Да ухажваш е изкуство. Всяка жена, капитулирала след порой от есемеси, в които очи се римуват със звезди, знае това. В прастарата игра на половете преследвачът е този, който създава различни ситуации, за да накара „плячката си” да копнее за него. Но всъщност да бъдеш ухажван също е изкуство. Умелият преследван знае как да запази известна мистериозност, като едновременно подава сигнали (усмивка в гласа по телефона, искрящи очи при среща), с които показва, че успехът е възможен, макар и не лесен... Обикновено последното е типично женска роля. Има обаче и представители на силния пол, които са я усъвършенствали. Да, ясно е кога нещата се обръщат така: когато мъжът е с изключителен външен вид или с талант и постижения. В случая с Орлин Павлов, актьор, певец с чувствен глас и титулуван Крал на бала, и двете условия са налице.

„Аз съм слаб сваляч. Когато се опитвам да свалям жена, започвам да се държа неестествено - признава той. - Не обичам да досаждам, защото когато го правят с мен, ме дразни.” Но очевидно на Орлин естествено му се удава да нажежава интереса към себе си, така че другите да го преследват. При това не само жените. „След „Денсинг старс” доста хора ми предлагат да ме продуцират, дори такива, които преди са ми отказвали. Сега пък аз отказвам.” 
Когато решаваме да вечеряме заедно, Орлин прави така, че аз да съм тази, която да предложи ресторанта, деня и часа на срещата. Не си придава обаче излишна важност и ентусиазирано откликва на предложението за рибния ресторант „Магнито” (Витоша 162).

“Ям всичко”, казва ми, докато разглеждаме менюто. Спира се на салата с печени сирена и ядки и домашно маринована сьомга. Общо решаваме да опитаме калмари по сицилиански плюс филе от риба Джон Дори с мус от авокадо. Силно пикантният пастет допада много на Орлин. Явно е човек, който се наслаждава на вкуса на живота и обича да пробва нови неща. Разказва ми, че вчера е направил първата си торта – с готов блат, нутела от бурканче и вафлички за украса. Доволен е от импровизацията си, защото иначе скептичните му приятели са изяли всичко.
Има ли някой, който да придава сладост на неговия живот? След петгодишна връзка с рекламистката Мария Маслева Орлин упорито твърдеше, че е сингъл. „С Мария имахме хубава връзка, която за съжаление се изчерпа – спомня си певецът, а аз не забелязвам тъга в гласа му. - Истината е, че гледахме в различни посоки. Не съм й предложил брак, защото не съм чувствал нещата по този начин, просто наистина разбирах, че се разминаваме...”

На въпросите ми за партньорката му от „Денсинг старс” Яна Акимова и слуховете около двамата отвръща уклончиво. Малко след разговора ни обаче двамата афишираха връзката си. Но въпреки това оставам с впечатлението, че Орлин без капчица вина се наслаждава на възможностите за флирт, предоставени от свободата и известността. Споменава ми за песента на Митко Щерев, която е изпял на конкурса „Бургас и морето” – „Обичай ме за пет минути”. „Ами, това е една доста бърза любов, направо е блиц”, провокирам го аз. „Знаеш ли, ти ми даваш идея – казва Орлин. - Сега мога да казвам на жените: „Искаш ли една блицлюбов? Или един блицсекс?”
Хм, кой може да разчита на подобно предложение от звездата Орлин? „Харесвам и руси, и брюнетки, и по-слаби, и по-пълнички. Не държа непременно на големи гърди и дълги крака, по-скоро жената трябва да има някакъв чар.” Виж, когато става въпрос за по-сериозни отношения, Орлин има малко повече условия. На първо място: вярност, на второ: лично пространство. „Това, което може да ме отблъсне у една жена, е, ако тя си придава важност и има прекалена нужда от внимание”, признава Орлин. „В една връзка човек трябва да може да си вземе глътка въздух – дава още детайли той. - Често нещата стартират много романтично, но след година-година и половина заедно започват скандалите, защото единият настоява да прекарва повече време с другия. Но дори когато си сериозно обвързан, имаш нужда да останеш за малко сам, просто за да се заредиш.” Очевидно 29-годишният Орлин има какво да разкаже за дисбаланса в личните отношения. „Почти винаги става така, че единият да обича повече от другия, а това усложнява нещата. И на мен ми се е случвало да чувствам повече, не знам дали това би могло да се управлява по изкуствен начин... Например когато човек има по-голям опит във връзките, може би ще успява да се въздържа.” И след тази констатация Орлин с умиление си спомня за една стара любов - с холандката Алисия. Тогава той е само на 20 и работи с международна актьорска трупа в чужбина: „Само с нея нещата бяха по равно – бях луд по Алисия и тя по мен.” Но аз пък си мисля, че това е една от онези истории, които са толкова красиви именно защото няма как да завършат със съмнителен брачен хепиенд в комплект с панелна гарсониера.

Докато си бъбрим над чашите с бяло вино, все повече ми прави впечатление колко лесно Орлин жонглира с противоречията си. От една страна, създава впечатление, че щастливо шляпа в емоционалните плитчини, а след това изведнъж ти позволява да надникнеш в дълбоката вода. У него често проблясва една по-нежна и артистична страна. После пък, докато реже месото в чинията си, изведнъж споделя, че изпитва почти хипнотично привличане към ножове и остриета. Така е, ожесточени конкурси не се печелят без мъжество и характер с малко метал в него. И сега, когато не танцува, Орлин упорито поддържа формата си: „Играя редовно футбол с приятели. не се отказваме нито в пек, нито в студ. дори през зимата, при минус 15 – казва ми той. - Да спортуваш в екстремни условия е особена тръпка, чувстваш се като войник, който трябва да се справи с всичко, да устои. А за един мъж това е хубаво чувство.” После се заговаряме за друго и... я, виж ти: „Ходя на църква поне веднъж в месеца, там усещам невероятно спокойствие и сила.” Ето пак сме в дълбокото: „Суеверен съм в смисъл, че вярвам, че има знаци, които ти показват как ще се развие животът ти – заинтригува ме Орлин. - Такива знаци са сънищата например. Опитвам се да си ги тълкувам. Преди финала на „Денсинг старс” сънувах, че земята се тресе, над главата ми падат камъни и аз опитвам да се предпазя. Спаси ме това, че се хванах за земята, за нещо здраво и стабилно.”

...Дори на края на разговора ни искам да разбера повече за този човек. Имам чувството, че въпреки вродената си откритост Орлин умее да опазва личното си пространство. И да остава елегантно недостъпен. Наистина, да бъдеш ухажван е изкуство. Той го може и го кара да се случва. А после шеговито смигва: „Е, след като вечеряхме заедно, може да ти звънна някой ден.”