Бях забравила коя съм
„Той казва: Искам да те схрускам! Много си сладка! А тя отговаря: Не, не, не може! Аз съм още много млада!“ Елен ми разказва за какво се пее в песента, на която двамата с партньора й Калоян танцуваха индийския си танц в шоуто на Нова телевизия Dancing Stars. Мисля си, че думите на песента чудесно кореспондират със ситуацията, в която се намираше личният живот на Елен допреди една година. Опитаха се да я схрускат, но тя се измъкна.
Точно преди година вечеряхме заедно. Все още не беше гръмнала новината, че е приключила връзката й с бизнесмена Александър Найденов, но Елен изглеждаше някак различна. Беше се разделила с фатално черната си коса и фатално яркото червило – нейният „костюм“ за тази любов. Каза ми „Виждаш ли, аз се върнах“ и започна да обяснява, че ходи на рейки-курсове. Честно казано, тогава реших, че промяната е свързана с рейки, а не с раздяла, но се оказа, че съм сгрешила. Или може би не. При Елен човек никога не знае.
Независимо от всичко случило се във връзката й с Александър си мисля, че това наистина беше любовна история. Да, с елементи на трилър, с елементи на клише, но все пак любовна история. В нея имаше богат много властен мъж и млада красива актриса. Разлика във възрастта – 25 години. Той не я изпускаше от поглед и се опитваше да контролира всяка нейна крачка. Тя търпя, търпя и накрая го напусна. С рев – и в двата смисъла на думата.
Срещаме се с Елен Колева два дни след края на Dancing Stars. Все още не се е наспала и е с огромни синини по тялото от танците.
Как приемаш третото си място в Dancing Stars, Елен? Като печалба или като загуба? Каква загуба?! От шоуто аз само спечелих. Установих, че толкова съм се калила от всичко, което се случи с мен и се изписа за мен през последните две-три години, че тези три месеца, през които танцувах, нито веднъж не се поддадох на провокации, издържах психически и физически и запазих вътрешния си баланс. В самото начало на шоуто бях много болна, макар че никой не разбра. Наричаха ме „дървена“ и прочие, но се справих. Защото всъщност влязох като ученик, не като звезда. Никога не ми е минавало през ума да покажа среден пръст на журито. Има йерархия и ти нямаш право да се сърдиш на журито за начина, по който те оценява. Трябва да си готов да понасяш критика и въобще да си готов да си платиш цената да участваш в подобно шоу.
В началото на шоуто излезе и представлението „Престъпления на сърцето“, в което играеш с Деси Бакърджиева и Яна Маринова. Да, в един кратък период ходех едновременно на репетиции в театъра и в шоуто и ми беше много натоварено, но имах нужда от точно такова натоварване поради факта, че дълго време нямах ангажименти. И сега изведнъж – на две сцени. Върнах се към това, което съм аз.
Според мен никога не си имала проблем със самочувствието. Грешиш, не е така. Никога не съм имала прекалено самочувствие. Вярвам в себе си, но всеки актьор има нужда от работа и аплодисменти. Говоря за здравословното самочувствие.
Аз пък никаква плахост не усетих у теб. Дори в началото. Забелязала съм, че хората виждат в теб това, което искат да видят. Най-голямата ми победа е, че до голяма степен успях да изляза от образа, който беше изграден в медиите за мен. Мисля, че хората видяха, че не съм мъжемелачка, нахална, меркантилна, а така бях описвана досега.
Защо толкова време нямаше участия? Бях си позволила да загърбя всичко онова, което бях аз – и професията, и самата себе си някак. Бях се забравила, изоставила. Има една мисъл, че когато забравим кои сме, преставаме да съществуваме.
Обвиняваш ли Александър за нещо? Не мога да го обвинявам, защото според мен донякъде е незрял в житейското си поприще, не говоря за бизнеса. На моменти имах чувството, че има пред себе си перде, но понеже не желая да бъда съдена, и аз няма да го съдя. Аз съм простила, осмислила, надмогнала. За да продължиш напред, трябва да пуснеш нещата. Ако не го бях направила, сега щях да съм развалина.
Сега с него в приятелски отношения ли сте? Не, но лично аз бих могла. Само че желанието трябва да е двустранно.
Вашата връзка бе малко като онзи филм „В легло с врага“, според мен. Ти сякаш изпитваше страх от него. Не искам да говоря повече за Александър. Слагаме точката тук.
