Миналото лято куп хора се опитаха (и голяма част от тях успяха) да откажат цигарите – защото им действат зле, харчат им много пари и – най-глупавата причина! - защото така или иначе ни забраняват да пушим в заведения и прочие! И аз се опитах да ги спра – заради гърлото и белите дробове най-вече. Заради хипохонодрията и внезапно връхлитащото ме в най-хубавите моменти (които са свързани с пушене, какво да правя!) усещане, че ме убиват бавно и полека, както ми обещават черните надписи върху пъстрите кутии. Не ги спрях, намалих ги. По 2-3 на ден. Изкарах пет дни така с непрекъснато главоболие, което оправдавах с това, че вероятно се чистя от токсините. Бях много зле – омърлушена и се чувствах тъпо. После една вечер се срещнах с една компания, напуших се както аз си мога, главоболието изчезна, почувствах се в супер форма, беше ми весело и после кашлях цяла нощ. И тогава достигнах до извода, че противно на известната максима, не онова, което не те убива, а онова, което те убива, те прави по-силен, че и по-весел. Както и до извода, че един ден в крайна сметка то под някаква форма със сигурност ще победи.
И все пак – с цялото си сърце, че и с дробовете си благодаря на онези, които не позволиха да падне забраната за тютюнопушенето на обществени места.