Толкова е мъничка! Като излязла от приказката за Малечка Палечка, но се казва Ивайла. С копринени, каквито могат да бъдат само детските, дълги къдрици, големи любопитни очета и най-финото възможно за момиченце на 4 годинки телце. Дъщеря е на мои приятели. Напомня на нещо средно между любопитна пружинка и скоклива фея. Иска всичко да знае, да види и не е ок за празни ходове или време, в което не й е интересно. Беше ми на гости една вечер с родителите си и още едни приятели с момиченце. Извадих цялата козметика, която не ползвам – за двете - да си играят на магазин. Настана голяма радост. Разгледаха всичко. Разпитаха подробно. Мигаха, впечатлени, когато разбраха за какво се използва фон-дьо-тенът и как се поставя руж. Тестваха върху лицата, ръцете си, навсякъде. Разляха чаша сок. Вдигнаха здрава врява. После дойдоха при мен да ме питат къде ми е червилото. Че го ползвам и не става за игра, не им се стори убедителен аргумент. Направих се, че го търся и не го намирам. А накрая в дванайсет през нощта, когато техните се опитаха да си тръгнат, Ивайла отказа да си ходи. Разплака се. Облякоха насила и докато я извличаха през вратата, се обърна лаконично към мен с думите: „Купи червило и ни покани пак другата събота!“ Видях я половин година по-късно и първите й думи, с най-милото гласче на света, бяха: "Купи ли червило?"

Наскоро разбрах, че се „оженила“. Съобщила го на баща си една вечер. Питал я за кого. Казала му - „За Любчо от детската градина.“ „А той знае ли?“ - „Не. Ще му кажа утре.“ - „Какво точно ще му кажеш, Иве?“ - питал бъдещият тъст. „Ами... - замислила се – ще му кажа: „Стани татко на тия деца.“

Така че, ако не знаете точно как да му предложите..., а ви се иска да го направите на Свети Валентин - подарявам ви тази идея.