Пътуване до подзвездната империя
Древните китайци вярвали, че империята им се намира в центъра на голям куб и всички звезди се въртят около нея, за да я огряват. Затова я наричали “Империя в центъра”. Къде е Китай днес?
Илияна Алипиева 26 June 2008
Древните китайци вярвали, че империята им се намира в центъра на голям куб и всички звезди се въртят около нея, за да я огряват.
Затова я наричали “Империя в центъра”. Къде е Китай днес?
Това е място, където Чи е източникът на живот; фен шуй е хармонията между човек и природа; енергията на миналото преминава леко през вековете и се вплита в енергията на бъдещето, за да образуват едно хармонично цяло.
Там, където сливането на Ин и Ян е знак за пълно щастие, а божурът е национално цвете. Свят далечен и много близък.
Познат и непознат.
Шанхай и лежащият Буда
Шанхай като първа спирка е добра прелюдия, плавен преход към непознатия свят Китай.
Името му означава „Разположен на море“ и е най-големият град и пристанище в Китай – 18 млн. население. Ситито се нарича Падонг и представлява красива гледка с разположената почти в центъра му телевизионна кула - Ориенталската перла, най-високата в Азия. Историята на града е дълга. Оттук води началото си, преди повече от хиляда години, производството на най-деликатната материя - коприната. Като се огледаме исторически, на Китай човечеството дължи изключително ценни открития: хартията, печатарството, печатната машина, барута, компаса, порцелана, дори първите банкноти, които се правели от еленова кожа. Заможните хора на града създали най-големия Чайна Таун - лятна резиденция с красиви градини.
В този район се заражда и будизмът, донесен от Индия, станал основна религия, заедно с конфуцианството, което, въпреки че няма религиозен характер, е дълбоко вкоренено в съзнанието на китаеца и е основен морален кодекс и до днес. Един от първите будистки храмове се намира в Шанхай и в него е прекрасната статуя на лежащия Буда, покрит с множество скъпоценни камъни. Времето лети бясно. Бръснещ полет над града и отново на път.
Безсмъртната армия на императора
В Ксиан, старата столица на Китай, историята ни връща около 2200 г. назад за среща с първия император на Китай, Цин Шихуан, дал име на империята. Жесток и безпощаден владетел, той оставил на страната нещо, което днес се определя като осмото чудо на света. Митът разказва, че по време на господството си императорът поръчал да се построи град под земята за живота му в отвъдното. В това грандиозно дело били впрегнати усилията на стотици хиляди каторжници, които изработили всичко необходимо за задгробния живот на императора. Армия от 8000 войници трябвало да пази покоя му. Случайно намерено парче глина през 1974 г. дава ключ към уникалната находка. В разкритите досега три подземия са намерени и реставрирани армия от пехотинци, следвана от кавалерия и най-отзад командващи офицери. Стройни колони от безчет войни в човешки ръст, изработени от теракота до последен детайл на одежди и оръжия, човешки лица, всяко с индивидуално изображение на чертите на лицето, внушават огромната сила и вековечност на имперската власт. Гледката е уникална. Импозантна.
Новият Ксиан се развива в общия дух на Китай - с изумително темпо. В рамките на стария град, ограден от първата китайска стена в историята, е запазена атмосферата на старинния град с двете кули и цветни фасади в типичен стил. За всеобщо изумление основното ястие тук са вид дебели тальолини, които се правят на място, теглят се на ръка и се варят веднага. Вкусът е превъзходен и може да се сравни само с този на домашната юфка, която някога нашите баби печаха върху печка с огън от дърва.
Тухла в стената
Онова, което ни предстои, обаче е не по-малко величествено и грандиозно: Китайската стена. Започната от Първия император, тя трябвало да защитава империята от набезите на монголците. Дълга е 6800 км и се вижда от Космоса. Стръмни стъпала водят нагоре - надолу без край. Задължително следва мускулна треска и удовлетворение, че сме съчетали две в едно - удоволствие и за душата, и за тялото.
Пекин е красивият финал на едно кратко, вълнуващо пътуване. Огромен, многолюден и много приятелски настроен, градът дава оная топлина, която е нужна на странника, за да се отпусне. Задължителната патица по пекински, чаша бира в Хутонг - квартала, в който можеш да се разходиш с рикша и да почувстваш атмосферата на стария град, с къщи, традиционно построени на един етаж, за да не се смущават духовете, които витаят нависоко - е първата задължителна разходка. Щастие е да видиш място, където светът все още не е полудял. Новият център напомня колко безмилостна е глобализацията. Едничкото утешение са усмихнатите лица на хора, които предлагат мило да бъдат безплатни водачи, за да упражняват английския си. И тогава забелязваш: градът е Олимпиада! Плакати, музика, тържества, реклами,светлини! Тук празникът вече е започнал. Случайна среща с художник - калиграф, който познава България, действа като балсам. Вземаш непонятните йероглифи, навити в копринена кутия с надеждата, че си направил нещо добро за късмета си, който ти се иска някак, ако може, вече все да е до теб.
“Ден на нежна наслада” наричам посещението в Летния дворец. Слънце и красиво надвиснали клони на плачещи върби, които се оглеждат във водата, съпровождат разходката до двореца. Построен през 1750 г. от династията Цин, той е лятна императорска резиденция и в тежките летни месеци е повод за разходка по вода сред прекрасната зеленина на водния път. Хълмът, върху който е издигнат, и водата, която го заобикаля от всички страни, образуват пленителна гледка. Отделните сгради на пръв поглед изглеждат сякаш разпилени по хълмистата местност, върху която са разположени. Постепенно картината се избистря и в близък план се откриват на дипли картини на перфектно съчетание на природна даденост и човешка фантазия. Покритият коридор, по който се е разхождала императрица Цъ Си, пресъздава в стотици картини четирите годишни времена.
За финал винаги остава най-силната част. Забраненият град - самото име стряска, респектира, интригува. Град в града. Среща с имперското величие. Червени порти, украсени с подредени във вертикала и хоризонтала девет реда месингови топки, символ на енергията Ян, свързана с мъжката сила, а също с императора като нейно олицетворение, откриват поглед към композиция от сгради, изградени основно от вековни кедрови дървета. Червеният цвят, израз на един от 5-те основни елемента - огъня, е преплетен в красива, пищна картина с цветовете на останалите елементи: метал, дърво, вода и камък. Хармонията е основният постулат. Прекрачването на градските порти налага дълбок поклон, което е търсеният ефект: отдаване на почит към владетеля. Числата имат особено важно значение в Китай.
