Слагам това заглавие, за да ви привлека вниманието, дано да съм успяла. Притеснено ми е задето за втори път пиша на тема тоалетна. Не съм някаква пикла, да не си помислите, пък и да си помислите голяма работа. Първият ми пост по темата беше „за повече тоалетни в театъра“, а този е за поне една тоалетна. Убедена съм, че ако си оправим тоалетните – обществените имам предвид – ще си оправим и държавата. Все се бием в гърдите как в двореца в Плиска имало бани, тоалетни и канализация още през IX век, по времето на хан Крум, докато във Версай по времето на Крал Луи XIV, Кралят Слънце, през XVI век, хората още използват нощни гърнета, които изхвърлят през прозорците във фонтаните. Хубаво, но какво направихме ние с това наследство? Сега ще ви кажа какво.
2 август 2013 година. Намирам се на къмпинг „Градина“ в близост до заведението „Спящата скарида“. С мен е и 9-годишната ми дъщеря. Срам не срам, признавам си, че за първи път ходя на „Градина“. Чувала съм само хубави неща за този къмпинг с трикилометров плаж – и то все от известни хора, които от години ходят там – актьори, журналисти, музиканти.
След плажа трябва да отидем на гости и аз съм убедена, че няма как на тази толкова известна „Градина“ да няма душ, затова съм си приготвила дрехи, да не ходя с плажна рокля и джапанки и с пясъчна коса. Обаче се оказва, че съм в голяма грешка, защото от тази година на Градина около „Спящата скарида“ няма тоалетни и душове. Нито безплатни, нито платени. Има де, но само ако си къмпингуващ. Ако просто си отишъл на плаж не ти се полагат тези цивилизационни блага. Не мога да повярвам, че това е истина и отивам да питам спасителя. „Да, няма - потвърждава той. - Имаше една чешма, но тази година я спряха.“ „И какво да правя?“ - питам аз. Той се усмихва небрежно: „Отидете да се помолите на барманките в заведението.“ Хващам дъщеря ми за ръка и двете отиваме да се молим като й обяснявам, че някак трябва да й се ходи до тоалетната точно сега, щото иначе трябва пак да ходим да се молим и така нататък. Дадоха ни милостивите барманки свещения ключ за скъпоценната тоалетна срещу една кока кола. Сигурно и без кола щяха да ни го дадат, но си викам я да не рискувам. Душове обаче няма. И с молби, и без – няма. Та си облякох черната рокля без презрамки дето си я бях приготвила за ходенето на гости ей така. Не се правя на интересна, нищо не ми стана. И даже солта в косата ми свърши работа вместо фиксатор, защото кичурите стояха така, както искам, все едно са напръскани с гел. И вместо блестящ лосион за тяло имах блестящи песъчинки. Хич не се и оплаквам, обаче известно време се чувствах точно като „спяща скарида“. Но си мисля – как може на един от известните и големи български плажове да няма такива основни, насъщни удобства! Никой ли не следи за това? Никой ли не изисква от концесионерите да гарантират поне тоалетните и душовете? Що за туризъм развиваме?! Между другото в Созопол на градския плаж в Стария град тоалетна и душ струват 1 лв. Няма химически тоалетни, да не си помислите. Обаче лошото е, че въпреки страшната тълпа на плажа, не видях опашка пред тоалетната нито веднъж. Каква опашка! Нито веднъж не се срещнах с един човек. Нито веднъж, хора, представяте ли си! И се питам къде ли пикаят всички тези хора?
И си отговарям.