Тази история ми я разказа моята мила приятелка Боби или иначе казано Боряна Петрова, пи ар на „Малък градски театър зад канала“. И тъй като не е много честно да я преразказвам аз, оставям ви в нейните ръце. И така –  Борянка е моят гост-блогър, а историята й за „зелените майки“ е и странна, и забавна.

 „Тази история се случи в театъра, в който работя и по стечение на обстоятелствата се разви пред очите ми.
На касата на театъра се появява майка, на около 30 години с количка със спящо бебче на около 3-4 месеца в нея. Майката изглежда интелигентна и естествена млада жена като ключовата дума в случая е именно естествена. Защото тя изглежда като онези млади жени, които са готови да извършат всякакви подвизи с бебе на гръб, например да се катерят по планините, да посрещат изгрева край Седемте Рилски езера и прочие. Те носят само лен и памук, хранят се здравословно с кълнове и нещо подобно, и бебето си хранят с биопродукти. Защото всичко трябва да е много естествено. Майката поиска да гледа спектакъла от 19 ч., който е около два часа и половина, с бебето си. Поколебахме се, но й разрешихме. И представлението започна… В пряк и в преносен смисъл. Около 25 минути след началото на спектакъла, от салона излиза една от разпоредителките и каза: „Вътре мирише на тоалетна“. Влязох и видях, че „естествената майка“ сменя памперса на бебето си, клекнала пред количката, която се намира на пътеката до редовете. Онемях. Пълна заблуда е, че бебешкото ако не мирише. А през това време 19 актьори на сцената се опитваха да потопят публиката в един по-различен свят. За щастие и бебето явно беше онемяло, и поне не плачеше. Естествената операция на майката приключи сравнително бързо. След около 40 минути обаче тя реши, че е време да накърми детето си. Поразхвърля се и без никакво притеснение се отдаде на това свещенодействие. И тогава то вече се разплака...може би, защото храната му се забави или не му бе естествено да вечеря в театър. От разказаното, някак си се досещате, че актьорите на сцената чуват повечето неща, които се случват в салона и затова един от тях спря да играе ,и се извика: „Абе няма ли кой да изкара това бебе от салона по какъвто й да е начин!“ Едва тогава, майката стана и реши да излезе. За щастие!  Тръгна си някак удовлетворена от себе си, че е успяла да ни покаже всичко това, което определено е нещо съвсем естествено. Помогнах й с количката.
Не съм майка, все още. Надявам се скоро да бъда. Или когато трябва. Обичам планините, морето, децата, естествените неща, храна и живот. Но обичам и изкуството, а то все пак не е естествено явление. За това и така се казва – ИЗКУСТВО. И колкото й да сме естествени, би било хубаво да уважаваме околните и работата на другите. Това е човешко. Явлението, което наблюдавах в този театър също е човешко, но не съм съгласна с жените, които спекулират и парадират с майчинството си по този груб и безпардонен начин. Майчинството е най-естественото състояние на жената. Но това не бива да се превръща в мания и поза. Не съм сексистка, не съм и феминистка, а претендирам, че съм естествено възпитан човек. Не зная какво тази майка е успяла да види и улови от спектакъла, докато разсъблича и храни детето си. И без да влиза в театралната зала с 200 човека публика и с актьори, които искат да ни извадят, поне за малко от заобикалящия ни свят, ние виждаме, че е майка.

Боряна Петрова