В онова време, когато снимки на световни звезди в София се откриваха само на площад "Славейков" и при градинката на "Кристал" под формата на откъснати странички от немското Bravo, Europe бяха желани, известни, готини, млади и като че ли от друга планета. Имаха огромни руси коси, бяха адски енергични - едни такива спретнати рокаджии. Някои ги намираха за прекалено спретнати, а музиката им за твърде лека. Но няма човек, който да не ги е чувал поне с The Final Countdown. Не беше ли звездно парче?!

Всичките ми приятелки, тогава тийнейджърки и болни фенки на групата, вече пораснаха и заместиха в сънищата си солиста Джоуи Темпест с реални мъже. За Europe също изтече много вода - направиха промени в състава си няколко пъти, прекараха 11 години разделени, на 2 октомври 2003 се събраха отново, а освен това, както ми каза един от най-красивите членове на групата - басистът Джон Левън: «Просто пораснахме... Повечето от нас станахме бащи. И косите ни са доста по-къси.» Признавам му, че навремето съм се възхищавала от косите им и се интересувам дали са слагали допълнителни кичури. «Бяхме млади и си имахме много!» - отговаря Левън. Мик Микаели (клавишни) добавя: «И нещо друго се е променило, за щастие. До късните 80 години бяхме по-зависими от звукозаписните компании. Днес няма кой да ни нарежда какво да правим.»

Пристигнали са предишната вечер, нямат много впечатления, но твърдят, че България определено им харесва. Концертът им е в подкрепа на медицинските ни сестри в Либия и с удоволствие ще пеят за каузата. Разказват ми, че от септември насам са на бързи обороти - направили скандинавско турне, почивали около Коледа и започнали европейско. Питам ги как отпускат при този ритъм. «Ами аз правя секс - небрежно отговаря Джон. - Другото е, че си почивам, когато се прибирам вкъщи.» Мик признава, че се разтоварва по същия начин. Джон ме поглежда и обръща ролите: «А теб си те представям как правиш готин обяд за себе си и гаджето си и... си почивате.» Споделям, че обичам да ходя на кино. Джон ме поглежда с интерес: «Аз също ходя на кино. Или пък оставам вкъщи и си правя мно-о-го богат мързелив брънч за мен и децата.» Интересувам се какви филми харесва. «О, гледам сериали по НВО - "24", "Рим"." "А какво ще кажеш за "Сексът и градът?" «Мисля, че е смешен. Момичетата са чаровни, но не е нещо, по което бих си паднал.» Любопитствам за какво се карат в групата. «Може да е странно, но не се караме. Обсъждаме и стигаме до общи решения. Никога не сме се били.» Интересно ми е какво го изнервя. «Нервен се чувствам в два случая. Преди да изляза на сцена и 5 минути преди да правя любов с жена, която не познавам, и нещата не се случват, както искам.»

Джоуи Темпест пристига отделно от останалите и директно отива на репетицията, която се случва лежерно на сцена на площада в 17 ч. На два-три метра от сцената небрежно е застанала охрана. До нея вървиш покрай сергии с кебапчета, наоколо се надбягват дечица, шляят се местни хора, отнякъде се чуват китари.... Половин час по-късно се събират дългокоси момичета, които гледат рокаджиите с оня фенски поглед, който можеш да имаш само когато си тийн. Джоуи Темпест е с черно кожено яке, черен тишърт, сини дънки и черни обувки - класика, която отвсякъде те връща в 80-те! Когато запяват различни парчета, фенките пляскат и викат. След репетицията шведите идват в залата за пресконференции, набъбнала от журналисти. Всички са с тъмни очила. Пожелавам да видя очите им. Джоуи Темпест се усмихва, както го може само една рок-звезда, и казва: «Ще го направя специално за ЕВА!» Сваля си очилата, повдига вежди и пак се усмихва.

45 минути по-късно, когато се появяват на сцената, на площада са се събрали толкова много хора (впоследствие се оказва, че са били 10 000), че не можеш да мръднеш. БТР са подгрели страхотно, но излизането на скандинавците взривява града. Започват с пилотния сингъл на групата Always The Pretenders от последния им албум Secret Society (2006 г.). Продължават с парчета от различни техни периоди: Superstitious, Open your heart, Wings of tomorrow. Пеят песни и от двата албума след повторното им събиране: Start from the Dark (2004) и Sеcret Society (2006). Посвещават на медицинските ни сестри в Либия една от най-хубавите си балади - Forever Travelling, твърдят, че досега не са я пели на живо. В различни моменти на вечерта всеки се представя с индивидуално соло. Джоуи Темпест казва на български: „Не сте сами!" и „Добър вечер!". Благодари на публиката за страхотното посрещане и признава: „С вас прекарваме невероятна вечер! Трябва да го повторим!" Страхотният концерт завършва с The Final Countdown и величествена заря.

Europe са същите, които някога изгърмяваха сънищата на приятелките ми. Готини рокаджии около 40-те, изглеждат секси на сцената и знаят как да флиртуват.