Първо, благодаря на Ния и Ива, както и да се казват всъщност, за обратната връзка. Това е най-важното за мен.
Второ, в поста си за филма Love.net похвалих събитието, самата премиера, Диляна Попова и Джон Лоутън и си позволих да кажа, че не ми е харесал Христо Шопов и постът беше определен като „злобен“. Защо?
Ния, нали се сещаш, че като ми кажеш да спра да пиша, аз ще ти кажа да спреш да ме четеш. Като напишеш, че моето мнение не е значимо, рискуваш да ти отговоря, че и твоето също не е. Като напишеш какво разбирам аз, ще попитам: а какво разбираш пък ти. Но за негативните мнения не си права – за „Социалната мрежа“ беше супер позитивно, защо ли? Ти не си длъжна да ми четеш всичките постове, но тогава не прави заключения на едро. Пък и твоят коментар не е от най-позитивните, така че сме квит.
Ива, това е блог. Моят блог в сайта на списание EVA. Застанала съм с името си и съм се подписала под мнението си. Не съм сигурна, че това важи за теб обаче. А злоба къде видя? Избрала съм актьор, който ми е харесал и актьор, който не ми е харесал. Започнала съм с позитивно отношение – основен принцип на диалога и на художествената критика по принцип. Не можеш да ме пипнеш въобще.
Проблемът е защо думата е „злобно“? Всеки иска да бъде похвален. Аз също, между другото, нормално е. Както е нормално, че се появява един филм и всеки има правото да си каже мнението. Не се засягайте, няма смисъл. Свикнете с това. Четох някъде, че в италианската Ла Скала на най-горния балкон, на най-евтините места (както в Народния театър – при ангелчетата) винаги сядат студенти – най-будната, най-интелигентната публика. И колкото и добър да е спектакълът накрая винаги някой от тях ще извика: „Палячовци!“ Защото винаги трябва да има коректив, опозиция. Доброто и лошото ченге. Това е основен принцип на демокрацията. Вие от небето ли падате? Какво се правите на ощипани! Ами не ми хареса Христо Шопов и ми хареса Диляна Попова в този филм, това е.