Мисля, че ти си виновна, че допусна да изпаднеш в професионална изолация по време на връзката ви. Да, така е. От незрялост. Никога не съм била кариеристка, но по принцип съм склонна да игнорирам работата си заради това да бъда с някого. Обаче разбрах, че това е нещо, през което е трябвало да мина. Подложих се на регресивна терапия, нещо като регресивна хипноза. Направих го, докато течеше шоуто. Благодарение на десетте сеанса, през които минах, най-после се спасих от чувството, че съм жертва. Според мен всеки човек, който има усещането, че е жертва, трябва да се подложи на такъв вид терапия – ако е готов, разбира се. Регресия-та ти помага да преодолееш свои фобии и комплекси и да разбереш защо в този живот имаш проблеми с еди какво си. Разбираш, че не си жертва, а всичко, което ти се случва, просто е необходимо. Това те балансира, успокоява и освобождава.
И как се чувстваш след тази терапия? Сега си казвам така: Господи, благодаря ти за онова, което ми даваш. За онова, което не ми даваш. И за онова, което ми отнемаш. Защото аз искам за себе си само това, което ти искаш за мен. Това е. Нямам болни амбиции, честно ти казвам. Преди много драматизирах нещата. На всяка цена да съм с еди кой си! Вече не се вкопчвам така. След като Господ не ми го дава, значи така трябва. И край. Много ми е по-леко така. Три години се борих със себе си, с разбиранията си.
Къде живееш сега, Елен? В една прекрасна къща, която е на моята леля. Кучето ми Тифани си има двор. Вечер понякога излизам с лаптопа и аз на двора. И ми е тооолкова добре да съм сама! Правя си каквото искам. Сега искам да работя, да имам приятели и свободата да решавам с кого, какво, как. След този режим, при който живеех с Александър... Ако не бях минала през това, нямаше да разбера, че не трябва да позволяваме на никого да ни бъде господар. Сега сама съм си господар.
Пушиш ли още? Не. Аз пуша само когато пия. А пия само когато падам на карти. И сега понеже паднах... (избухва в смях). Сега да не напишеш, че съм комарджийка. Играя сантасе. (Внезапно става сериозна) Не искам да имам дълга професионална пауза. Ужасно е да нямаш работа.
Искаше ли да спечелиш Dancing Stars? Бореше ли се за победа? Продуцентите ми се обадиха още през есента за ВИП Брадър, но отказах. Това не е моят формат, много е манипулативен. Но когато ми се обадиха за Dancing Stars, изкрещях: Дааааа! Не се поколебах нито за секунда. Девизът ми беше: ще дам всичко от себе си, но нищо няма да е на всяка цена. Уверила съм се, че често идеята да спечелиш на всяка цена те проваля. Когато разбрах, че отивам на финал, за мен вече нямаше абсолютно никакво значение на кое място ще се класирам.
С кои от твоите мъже си танцувала най-добре? С нито един. Досега не съм имала партньор. Не става въпрос за поклащане на дансинга. Само с приятелки на дискотека съм танцувала истински. Аз съм си танцувална по принцип. Майка ми е балерина, аз също съм учила и класически, и модерен балет.
Според мен не беше честно да се състезавате със Стелла, която е професионалист.
Да, обаче на финала се състезавах с нея, с професионалистката. И си казах: браво, крачета! Браво, ръчички! Виж ми синините! Танците заместиха празнини в личния ми живот. Дадох всичко там – цялата си любов, ако щеш, цялата си сексуална енергия. Защото нали знаеш, че да танцуваш и да правиш любов са много сходни неща.
Когато представиха твоите защитници на финала – Дони и Нети, – те казаха, че не те познават, но са им се обадили да ги попитат дали искат да те защитят, защото ти нямаш връзки в тези среди. Точно така е, колкото и да е странно. Аз нямам лоби. За мен е валидно „И сам воинът е воин“... Разчитам само на това, което притежавам. Ако ме харесат. Ако не – какво да направя. Пишеха, че и наградата „Аскеер“, и наградата за „Шивачки“ съм ги взела, защото имам връзки. Не е вярно. И тогава бях сама, и сега съм сама. Казвала съм ти и друг път – не ходя на мероприятия и това също е една от причините вероятно. Освен това, когато осъдих Модерен театър, цялата гилдия се обърна срещу мен. Казаха, че театърът пропаднал, защото аз съм го осъдила, а това е смешно.
Помирихте се с Александра Сърчаджиева, с която доста време не си говорехте според слуховете и която беше водеща на шоуто. Не че не сме си говорили, ние просто не се срещахме. В началото имаше напрежение. Но мисля, че се справихме като добри професионалисти. Не е нужно да сме приятелки. Мисля, че и двете проявихме уважение към другия и възпитание. Накрая дори я прегърнах. Тя се справя страхотно като водеща, импровизациите й са много забавни, изглежда супер. Какво имаме да делим въобще?!
