„Спейн много различна от Англия. Диферент. Испания – слънце, бикове, китари, вино. Еврибоди оле. Англия – ни слънце, ни бикове, ни радост. Еврибоди капут.“
Цитатът е от последната книга на Мендоса, издадена на български. А това е, ако не се сещате, онзи испанец, който ни разсмя до болки в корема с „Ни вест от Гурб“. Новата книга е по-различна, няма изгубили се в Барселона извънземни, главният герой е човек, доколкото англичаните са хора... Казва се Антъни Уайтлендс и е на път да се изгуби в Мадрид, обхванат от невероятен хаос точно в навечерието на Гражданската война. Антъни е висок и суховат мъж, както приляга на представител на албионската раса, и е някакъв луд познавач на творчеството на Веласкес. Аристократично испанско семейство го кани в Мадрид, за да даде експертната си оценка на тайнствена картина от фамилната им колекция. Докато се чуди дали става дума за оригинал или фалшификат, Антъни с все сухотата си се забърква в невъзможни политически, шпионски и любовни афери, защото кой може да удържи на испанската страст да се обича и да се убива?

Отвъд хумора и интересната, почти криминална история, книгата обяснява нещо, което така и не разбрах от учебниците по история – защо, по дяволите, избухва тази кървава гражданска сеч в Испания през 1936 година и сума ти човеци от слънчевия испански народ стават капут. По същия начин както „Ана Каренина“ обяснява защо, по дяволите, е неизбежно избухването на кървавата гражданска война в Русия.

Издава „Колибри“