Новият български филм „Шестият ден“ тръгна по кината през ноември, но в кинаджийските среди за Костадинка Аратлъкова се заговори още през лятото на 2012 г., когато сключи брак с актьора Ивайло Драгиев, познат от филма на братя Чучкови „Тилт“. Дика и Ивайло вдигнаха шумна и весела сватба в Маймунарника, култовото заведение в Борисовата градина, а булката се появи с едновременно строга и сладка дълга рокля, която в горната си част наподобяваше бяла ученическа блузка.

Сега обаче, малко повече от година след сватбата си, Дика и Ивайло вече не са заедно. „Станахме гаджета по време на снимките на „Шестият ден”, където си партнираме. Бяхме много влюбени и решихме, че ще можем да се справим с един брак, но така се случи, че всъщност си прецакахме връзката. Бракът сложи рамка на отношенията ни и сякаш много лесно свикнахме, че вече сме законно отдадени един на друг. Изгуби се най-ценното в любовта ни, най-истинското, най-чувственото. Почнахме с битовизмите... и в крайна сметка решихме да се разделим и всеки да си поеме по пътя. Важното е, че си запазихме хубавия контакт.” В момента Дика живее с друг човек, който няма нищо общо с актьорските среди, и смята, че това е много хубаво.
Истинското й име е Костадинка, кръстена е на баба си Костадина и харесва повече нейното име. Родителите й обаче решили да добавят едно „к” за милозвучие. В семейството й тя е единствената, която се занимава с актьорство. Завършила е паралелка с профил биология и химия в гимназията в родния си Гоце Делчев с убеждението, че един ден ще стане ветеринарен лекар. Но тъй като посещавала и училищната театрална трупа, разбрала, че точните науки никак не я вълнуват, и заявила, че ще става актриса.
„Майка ми щеше да полудее. Рев, сълзи... „Защо бе, мама! Ти си умно дете! Как ще се издържаш!” и така нататък. Обаче аз вече го бях решила. Сама подготвих един монолог на Жулиета и кандидатствах в НАТФИЗ. Приеха ме едва от втория път.“

Ролята й в „Шестият ден” е на младо момиче с баща мафиот, което се влюбва в обикновено провинциално момче, двамата заживяват заедно, но в един момент се оказват забъркани в престъпните истории  на бащата и попадат в истински трилър-екшън. „Тежък е филмът, не е обикновена романтична история. Най-ужасно беше, докато снимахме в едно студено и мръсно мазе, миришещо на мишки. Имам чувството, че остарях с пет години, докато снимахме там.” Все още не може да се изолира и да не пренася емоциите от работата в реалния живот. „Например Калин (Врачански, който също играе във филма – б.р.) може да се смее, да си слуша музика и изведнъж влиза в роля и става друг. Явно за това е нужен опит.”  

За Дика всичко тепърва предстои. „Актьорството е хлъзгав път, който изисква преданост, но съм сигурна, че това е моето място. Макар че като се издъня, много страдам и дълго го преживявам. После обаче си казвам: Ти пък! Be a soldier (от англ. Бъди войник!” – б.р.) и това е!“