Около конфликта между Нешка Робева и Бианка Панова мислих много за взаимоотношенията учител-ученик, родител-дете, Пигмалион -Галатея. Аз съм от поколението, което на 8-10 години бе лудо по „златните момичета на България“. Изрязвахме снимките на Илияна, Лили, Диляна, Анелия, Бианка, Мария Петрова и ги лепяхме в тетрадки. Пишехме им писма с молба за снимки с автограф. Купувахме книгите на Маргарита Рангелова. Гледахме филмите на Георги Дюлгеров „За Нешка Робева и нейните момичета“ и „За момичетата и тяхната Нешка Робева“. Знам някои съчетания буквално наизуст. Рокендрол-бухалките на Диляна от Страсбург, Лентата на Раленкова по „Болеро“, топката на Лили по „Аве Мария“... Мога да изброявам ехеее... Затова и сега следя всички изяви на Бианка около книгата, която написа. И всички изяви на Нешка в отговор на Бианкините упреци. И всички коментари на господин Кеворк Кеворкян, който постави конфликта в контекста на времето и посочи с пръст кой казва истината и кой лъже. Това последното - с какво право?!

На промоцията на книгата си Бианка Панова не благодари нито веднъж на Нешка Робева. Но ако не беше Нешка, най-вероятно Бианка въобще нямаше да я пише тази книга, защото нямаше да бъде тази шампионка. А тя беше БЛЕСТЯЩА ШАМПИОНКА. Изключителна наистина!

Нешка Робева е гениален треньор и хореограф. Как пък обаче не разбира, че момичетата й имат право да се променят. Има една много хубава мисъл на Марк Аврелий: „Помни, че синът ти не е твой син, а син на своето време“. Как не разбира Нешка, че в живота ни властва онзи простичък закон на механичната динамика, а именно че всяко действие предизвиква равно по сила и обратно по посока противодействие. Ами това се случва с Нешка и Бианка. Просто е. Птичетата излетяха от гнездото и се сблъскаха с истинския живот. И пораснаха, и се промениха. Нищо не може да се направи срещу това. Можеш просто да наблюдаваш какво се случва и да останеш благ. Защото ти си обичал това дете, което сега е пораснало, със сигурност. Иначе нямаше да се родят толкова прекрасни съчетания. Продължи да го обичаш.

Тези момичета са били още деца, когато Нешка ги е поела – на по 13-15 години. И не може да се каже, че това е съзнателен избор, който те са направили. На 13 години ти не правиш съзнателни избори, не случайно тогава нямаш право да гласуваш. Нешка ги впряга в една изключително тежка мисия - с тренировките, лишенията, плановете, амбициите, медалите, състезанията. Да, тя ги направи. Но, Боже господи, родителите ти също те правят и после цял живот имаш конфликт с тях. Толкова е просто, толкова е естествено. Не е ли най-нормалното нещо да приемеш миналото и после да приемеш настоящето. И Нешка Робева, и Бианка Панова трябва да направят точно това, според мен. Битката за свободата, за вътрешната свобода обаче е епична битка и я водим цял живот. Някой те е моделирал и ти цял живот искаш да избягаш от този модел – толкова е нормално. За мен лично няма скандал, а екзистенциална драма, която се замаскира и се назовава по друг начин. Мисля си, че Нешка трябва да остави Бианка да каже своята гледна точка, дори ако я смята за манипулативна и невярна. Не можеш да искаш от някой само да мълчи за теб с благодарност.

Бианка пък трябва да си прости най-после, че се е оставила да бъде дресирана, моделирана и прочие. Не е срамно, Бианка, всички минаваме през това. Част от живота е и особено от младостта. На всички са ни удряли шамари. Но не всички сме слушали химна от върха на почетната стълбица. Приеми цената.

Пиша всичко това с цялата си любов и към двете, защото знам, помня колко силни бяха, когато бяха заедно и още настръхвам, когато гледам някои съчетания на Бианка Панова в youtube. Обичам ги и се гордея с тях.