Електро-жена
Джули, най-страхотната педикюристка на света и още по-страхотна жена, тръсна русите си къдрици и каза: „От девет месеца не пуша.
27 April 2011
Джули, най-страхотната педикюристка на света и още по-страхотна жена, тръсна русите си къдрици и каза: „От девет месеца не пуша.“ А беше страстна пушачка, като мен – по кутия на ден. И ми показа електронната си цигара. „Ето, пуши си, докато те правя.“ Така пробвах за първи път в живота си е-цигара. Има дим, има вкус, има всичко. Много ми хареса. Дърпаш си, не пречиш на никого и ти задоволява напълно навика да държиш цигара. И оттогава все се каня да си купя и все се колебая.
Но вчера се случи нещо, което катализира процеса.
Отивам да взема дъщеря ми от детската градина и на портата на градината настигаме един от готините татковци в нашата група с дъщеря му. Оказва се, че сме в една посока, вървим заедно и си бъбрим. Минаваме покрай автосервиза на Рамбо (малко предистория – Рамбо е арабин, около 50, с мустаци и така нататък, веднъж трябваше да ни сменя релето, каквото и да означава това, и докато чакахме, аз реших да пуша. Както обикновено и сега нямах запалка. Поисках на Рамбо, тъй като не ми изглеждаше да е непушач, но и той се оказа без огънче. Обаче, нали е кавалер, ме заведе до електрожена, откъдето си запалих цигарата със сериозна опасност за живота. Друг път ще разкажа повече за Рамбо, защото има материал). Та минаваме покрай автосервиза на Рамбо и аз обяснявам на готиния татко как нищо не може да се сравни с чаша шампанско „Вьов Клико“ и въобще да не ми хвали други марки (пила съм Вьов Клико два пъти в живота си, но готиният татко няма откъде да знае това, пък и като го слушам, той пък въобще не е и опитвал). Изведнъж дъщеря ми вижда Рамбо, който си бачка с електрожена, и се изцепва точно между думите „вьов“ и „клико“: „А мама веднъж си запали цигарата от това.“ Готиният татко поглежда електрожена, поглежда Рамбо, накрая - мен. И си каза наум: “Вьов Клико“?! Друг път.“ Почувствах се като най-долна тираджийка, която не може да изтърпи да си запали цигарата по нормален, изискан, женски начин и която не може да изтърпи и въобще да не пуши пред автосервиза на Рамбо.
Още на другия ден, тоест днес, си купих електронна цигара. И ето ме вече – първи ден съм електро жена. По-добре, отколкото електроженна, нали?
Но вчера се случи нещо, което катализира процеса.
Отивам да взема дъщеря ми от детската градина и на портата на градината настигаме един от готините татковци в нашата група с дъщеря му. Оказва се, че сме в една посока, вървим заедно и си бъбрим. Минаваме покрай автосервиза на Рамбо (малко предистория – Рамбо е арабин, около 50, с мустаци и така нататък, веднъж трябваше да ни сменя релето, каквото и да означава това, и докато чакахме, аз реших да пуша. Както обикновено и сега нямах запалка. Поисках на Рамбо, тъй като не ми изглеждаше да е непушач, но и той се оказа без огънче. Обаче, нали е кавалер, ме заведе до електрожена, откъдето си запалих цигарата със сериозна опасност за живота. Друг път ще разкажа повече за Рамбо, защото има материал). Та минаваме покрай автосервиза на Рамбо и аз обяснявам на готиния татко как нищо не може да се сравни с чаша шампанско „Вьов Клико“ и въобще да не ми хвали други марки (пила съм Вьов Клико два пъти в живота си, но готиният татко няма откъде да знае това, пък и като го слушам, той пък въобще не е и опитвал). Изведнъж дъщеря ми вижда Рамбо, който си бачка с електрожена, и се изцепва точно между думите „вьов“ и „клико“: „А мама веднъж си запали цигарата от това.“ Готиният татко поглежда електрожена, поглежда Рамбо, накрая - мен. И си каза наум: “Вьов Клико“?! Друг път.“ Почувствах се като най-долна тираджийка, която не може да изтърпи да си запали цигарата по нормален, изискан, женски начин и която не може да изтърпи и въобще да не пуши пред автосервиза на Рамбо.
Още на другия ден, тоест днес, си купих електронна цигара. И ето ме вече – първи ден съм електро жена. По-добре, отколкото електроженна, нали?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
