Анита в града на греха
Ирина Иванова 27 May 2007
Снимаме я в "Sin City" ("Това е моето място в София, другото е "Кемпински", където отсядам винаги"). Анита Мейзер пристига от родната си Варна с огромен джип "Порше", с огромен куфар и огромно деколте, като деколтето ми изглежда най-огромно от всичко. Само след няколко часа е полетът й за Лас Вегас, където живее вече девет години. Нямаме много време за снимки и тя тръшва куфара си в центъра на клуб Help, отваря го и отвътре първо се вдига облак парфюм - "Angel" на Thiery Mugler, а после се изсипват: лаптоп, чанта (а не чантичка) с козметика, страхотна шапка борсалино, както и куп розови, мънички, прозрачни, дантелени неща с връзки, мрежи и пайети - всичките с марката For Play Hollywood. И още - кутия с масивни, крещящи, платинени бижута...
Анита купува кутия пури - иска да се снима с пура, въпреки че не пуши. "Сега ще се преоблека в розово." Не се преоблича на някое скрито място. "Отдавна престанах да се крия и да се преструвам, да се правя на такава, каквато не съм. В този период от живота си съм 100% аз." И аз, която се крия и преструвам непрекъснато, разбрах, че е искрена. Това е тя - много силикон, едри кичозни бижута, розови латексови бодита, ботуши с връзки до коленете...
Анита Мейзер е измежду 50-те най-желани жени в България според класацията на българския "Плейбой". Наричат я още "българската Памела Андерсън", въпреки че с гръдната си обиколка от 120 см всъщност бие русокосата американка. Анита е и бизнесдама - строи пететажен хотел край Евксиноград, който се очаква да бъде открит през юни, непрекъснато пътува до Лас Вегас, тъй като дъщеря й е там, както и голяма част от бизнеса й. Освен това е и шопърхолик - диагноза, поставена й от психиатър в Лас Вегас. Онова, което ми направи най-силно впечатление у нея обаче, е, че тя е от онази порода жени, които могат да говорят за всичко наведнъж. За всякакви марки дрехи, козметика и бижута, за всички луксозни хотели и курорти по света. Секунда по-късно тя вече обсъжда гранитогреса за новия строеж, а веднага след това разказва за последния страхотен мъж, с който е била - какво невероятно тяло имал, какви устни и как великолепно се целувал, което за нея е супер важно (и за мен, между другото).
След това, някак естествено идва ред на другата й най-любима тема - дъщеря й Жули (Жулиета Анжела Мейзер), която обича повече от всичко на света. После излива възмущението си от трагичното ниво на българските маникюристки, които изобщо не могат да правят акрил (честно казано, не знам за какво говори, но разбирам, че е нещо, свързано с ноктопластика) и накрая, пак така естествено, превключва на тема готвене - първо, защото самата тя е страхотна готвачка, после, защото знае точно в кой хотел в коя държава приготвят най-добрата салата "Цезар", най-добрия крем "Брюле", най-вкусните стекове. "Препоръчвам ти една салата, която тук, в "Кемпински" я правят добре - рукола в кошничка от добре препечено пармиджано... Докато ни я донесат, ще ти кажа нещо... - Анита гледа замечтано някъде встрани. - Имах едно табу - никога не бях правила секс с двама мъже наведнъж, но наскоро..."
Анита от Варна, от Лас Вегас, от "Sin City". Без задръжки, без преструвки, без претенции... Без никакви претенции. Освен една - че е видяла много. Че е видяла всичко.
Да откриеш Лас Вегас
Тя не обича да говори за родителите си, защото сама отдавна е родител и също толкова отдавна мнението на собствените й майка и баща не я интересува. Преди да замине за Америка през 1998 г. Анита има две заведения ("Панда 1" и "Панда 2") и два магазина във Варна - единия за дрехи, другия за чанти, колани и всякакви кожени изделия. "В онези години - спомня си Анита - продавах неща на Fendi и Stefanel, когато в България много малко хора знаеха какво е Fendi, Stefanel. Имах само една клиентка - Ева се казва, между другото - която знаеше какво означават всичките тези италиански марки и редовно си купуваше дрехи при мен. Беше пълничка и нищо не й ставаше, но тя така се влюбваше в някоя дреха, че си я купуваше, независимо че едва я закопчава. Никога не я видях с нито една от тези дрехи, нито пък отслабна някога."
