Всеки сезон на подиума излиза някой добре познат тренд, балансиращ на границата между стила и откровеното забавление (за удобство, наричано от отегчените практици лудост). И тази пролет не прави изключение, връщайки ни към каноничните образи от 60-те и тяхната заразителна жажда за себеизразяване.

Епохата на 60-те е перфектен пример за това как модата отразява случващото се в заобикалящия ни свят от социалните революции до експериментите в изкуството. И как десетилетия по-късно като верен пазител на историята не ни позволява да ги забравим. Така например за появата на течението попарт в началото на декадата днес ни напомнят ярките принтове, цитиращи Рой Лихтенщайн и Анди Уорхол в моделите на 3.1 Phillip Lim и Jean-Charles de Castelbajac. През 1965 дизайнерът Лари Олдрич представя колекция, вдъхновена от оптичните илюзии на художничката Бриджит Райли. Е, този сезон щампи в стил опарт ни предлагат Peter Pilotto, Kenzo и Marni. Бунтуващият се Лондон и неговите суинг момичета с пищни коси и къси рокли с графични рисунки прозира в идеите на Michael Kors и Moschino. А две от модните икони на десетилетието – Туиги и Еди Седжуик с техните огромни обици и мигли (почти) – очаквано се качиха на подиума на Marc Jacobs и Louis Vuitton. Колекцията Le Smoking на Yves Saint Laurent безспорно е сред водещите вдъхновения за пролетта наред с екстремните минидължини, донесли слава на Мери Куант. Следват ги творенията на Андре Куреж и Пако Рабан, формирали представата за футуристичния стил не само чрез експеримента с кройките, но и с материали като плексигласа. (Това, разбира се, също не е случайно – „космическата ера“ в модата през 60-те съвсем естествено се свързва с първите полети в космоса.) Без да пропускаме роклите с трапецовиден и А-силует, ярките монохромни цветове, крупните геометрични принтове като райета и квадрати, присъстващи в почти всяка колекция от топлия сезон и подкрепени от характерните плътни очни линии, дълги ресници и ярки устни.