кремена напълни цялата кола – от огромни предмети до най-елементарни джунджурийки за украса на дома.
Кремена: На седалката до мен имаше фотьойл, който стърчеше през прозореца. Така се прибрах. Даааа, в Копривщица имаше феноменални неща!

През тръните към звездите

Кое е най-голямото предизвикателство, което са преодолели заедно?
Кремена: За нас с Гала – спирането на „На кафе“, 2005 г. Имам един архивен запис от този последен ефир. Толкова плакахме…
Гала: С Кремена никога не мислим какво ще се случва напред.
Кремена: Живеем това, което се случва сега, и го страдаме като за последно. И му се радваме като за последно.
Гала: Аз и равносметки не правя. Не планирам.
Джуджи: Аз планирам голямо разширение на Джуджи нетуърк. Да стана Джуджи Нетуърк Уърлдуайлд.
Гала: Тя планира Оскар, Грами и напоследък говори и за Олимпиада, което истински ме притеснява. Все пак сме в Нови хан.
Джуджи: Да. По-близо до звездите.

Любопитно за на кафе

Задължителен ритуал на Гала преди ефир всеки ден е да се прекръсти
Първите й гости в „На кафе“ са Кристина Димитрова и Андрей Баташов
Превъплъщенията й: В името на предаването Гала е била ковач, леяр, хлебопекар, боклукчия, продавала е плодове и зеленчуци на сергия... водила е с ролки на косата и по пижама. Варила е ракия, карала е трактор, стреляла е с оръжие, играла е ръгби и кърлинг, качвала се е на симулатор на пилотна кабина, водила е под вода... и от женския затвор
Рекордите: Най-дългото предаване на „На кафе“ е 6 часа. Поводът е сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън с коментатори в студиото и множество директни включвания на кореспондента от Лондон Галя Щърбева
Най-дълго просъществувалият декор е настоящият – Piazza di Gala, решен в стилистиката на автентичен италиански площад
Гала е била лице на над 50 благотворителни инициативи.