Част от дрехите в магазина на Анита наистина са оригинални и маркови, но са попаднали там, след като са били конфискувани и тя ги продава под общ знаменател с най-обикновени турски, български и други дрехи. "Това ми е била грешката, а също и, разбира се, фактът, че изобщо не съм имала никакво право да продавам тези марки у нас - признава тя. - Така или иначе, трябваше да изчезна за известно време от България."
Заминава за Америка през октомври 1998 г. "Трябваше да пътувам с моя приятелка, но на нея не й дадоха виза, така че заминах за Маями съвсем сама. Дъщеря ми Жули, която тогава нямаше още 10 години, остана в България. Разбира се, в посолството имаха право да не ми дадат виза, защото бях потенциален емигрант. Исках да остана да живея и да работя там. И исках да видя света и Америка, и то онези места, които и до днес наричам "свръхлукса на света и Америка". Те не са само във филмите, както много хора смятат. Има ги. Има места, които са като от мечтите и сънищата ти. Аз усещах, че в Америка ще ми провърви, че имам шансове там."
В Маями Анита отсяда в прекрасен хотел за една нощ, а още на другия ден се качва на кораб и се отправя на дълго околоостровно пътешествие. "Точно тогава беше излязъл филмът "Титаник" и умирах от страх, че корабът може да потъне, поради което доплатих сериозна сума, за да има каютата ми и тераса - така се спасявах от клаустрофобията. Естествено, на кораба не останах сама дълго време, запознах се с много хора, имах много ухажори. Най-напред слязохме на Големия Кайманов остров. Голям, голям, но го обиколих за нула бройки и си казах: тук не е за мен, тясно ми е. Вярно е, че стандартът там е много висок - това е офшорна зона и е много скъпо. Там са само големите вериги хотели - "Шератон", "Хилтън" и т.н. Аз обаче отново се качих на кораб и поех към Бахамите. Направих си страхотна екскурзия и после се върнах в Маями. В момента, в който слязох от кораба в Маями, се оказах абсолютно сама - приятелите моментално се изпариха.
Чудех се в каква посока да поема. Отидох до летището и оттам се обадих на дъщеря ми. Само като я чух - ревнах, защото бях сама, на хиляди километри от нея. Аз рева, обаче по принцип не съм страхлива, склонна съм да поемам всякакви рискове. Изведнъж се сетих, че във Варна една позната ми бе дала малко колетче - да го занеса на дъщеря й, която е в Лас Вегас, ако случайно стигна дотам. И вече си имах посока - Вегас. Свързах се с момичето и то ме посрещна. Беше на 16 години и живееше с гаджето си и неговото семейство - те бяха лекари от Варна, наскоро емигрирали. Поканиха ме да остана у тях известно време, докато се ориентирам. Настаниха ме на дивана в хола, защото жилището им беше доста тясно и те бяха много хора.
Първият ден след пристигането спах, защото бях много изтощена, на следващия ден момичето ми показа Вегас и дори ме остави сама да се прибера вкъщи. На третия ден си намерих работа. Докато се разхождах из улиците и се чувствах като попаднала в някакъв филм, видях магазин, на който пише "Mediterranean Market" и понеже това "mediterranean" ми прозвуча много познато, нашенско, влязох вътре и попитах за собственика. Казаха ми, че го няма, довечера щял да дойде. Тогава видях, че от другата страна на улицата има заведение, на което пише "House of Kebap". Това звучеше още по-нашенско. Шефът беше там и беше, естествено, с мустаци.
