„Алиса беше виждала котка без усмивка, но никога не беше виждала усмивка без котка“ - пише Луис Карол в „Алиса в страната на чудесата“.
Представям си как протестите продължават до безкрай и протестиращите не харесват никой и нищо и накрая всички абдикират от властта и остават само усмихнати, задружни протестиращи. Но дали усмивка без котка ще ни разреши проблемите?
Много хора, които обичам и ценя, са на протестите. Не се съмнявам въобще, че на същите тези протести има и хора, които са платени или ще им се плати по-късно. Просто си спомням какво се случи с някои от „водачите“ на предишните студентски протести. Някои започнаха бизнес, други заминаха за Америка. Не ми говорете за случайни съвпадения, не съм от вчера. Това обаче по някакъв начин е нормално. Няма неорганизиран протест, истински спонтанен, но това си е лично мое убеждение, което нито мога, нито искам да доказвам. Питам се обаче едно: кой истински свестен човек иска да се занимава с политика? Ако питате протестиращите, тези от тях, за които казваме, че са умни, работещи, красиви, нормални и прочие, нито един от тях няма да ви отговори, че да, иска да се занимава с политика, иска да управлява, да влезе във властта. Нито един! Те искат някой друг да ги управлява. Аз също не само се считам за негодна да се занимавам с такова нещо, но и не ми се занимава въобще, нямам желание, не ми е интересно и т.н. Значи и аз искам да ме управлява някой друг. От обществено познатите политически фигури не мога да посоча и един, за когото да кажа: „ Той е моят човек“. Така че не знам дали и мажоритарната форма за избори, за която толкова се говори, е адекватно решение. Просто интелигентните, моралните, нормалните хора са с други интереси и съвсем други амбиции. Те не искат да управляват. А държавата трябва да се управлява. Кой обаче да поеме управлението? Според мен никой не иска властта всъщност. Представете си – вместо да си живееш живота, да си ходиш и да се връщаш от работа, да си разполагаш с отпуск и със свободното си време, ти трябва да движиш държавни дела, да се занимаваш с медии и всякакви глупости. Трябва някакъв бъг да имаш, за да ти се правят такива неща. Другият вариант е да имаш усещането за мисия и да се посветиш на народа си. Навремето Мелина Меркури, най-известната гръцка актриса, с международна кариера, заряза луксозния си живот и се затвори в един кабинет да бъде министър на културата на Гърция. Когато я попитаха защо го прави, тя отговори: „Защото съм гъркиня“. Съмнявам се, че това й е била мечтата. Съмнявам се, че е решила изведнъж, че има талант за политик. Просто е решила да се посвети на тази кауза. Някой свестен, умен, морален и кадърен трябва да се жертва.
Хайде, уважаеми протестиращи, които сте работещи, пътуващи, модерни хора, които имате сили, талант и куража да живеете, да работите и да отглеждате децата си в тази държава, и които сте свестни, умни, интелигентни, възпитани и прочие – кой от вас е готов да си зареже живота, кариерата и т.н. и да се посвети истински (а не като тези, които ни управляват през последните години) на страната и народа си като стане депутат, министър и т.н? Ама не, за вас това са мръсни думи. Вие не сте чиновници. Е, държавата има нужда от чиновници, политици и депутати – морални и отговорни, каквито сте вие, уважаеми протестиращи, а не като тях, като онези, срещу които протестирате. И аз се броя за морална и отговорна, но не съм на протестите. Защото както и да го мисля не мога да предложа алтернатива. Мисля, че и вие не можете. Говорих с няколко колеги, които ходят на протестите и ги попитах: Добре де, вие какво предлагате? Те отговориха: „Ами да се събират там... Да избират... Да решават...“ Кои да се събират, да избират и да решават? Все някой трябва да се събере. Кой да е той? Да не е Орешарски, да не Станишев, да не е Бойко Борисов. А кой?
За съжаление мисля, че сме мат. Всички. Цялата държава. Все по-малко и все по-кофти хора ще кандидатстват в това учебно заведение, образно казано. И ще ни се налага да избираме между тях, и няма да има никакво значение дали вотът е мажоритарен или не. В малките населени места критериите са паднали дотам, че за кмет избират някой, който поне е грамотен и може да чете и пише. Образование? Качества? Морал? За какво въобще си говорим?!

Много, много се моля да не съм права, а просто отчаяна.