Онзи ден бях на премиерата на LOVE.NET – новия български филм, който се занимава с въпросите за любовта в мрежата и за любовта изобщо.
Събитието беше организирано от продуцентите от Miramar и Nova TV точно така, както трябва – достатъчно бляскаво, без излишен напън, с много известни хора – актьори, режисьори, продуценти, критици плюс Вежди Рашидов и Бойко Борисов. Звездите на филма – Койна Русева, Диляна Попова, Лилия Маравиля, Диана Добрева Захари Бахаров, Христо Шопов.... Винаги съм вярвала, че лустрото е много важна част от киното, от шоубизнеса и изпитах някаква гордост, че имаме такава българска премиера, че са ни толкова готини актьорите, наистина. Изпитах удоволствие от красивите лица, от усмивките, дори от суетата.
Със самия филм обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Винаги съм смятала, че репликата „абе за български филм е хубав“ е тъпа. Българското кино не е инвалид, за да говорим за него със снизхождение.
Няколко неща ме изумиха в Love.net. Първо – колко добре се справя моделката Диляна Попова, абсолютно начинаеща в актьорската професия. Предполагам, че малцината, които въобще ще я упоменат в положителен аспект, ще го направят със снизхождение и държа да подчертая, че го казвам без снизхождение. Диляна се справи прекрасно. Нямаше патос, нямаше преиграване. Беше красива, сдържана и овладяна. Второ – колко зле бе Христо Шопов. Толкова опитен актьор, с толкова роли зад гърба си и в България, и в чужбина, как така не разбра, че не може лицето ти да е каменно-безизразно вече 20 години ( от „Вчера“ през „Индиански игри“, „Любовното лято на един льохман“, „Страстите Христови“, „Лов на дребни хищници“ и сега „Love.net“. Той не е Бъстър Кийтън, не е комик, не го използва като ефект, въпреки че в случая, когато произнасяше реплики като „Това ме възбужда“ със същото непроницаемо лице, с което играе вече в толкова филми, ефектът определено бе комичен, а не еротичен. Освен ако целта не е била да е комичен, обаче едва ли е добре измислено, след като се чудя каква е целта. Не му повярвах нито за секунда. Изобщо по моему филмът имаше проблем с актьорската игра като цяло – прекалено театралната постановка на гласа например ме издразни много. Но може би това идва от факта, че режисьорът Илиян Джевелеков е дебютант в пълнометражното игрално кино и тепърва ще се учи. Дано да има шанс. Дано да имат шанс и актьорите да се снимат повече и да трупат опит не само на сцената, а и пред камерата. И тези прекрасни, ама прекалено прекрасни интериори... Не мисля, че фонът трябва да изпъква и да поглъща всичко друго. Прекалено натрапчиво е.
Когато с Ади си тръгнахме от афтърпартито, вече бяхме отвън и изведнъж чухме, че вътре пее Джон Лоутън, който също присъстваше на премиерата – все пак е с главна роля във филма. Той запя едно от старите парчета на „Юрая Хийп“ и ние се заковахме на място. Не можахме да си тръгнем преди да свърши парчето. И си помислих, че искам да гледам един български филм, който ей така да ме закове на мястото ми и да ме остави без думи. Да е толкова добър, толкова силен!