Аз - супер екстравагантно облечена. Цялата в бяло, с много тъмен тен (от островната разходка) и с дълга руса коса (тогава бях руса). Аз си имам една теория, на която много ми се смеят, но си държа на нея: В Америка в началото ти трябва руса коса. После, като ти потръгне, можеш да си черна, кестенява, всякаква. Аз вече съм с черна коса, както виждаш. Собственикът на заведението ме попита с какво да помогне, аз му казах, че си търся работа. Той ме разгледа от главата до петите, защото бях доста "порно" облечена. В Америка не се обличат така, но го разбрах доста по-късно. Не че си смених стила. Човекът ме попита каква работа търся така облечена, аз му казах - сервитьорка и допълних, че съм българка. "Добре - отвърна той - ние сме арменци, можеш да започнеш при нас. Ела в шест часа." Аз отидох и така започнах още същата вечер. След няколко седмици обаче все пак се преместих да работя в "средиземноморския" магазин. Там срещнах моя американец Марк Мейзер.
Няколко месеца по-късно се оженихме и той ми подари заведението, в което работих в началото. Купи го за мен и го кръстихме "Anita's House of Kebap". През 1999 г. заминахме на меден месец в петзвездния (тогава беше петдиамантен) хотел Four Seasons resort Maui at Wailea. Намира се на о. Мауи на Хаваите. Това беше точно онзи свят от мечтите и сънищата, за който всъщност бях и дошла. Басейн на три нива, каскади орхидеи навсякъде, великолепна гледка към океана... Този "свръхлукс на света" не може да бъде разбран от хора, които се опитват да свържат двата края. Те казват: "Е, остров! Голяма работа!" Обаче в този петзвезден хотел аз разбрах какво означава да си в мечтите си. Такава красота е там!
Слугиня и порнозвезда
Анита е в Лас Вегас вече девет години. "Обичам Вегас, но най-добре си се чувствам в България, и то във Варна. Доста късно разбрах, че във Вегас, особено сред българската общност, много бързо се разпространяват слухове за всеки новодошъл - откъде точно е, какъв е, как е пристигнал, защо. Много бързо ми направиха родословно дърво - къде вярно, къде не. Не ме интересува много какво говорят зад гърба ми, защото знам, че по никакъв начин не мога да забраня на някой да мисли, каквото иска. Да, имам много пари, но аз си знам какво ми е струвало да ги имам. Много ме одумват, но аз си знам какво ми е струвало, за да съм толкова одумвана сега. И много ме желаят, но пак само аз си знам какво ми е струвало, за да ме желаят толкова много. Желязното правило е: не можеш да имаш, без да се лишаваш, без да правиш жертви.
Много пъти са ме питали: добре де, как го хвана този баровец? Защото доста българки отиват точно с тази идея - да се омъжат за богат американец с къща с басейн, джакузи и т.н. Аз бях същата. И получих това, което си пожелах. Каквото си пожелая, се сбъдва, макар и късно. Прословутите милиони на моя американец обаче не само че не ме направиха щастлива, но дори ме караха да се чувствам като слугиня. Американецът често ми казваше "Не си мисли, че си принцеса. Направи това, направи онова...". Той обичаше да ми нарежда, да ми заповядва, да ме потиска. Беше много груб, защото пиеше и се дрогираше. И сега се дрогира много. Кризите му станаха наистина сериозни, когато след взривяването на небостъргачите на 11 септември 2001 г. той загуби 3 милиона долара в акции и рухна, направо рухна. И мен ме съсипа.
