19 септември, 2010.

Исабел Алиенде слиза от правителствения хеликоптер в Копиапо, Чили, при мината Сан хосе... Чакат я стотици чилийки като самата нея - майки, жени, сестри, дъщери на 33-мата затрупани миньори. Любимите им мъже са под краката им, на 700 м дълбочина. Вече цял месец! Светът се вълнува от съдбата им, трескаво се изработва капсула за спасението им, вече е установена видеовръзка, спускат им лекарства.

Щеше ли да се случи това, щяха ли да ги спасят след още един месец, ако чилийките не бяха направили палатков лагер там, където са затрупани мъжете им? Направиха този лагер след като спасителите казаха, че няма шансове да извадят мъжете им от подземния затвор.  И тогава Чили и светът се заеха да направят чудото. Бог да благослови жените с верни сърца!

Исабел плаче и се моли с тeзи жени. Носи със себе си 33 тениски с имената им. И с имената на 33-ма плувци, които са преплували седмица преди това разстоянието от острова, където е построен зловещият затвор Алкатрас до брега на Сан Франсиско. За да покажат вярата си, че когато човек иска да се спаси от своя затвор, може да го направи. Така, както са го направили преди много години 33-ма затворници, спасили се с плуване дълго преди да бъде закрит затворът.
Един от плувците, които символично са се “спасили” от затвора, за да подкрепят миньорите, е нейния син Нико, “светлината на моя живот”, казва Алиенде.
Лесно е да пратиш чек, трудно е да пратиш сърцето си да преплува океана.

Бог да те благослови, Исабел Алиенде!