Моя приятелка в зората на демокрацията избяга в Швейцария. По любов. Влюби се в някакъв тип тук и двамата избягаха. Беше луда по него. Когато я видях за последен път преди да замине бе станала кожа и кости, като призрак. После се оказа, че този човек е свързан с някаква секта, ама каква точно не съм сигурна. Много религиозен бил. Вследствие на неговата дълбока религиозност моята позната трябвало да направи аборт – бебето пречело на плановете му за изкачване в йерархията на сектата. Живяха десетина години в Америка и преди няколко месеца се прибраха. Видяхме се за половин час. Ужасният й мъж се държеше с нея като с бавноразвиваща се, кошмар просто. Тя бе станала най-хрисимият и неподатлив на изкушения човек. Религиозна и така нататък. Отказваше да стои в едно заведение с жени, които според нейните критерий бяха „с леко поведение“ или дори „к...и“. Просто става и си излиза. Не беше никак лесно да намерим заведение, подходящо за нея. Не жена, а желязо, викам си аз. Онзи ден я срещам. Мъжът й подал молба за развод, защото я хванал с любовника й. Онемявам. Ама как така? Нали си излизаше, ако в стаята има жени „с леко поведение“. А сега изведнъж – любовник. „Да, обаче са влюбих, а любовта оправдава всичко“ - заяви тя. Ей тези с двойния аршин най-много ги обичам! Ние сме влюбени, а другите са с леко поведение.