„Той казва: Искам да те схрускам! Много си сладка! А тя отговаря: Не, не, не може! Аз съм още много млада!“ Елен ми разказва за какво се пее в песента, на която двамата с партньора й Калоян танцуваха индийския си танц в шоуто на Нова телевизия Dancing Stars. Мисля си, че думите на песента чудесно кореспондират със ситуацията, в която се намираше личният живот на Елен допреди една година. Опитаха се да я схрускат, но тя се измъкна.
Точно преди година вечеряхме заедно. Все още не беше гръмнала новината, че е приключила връзката й с бизнесмена Александър Найденов, но Елен изглеждаше някак различна. Беше се разделила с фатално черната си коса и фатално яркото червило – нейният „костюм“ за тази любов. Каза ми „Виждаш ли, аз се върнах“ и започна да обяснява, че ходи на рейки-курсове. Честно казано, тогава реших, че промяната е свързана с рейки, а не с раздяла, но се оказа, че съм сгрешила. Или може би не. При Елен човек никога не знае.
Независимо от всичко случило се във връзката й с Александър си мисля, че това наистина беше любовна история. Да, с елементи на трилър, с елементи на клише, но все пак любовна история. В нея имаше богат много властен мъж и млада красива актриса. Разлика във възрастта – 25 години. Той не я изпускаше от поглед и се опитваше да контролира всяка нейна крачка. Тя търпя, търпя и накрая го напусна. С рев – и в двата смисъла на думата.
Срещаме се с Елен Колева два дни след края на Dancing Stars. Все още не се е наспала и е с огромни синини по тялото от танците.
Как приемаш третото си място в Dancing Stars, Елен? Като печалба или като загуба? Каква загуба?! От шоуто аз само спечелих. Установих, че толкова съм се калила от всичко, което се случи с мен и се изписа за мен през последните две-три години, че тези три месеца, през които танцувах, нито веднъж не се поддадох на провокации, издържах психически и физически и запазих вътрешния си баланс. В самото начало на шоуто бях много болна, макар че никой не разбра. Наричаха ме „дървена“ и прочие, но се справих. Защото всъщност влязох като ученик, не като звезда. Никога не ми е минавало през ума да покажа среден пръст на журито. Има йерархия и ти нямаш право да се сърдиш на журито за начина, по който те оценява. Трябва да си готов да понасяш критика и въобще да си готов да си платиш цената да участваш в подобно шоу.
В началото на шоуто излезе и представлението „Престъпления на сърцето“, в което играеш с Деси Бакърджиева и Яна Маринова. Да, в един кратък период ходех едновременно на репетиции в театъра и в шоуто и ми беше много натоварено, но имах нужда от точно такова натоварване поради факта, че дълго време нямах ангажименти. И сега изведнъж – на две сцени. Върнах се към това, което съм аз.
Според мен никога не си имала проблем със самочувствието. Грешиш, не е така. Никога не съм имала прекалено самочувствие. Вярвам в себе си, но всеки актьор има нужда от работа и аплодисменти. Говоря за здравословното самочувствие.
Аз пък никаква плахост не усетих у теб. Дори в началото. Забелязала съм, че хората виждат в теб това, което искат да видят. Най-голямата ми победа е, че до голяма степен успях да изляза от образа, който беше изграден в медиите за мен. Мисля, че хората видяха, че не съм мъжемелачка, нахална, меркантилна, а така бях описвана досега.
Защо толкова време нямаше участия? Бях си позволила да загърбя всичко онова, което бях аз – и професията, и самата себе си някак. Бях се забравила, изоставила. Има една мисъл, че когато забравим кои сме, преставаме да съществуваме.
Обвиняваш ли Александър за нещо? Не мога да го обвинявам, защото според мен донякъде е незрял в житейското си поприще, не говоря за бизнеса. На моменти имах чувството, че има пред себе си перде, но понеже не желая да бъда съдена, и аз няма да го съдя. Аз съм простила, осмислила, надмогнала. За да продължиш напред, трябва да пуснеш нещата. Ако не го бях направила, сега щях да съм развалина.
Сега с него в приятелски отношения ли сте? Не, но лично аз бих могла. Само че желанието трябва да е двустранно.
Вашата връзка бе малко като онзи филм „В легло с врага“, според мен. Ти сякаш изпитваше страх от него. Не искам да говоря повече за Александър. Слагаме точката тук.
