Отивам в Globul да си платя сметката. Момичето на касата веднага ми казва дежурното: „Като наш лоялен клиент имате подарък“. Подаръкът е телефон за 1 лв.+9,90 месечна такса и милиарди минути, безплатни разбира се, не знам си към кой. Отказвам. Мацката настоява : „Ама вземете го, за майка ви.“ Как пък намеси и майка ми изведнъж! Не, не, тя си има – отказвам учтиво аз. „Добре тогава! Имаме още един подарък за вас.“ Знам, казвам уморено, стационарен телефон. „Точно така, само за 4,90 на месец.“ Не, не, благодаря – отвръщам й аз вече на вратата. Момичето ме догонва. „Вашият стационарен е към БТК, нали?“ Да – лъжа аз, тъй като въобще нямаме стационарен, но тази ако надуши, няма да ме пусне да си ходя. „И колко плащате?Сигурно 13, 90, нали?“ - помага ми момичето. А, да, точно толкова. „И сте си доволни? Ние ви предлагаме за 4, 90, а на вас ви е добре да плащате 9 лева повече?“ Остави ме на мира! - ми се иска да изкрещя, но нали съм учтива... Не ни е добре, но трябва да го проговоря с някои хора. „Майка ви сигурно си държи на стария телефон, нали? Така са възрастните хора, като свикнат с нещо и...“ - globulката вече пише сценарий. Защо обаче е толкова убедена, че майка ми има нещо общо с цялата тази история. Накрая си сложи ръката на вратата – честно! - за да ми препречи пътя и каза: „Знаете ли какво ще направим? Ще доведете майка си тук и аз лично ще я убедя, гарантирам. И като я навия директно ще прехвърлим телефона. БТК са бита карта!“ - заключи тя с абсолютно корпоративно самочувствие. „Всъщност нямам майка!“ - излъгах аз и си излязох. Ами накрая наистина прекали! За пет минути излъгах два пъти заради нея.