Там, където Буда слуша джаз

Да си различен е въпрос не само на артистичност, но и на интелигентност – в това се убеди EVA, след като прекара един вълшебен ден в дома, който ви показваме

Луксът не е обратното на бедността, а на баналността, твърди мадмоазел Коко Шанел. ЕVA рядко намира доказателства в подкрепа на сентенцията, но този дом е абсолютно попадение. Елена Вълчева-Янева, собственик на ПР агенция „Янев и Янев“, е създала своя дом заедно със съпруга си, строителен инженер, с невероятен артистизъм, миксирайки модернизъм и стар градски стил, комфортни класически мебели, находки от антиквариат и ефектни реплики, одухотворени от екзотиката на Далечния изток. Тук Буда слуша джаз. И това не е метафора: докато разглеждаме дома и докосваме за късмет копринената на допир ръка на златния Буда в трапезарията (фигура, донесена от Мианмар и датирана от XVI в.), звучи нюорлиънски диксиленд от уредбата в хола.
„Аз съм половин будист. Не мога да се откажа от християнството“ – шегува се Елена, докато на верандата отпиваме от бялото вино на прочута австрийска изба. Всяка година през март семейството отива в долината Вахау край Кремс да дегустира и подбере вина от сорта грюнер велтлинер за дългите летни вечери. Елена ни поднася виното със запечени на фурна круши с три вида сирена и споделя, че обича да посреща гости с домашно приготвена храна.

„Обиколили сме цяла Европа, но Мианмар (бивша Бирма) ми взе сърцето – разказва тя. – Будизмът е религия омиротворителна, не агресивна и много човеколюбива. Дори кочияшите никога не удрят коня, само почукват по капрата. Религията повелява преди мъжът да се ожени и да построи собствен дом, да направи храм на Буда.“ От Мианмар са донесени многобройни декоративни предмети, сред които и „посрещачите“ на входа – две малки дървени фигури на лъвове, които охраняват дома от лоши духове.
Големият самоед (порода куче) Лари може и да изглежда страховит, но е общителен като човека, на когото е кръстен – Лари Кинг. „Какво да правиш – колега“, шегува се Елена Вълчева, която помним като лице от телевизията в продължение на 22 години в предаванията „По света и у нас“, „Световна икономика“, „Плюс-минус“ и „Бизнес закуска“.
Общителността, характерна за професията журналист, е и сякаш архитектурно претворена в дома. Пространствата по лек и приятен начин комуникират помежду си, а преходът към двора и градината не се усеща като рязка граница „вътре-вън“.
Всичко започва от едно много старо дърво – стогодишната дива круша, която омагьосва Елена. Колкото и странно да звучи, мястото е купено именно заради нея. Първо планират градината – проектирани са два кръга дренаж и тераси заради денивелацията. Подпорните стени са ефектно облечени с камък от с. Долен, растенията са избрани от ландшафтен архитект. „Имам и мои много любими растения – разказва Елена. – Лавандулата на голяма туфа е много красива. Подариха ми секвоя, около 15 см, сега вече е над 2 метра и ще стане гигантско дърво. Обичам и „бурена“, който ми донесе майка ми от Белица: див крем, който цъфти оранжево през цялото лято.“ Градината е направена две години преди къщата, проектирана от арх. Александър Найденов.

Елена съветва всички, които строят дом, да започнат с прецизно планиране и подготовка на двора, а не първо да строят, а после да приспособяват градината. 
Осмислен в детайли е и интериорът на дома, в който идеите на арх. Радина Гешева срещат пристрастията на Елена Вълчева. В резултат пространствата съчетават елегантно модерни мебели и осветление с автентични антикварни образци и картини, пластики и декоративни предмети от Далечния изток. Азия е дестинация на душата, но антикварните места у нас и в Европа са магнит за колекционерската страст на Елена, която следва две години история на изкуството във Виена след дипломирането си като икономист у нас.
„Най-любимото ми място в Париж е Marche aux Puces (Пазара на бълхите, прочут антикварен пазар) – разказва тя. – Там сякаш съм на седмото небе и мога да прекарам часове сред старите кухни, свалени от замъците, с медните тенджери и тигани, с разни казани или при старите бар-плотове. И накрая винаги завършвам в магазините за бижута, които не са скъпи, а винтидж на Шанел или Диор.“

Винаги от пътешествията по света – а те са наистина многобройни – Елена се завръща с ефектно бижу. И си представя, преди да го купи, с какъв тоалет ще го носи. Огърлицата с папагали от Гватемала е за жълтата лятна рокля, металната „панделка“ от Лаос – за черен тоалет. С много цвят и настроение са и огърлицата от Ню Орлиънс с характерните за града символи, кораловите обици от Кейптаун, бижутата от Лаос и от Камбоджа.
„За съжаление интернет унищожи въображението – казва домакинята. – Много ми харесва, че младите държат на външния си вид. Но като че ли страдат от щампи: защо се правят еднакви не мога да разбера. Всеки, който чете световна литература, е видял, че интересен е различният образ.“ И допълва: „Голямо удоволствие ми достави новият филм „Ана Каренина“ – такъв дизайн на дрехи, на кадър, на осветление! А също и „Животът на Пи“, който е зашеметяващ като визия и философия. Когато човек гледа такива неща, се вдъхновява да изрази себе си.“