Гледах го, филма! След поне месец по кината залата все още беше почти пълна.
Отидох, защото ми се струваше важно да науча повече за facebook, където съм от 2 години насам. Имам 312 приятели и познати (някои въобще не познавам, понякога ми е странно да попадам на голите им снимки. Защо хората си публикуват голи снимки във фейсбук?).
Беше ми важно да гледам филма и заради режисьора - Дейвид Финчър. След лентите му „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“ знам, че ще следя всичко, което прави. И този път си заслужаваше! „Социалната мрежа“ е сниман изключително добре и красиво. Има страхотна динамика - в действието, в диалога (пожелавам ви късмет с четенето на субтитри, ако не знаете английски – ще ви бъде доста трудно), и в монтажа. Музиката е готина. Историята е интересна и е разказана леко. Изпълнителят на главната роля на особняка-създател на фейсбук  Марк Зукърбърг – актьорът Джеси Айзенбърг прави много убедителна роля. А от Джъстин Тимбърлейк съм възхитена. Просто е супер! Повярвах им – затова, че  човек е добре да следва себе си. Но се замислих как колкото повече възможности за запознанства имаме, толкова по-повърхностни стават те и често намалява възможността за истинско и хубаво общуване.
„Не може да се сприятелиш с 500 млн. души, без да си създадеш и малко врагове“ - казва главният герой в „Социалната мрежа“ по повод на това, че е предал единственият си приятел, при разрастването на компанията им, правеща фейсбук. А заедно с 500-те му милиона приятели загуби момичето, с което можеше да има връзка.
Колко често ви се случва да срещате хора, които да твърдят, че ви познават, а вие ама хич не сте сигурни, че сте ги виждали някога? Или пък ги познавате, но не се сещате откъде?