„Блясък“ (The Bling Ring), новият филм на София Копола, дъщерята на маестро Франсис Форд Копола, прилича на история, разказана в картинки. Нещо като игрален комикс, а не толкова филм. Няма психология, нито търсене на причини. Няма травми от детството, а само най-простата причинно-следствена връзка: Децата са такива, защото родителите са такива. И никой, абсолютно никой в тази история не е невинен.
Тийнейджъри, които по цял ден висят в интернет и ровичкат някакви светски сайтове, модни портали, старс енд ентъртеймънт, госипс и прочие, вечер обикалят модните клубове и се снимат, за да качат снимките си в социалните мрежи, а от време навреме обират домовете на някои знаменитости като си щипват парцалки и аксесоари, кинти и дрога от преливащите им гардеробни и луксозните им домове. (На мен не ми стана ясно как точно стават обирите, тъй като филмът е по истинска история, разказана на страниците на Vanity Fair. Но всъщност няма значение).
Не са невинни и „жертвите“ - звезди като Линдзи Лоън, Парис Хилтън, Орландо Блум, които наистина са станали жертва на обирите на тази тийн банда. Имат лавици като небостъргачи с хиляди чифтове обувки, огромни гардероби само за бижута... Защо въобще им е всичко това като прекарват живота си в катастрофи, клиники и безсъзнание! Ха, дори накрая „жертвата“ Линдзи Лоън и нейната „похитителка“ Ники (Ема Уотсън) са килия до килия в един и същ затвор – Линдзи заради шофиране в нетрезво състояние, Ники заради кражбите.
Най-малко невинни са родителите – с блеснали очи и перфектни зъби те занимават свръхотегчените си деца с абстрактни понятия като „позитивно мислене“ и „как да бъдеш лидер“. И ги пришпорват да правят кариера в шоу бизнеса, но преди това да си кажат молитвата. И кимат с глава, напълно безразлични, напълно неадекватни, пълни кукувци. И никой не е нормален, никой не е стъпил на земята, никой няма ценностна система, понятия за „добро“ и „лошо“. Всичките са някакви зомбита от висшата класа, между които зеят пропастите на позитивните усмивки и дърдоренето на разни глупости, прочетени в разни книги за това как да станем нещо за 30 дни.  Ужасна работа! Забелязвам, че и у нас се появяват подобни зомбита и се изкушавам да си мисля, че бедността ще спаси света. Не ме замеряйте с камъни, моля.
Не са невинни и медиите. Защото те разпалват цялата тази истерия, подклаждат суетата, дават модели, дават оценки, увенчават лошите момичета и момчета, живота на скорост, насладата от мига. Те са тези, които карат децата да искат да им щракат папараци в лицето, а те да са с тъмни очила на Alexander McQueen и бижута на Chanel и прочие. 
Филмът е саркастичен, разобличаващ и без никаква надежда. Силен е, защото не осъжда, а просто показва – почти репортажно, без въобще да навлиза в психологията на героите, замесени в случващото се. Както казах герои всъщност няма – всички са като комиксови персонажи, дори журналистката от Vanity Fair. Абсолютно хладно, безмилостно, коравосърдечно е режисьорското око на София Копола. Брилянтна както във всичките си филми досега! Да, филмът е отегчителен на моменти , но това е белег на нейния стил, нейна запазена марка. Отегчението като част от живота на съвременния човек, а при София е толкова елегантно, че дори го пожелаваш. Та си мисля – след като ме изкушава с толкова прелъстително поднесено отегчение, дали и тя самата, София Копола, не е също толкова виновна, колкото и всички останали, замесени в този „Блясък“?