С мъжа ми сме на сватба на негов колега. Започват някакви танци, хора, не знам си какво. В един момент изведнъж ни връхлетява онази разтърсваща песен на Ингрид I will not die. Младоженецът дотичва при нас с насълзени очи и тревожна физиономия и казва на мъжа ми. „Виж сега, моля те, отиди и покани ей онова момиче с червената рокля. Моля ти се, на живот и смърт е. Аз на ... пари му давах, ама него го е страх от жени в червени рокли, идиот! “ После ме целува по бузата: „Ти не се сърди. Не стига, че се женя и не мога да я поканя, но и никой друг не я кани, защото всички знаят, че иначе си е с мен. Ще ми се разсърди завинаги и кво после, а? Не се сърди.“ Целува ме и по другата буза, след което изтичва да си танцува с булката. Мъжът ми става да кани червенороклята. Тя се поусмихва и приема. Всички танцуват, а аз седя самичка на масата и с ледено изражение парирам благодарствените погледи, които младоженецът ми праща над рамото на невястата. Не се сърдя, ама ми се плаче за това момиче.

Мъжът ми после каза, че онази с червената рокля била с убийствен парфюм.