Мисля, че ти си виновна, че допусна да изпаднеш в професионална изолация по време на връзката ви. Да, така е. От незрялост. Никога не съм била кариеристка, но по принцип съм склонна да игнорирам работата си заради това да бъда с някого. Обаче разбрах, че това е нещо, през което е трябвало да мина. Подложих се на регресивна терапия, нещо като регресивна хипноза. Направих го, докато течеше шоуто. Благодарение на десетте сеанса, през които минах, най-после се спасих от чувството, че съм жертва. Според мен всеки човек, който има усещането, че е жертва, трябва да се подложи на такъв вид терапия – ако е готов, разбира се. Регресия-та ти помага да преодолееш свои фобии и комплекси и да разбереш защо в този живот имаш проблеми с еди какво си. Разбираш, че не си жертва, а всичко, което ти се случва, просто е необходимо. Това те балансира, успокоява и освобождава.
И как се чувстваш след тази терапия? Сега си казвам така: Господи, благодаря ти за онова, което ми даваш. За онова, което не ми даваш. И за онова, което ми отнемаш. Защото аз искам за себе си само това, което ти искаш за мен. Това е. Нямам болни амбиции, честно ти казвам. Преди много драматизирах нещата. На всяка цена да съм с еди кой си! Вече не се вкопчвам така. След като Господ не ми го дава, значи така трябва. И край. Много ми е по-леко така. Три години се борих със себе си, с разбиранията си.
Къде живееш сега, Елен? В една прекрасна къща, която е на моята леля. Кучето ми Тифани си има двор. Вечер понякога излизам с лаптопа и аз на двора. И ми е тооолкова добре да съм сама! Правя си каквото искам. Сега искам да работя, да имам приятели и свободата да решавам с кого, какво, как. След този режим, при който живеех с Александър... Ако не бях минала през това, нямаше да разбера, че не трябва да позволяваме на никого да ни бъде господар. Сега сама съм си господар.
Пушиш ли още? Не. Аз пуша само когато пия. А пия само когато падам на карти. И сега понеже паднах... (избухва в смях). Сега да не напишеш, че съм комарджийка. Играя сантасе. (Внезапно става сериозна) Не искам да имам дълга професионална пауза. Ужасно е да нямаш работа.
Искаше ли да спечелиш Dancing Stars? Бореше ли се за победа? Продуцентите ми се обадиха още през есента за ВИП Брадър, но отказах. Това не е моят формат, много е манипулативен. Но когато ми се обадиха за Dancing Stars, изкрещях: Дааааа! Не се поколебах нито за секунда. Девизът ми беше: ще дам всичко от себе си, но нищо няма да е на всяка цена. Уверила съм се, че често идеята да спечелиш на всяка цена те проваля. Когато разбрах, че отивам на финал, за мен вече нямаше абсолютно никакво значение на кое място ще се класирам.
С кои от твоите мъже си танцувала най-добре? С нито един. Досега не съм имала партньор. Не става въпрос за поклащане на дансинга. Само с приятелки на дискотека съм танцувала истински. Аз съм си танцувална по принцип. Майка ми е балерина, аз също съм учила и класически, и модерен балет.
Според мен не беше честно да се състезавате със Стелла, която е професионалист.
Да, обаче на финала се състезавах с нея, с професионалистката. И си казах: браво, крачета! Браво, ръчички! Виж ми синините! Танците заместиха празнини в личния ми живот. Дадох всичко там – цялата си любов, ако щеш, цялата си сексуална енергия. Защото нали знаеш, че да танцуваш и да правиш любов са много сходни неща.
Когато представиха твоите защитници на финала – Дони и Нети, – те казаха, че не те познават, но са им се обадили да ги попитат дали искат да те защитят, защото ти нямаш връзки в тези среди. Точно така е, колкото и да е странно. Аз нямам лоби. За мен е валидно „И сам воинът е воин“... Разчитам само на това, което притежавам. Ако ме харесат. Ако не – какво да направя. Пишеха, че и наградата „Аскеер“, и наградата за „Шивачки“ съм ги взела, защото имам връзки. Не е вярно. И тогава бях сама, и сега съм сама. Казвала съм ти и друг път – не ходя на мероприятия и това също е една от причините вероятно. Освен това, когато осъдих Модерен театър, цялата гилдия се обърна срещу мен. Казаха, че театърът пропаднал, защото аз съм го осъдила, а това е смешно.
Помирихте се с Александра Сърчаджиева, с която доста време не си говорехте според слуховете и която беше водеща на шоуто. Не че не сме си говорили, ние просто не се срещахме. В началото имаше напрежение. Но мисля, че се справихме като добри професионалисти. Не е нужно да сме приятелки. Мисля, че и двете проявихме уважение към другия и възпитание. Накрая дори я прегърнах. Тя се справя страхотно като водеща, импровизациите й са много забавни, изглежда супер. Какво имаме да делим въобще?!
ТВОЯТ КОМЕНТАР