Наскоро си говорихме на едно импровизирано парти в редакцията за тези неща – колко трудно се прави екип и колко важна е всяка „бурмичка“ в него. Беше по повод масовото нахлуване на студените корпоративни практики и разните HR-и в уютния ни домашен български хаос. И Милена, нашият главен редактор, каза как много често в един екип има хора, които на пръв поглед не извършват чудеса от храброст, но всъщност са много важни и без тях продуктът би бил съвсем друг и би изгубил част от прелестта си. Но тези хора не успяват да „покрият норматива“ според корпоративните схеми, таблици и графики и лесно могат да бъдат отстранени, а всъщност по един друг, различен начин са незаменими. Същата вечер четох на дъщеря ми приказката за дядото и ряпата и разбрах, че тя прекрасно онагледява принципа на работата в екип – стари, млади, приятели, врагове... Всички заедно. И едно мъничко мишле може да реши всичко. Не са ли приказките по-силни от всяка корпоративна логика? И по-верни всъщност.