Денят, в който ме приеха в НАТФИЗ, специалност Кинознание, през 1996 г. бе един от най-щастливите в живота ми, незабравим ден. И заради славата на академията, че там приемат „с връзки“, държа да кажа, че мен ме приеха без никакви връзки, без да съм ходила на подготвителни курсове, без да съм давала никакви пари на никого, без да познавам лично нито един от членовете на комисията. Пак подчертавам, че казвам това не за да се самоизтъкна. НАТФИЗ промени живота ми, срещна ме с хора, които обичам дълбоко и с цялото си сърце и до днес и така ще бъде винаги, каквото и да се случи. Научих много, научих всичко. По един различен начин, за втори път се научих да чета, да пиша, да гледам филми. Имах невероятни преподаватели, някои от тях ми дадоха криле, на които летя и до днес. Всъщност точно в годините, в които бях в НАТФИЗ, настоящият ректор на Академията Станислав Семерджиев или Стенли, както му казваме всички, се пребори и въведе драматургия като отделна специалност, каквато до този момент нямаше. И беше готино да виждаш как някой вярва в нещо и се бори за него.
Всичко това го казвам, за да не бъде изтълкуван текстът ми неправилно. Навремето четох едно интервю на Август Попов, в което той който разправяше колко е тъпо, че някой хора дават мило и драго, за да влязат във ВИТИЗ, а после започват да го плюят. Никого и нищо не плюя, напротив. Останах в академията като асистент. И това е важно за мен.
И въпреки всичко това не отидох и няма да отида на протестите. Защото знам с абсолютна сигурност, че в НАТФИЗ има преподаватели и служители, които не трябва да бъдат там. Хора, които не идват на лекциите си. Или четат лекциите, които са чели преди 20-30 години и нямат нито енергия, нито любопитство да предложат на студентите нещо ново.  Има „мъртви души“, които не намират за нужно да изискват от студентите присъствие или дори най-елементарни знания, или грамотност. Защото когато не даваш, ти и не изискваш. Знам, че заплатите са малки и преподавателите трябва да работят на няколко места, за да издържат семействата си. Да, НАТФИЗ има нужда от пари, това е сигурно. Но още по-сигурното е, че НАТФИЗ има нужда от промени в преподавателските листи. Дано покрай сухото не изгори и суровото. Не става въпрос за възрастта на преподавателите, а за това какво дават те на студентите и дали то е адекватно на времето, в което живеем, дали е пълноценно, дали не е просто отбиване на номер.