После, след като дойде на себе си, ми се извиняваше, но нали знаеш - след всяко извинение нещо в теб се стопява. Той е човек с много пари и съответно смята, че трябва да упражнява контрол над теб. Аз обаче не позволявам така лесно да разрушават моето "аз", не мога да съм парцал в нечие легло. Затова всеки път, след всяко извинение, го намразвах все повече и повече. Бях обаче много зависима от него, защото ми трябваше американски паспорт. Преди да се омъжа за американеца, бях влюбена в друг мъж, но се отказах от любовта си. Защото разбрах, че за да остана в Америка, трябва да направя една сделка. Марк продаваше и продава луксозни автомобили - "Бентли", "Ролс Ройс", "Лотус". Той беше на 40 години, когато се омъжих за него, и в никакъв случай не беше грозен. Поддържаше се, само дрешникът му беше 20 квадрата. Знаеше какви дрехи и какви коли да купува, какви жени да харесва. Искам да ти кажа, че макар в момента да сме официално разделени, той не иска да се развежда с мен. В началото близките му го надъхваха, че съм с него заради американския паспорт, което всъщност не беше лъжа. Парадоксалната истина е, че Марк виждаше в мое лице едва ли не порнозвездата, а в един момент ние дори не правехме секс.
Аз не мога да правя секс с някой, който не ме привлича физически. Имала съм много предложения за секс срещу пари, срещу много пари. Мога да го направя само ако знам, че това е бизнес. Иначе просто така, защото ще взема пари кеш, след като преспя с този мъж - не става. След като се ожених за Марк, на практика отказвах да правя секс с него и американският закон ме защитаваше. Защото там жената има пълното право да отказва да прави секс с мъжа си. Ако той упражни насилие, ще го осъдят и ще лежи в затвора. Само да звънна на 911 и мога да му взема и парите, и свободата. В крайна сметка Марк се примири с това, че няма да има следбрачен секс, но дълго време продължихме да живеем заедно. Той ме въведе в правилните среди и в този смисъл му дължа много.
В момента с Марк сме separated, т.е. разделени, което в Америка има юридическа стойност като семейно положение. Къщите ни във Вегас обаче са много близо една до друга. Дъщеря ми носи неговата фамилия, макар че той не може да я припознае напълно, защото вече е навършила определена възраст. Сега с Марк се разбираме много по-добре, отколкото докато живеехме заедно. Аз му разказах за моите цели, за отношението ми към него, за всичко в един прекрасен ден в едно прекрасно заведение, където нямаше място за скандали, имаше място само за усмивки. Изяснихме всичко - кой кой е, кой от кого какво иска и кой на кого какво не може да даде. Мисля, че се разбрахме завинаги. Марк няма майка и баща, няма деца, няма никакво семейство и ми каза: "Вие с Жули сте моето семейство, затова ако искаш, не се развеждай с мен".
И добави: "Аз на твое място не бих се развел", което ме кара да се надявам, че някакво наследство все пак ще ми остави и това ще ми е бингото в живота. Обаче той така си говори, нищо чудно да проиграе за една вечер всичките си пари. Той играе с 500 долара на една машинка с жетони, която била любимата на майка му. Аз щях да се побъркам, когато още работех като сервитьорка за 200-300-500 долара и разбрах, че той ги дава тези пари за някакви си 2 минути. Отделно си играе редовно на high limit... Дано да не фалира преди да го наследя".
Шопърхолик и вещица
"Аз имам особено настроение за пазаруване - пада ми перде и се хвърлям. Ако искаш да звъннем на американеца. Веднага ще ти потвърди, че жена му е ходила да се лекува от шопингмания при психоаналитик. Най-зле беше в началото, когато се озовах с 20 кредитни карти в джоба. Американецът твърдеше, че не ми трябват толкова карти, но аз настоявах. Никога не бях имала толкова пари и просто пощурях. Някои от моите карти бяха безлимитни, а някой - с 15-20-30 000 долара лимит. Имаше период, в който просто не можех да разбера колко харча, защото като плащам с карти и не виждам парите.
Веднъж например влязох в един от моловете в хотел "Ладен" и видях, че в един от магазините са направили намаление. Първо си харесах костюм на Ferre, който струваше 7000 долара и беше намален на около 3000. Аз реших, че това е огромно намаление, което няма как да пренебрегна, въпреки че почти не нося делови костюми. От магазина ми казаха, че ако купя три костюма, ще ми направят още по-голяма отстъпка. Естествено, аз ги купих и то с идеята, че купувам на сметка. Тези три костюма до ден днешен съм ги облякла по веднъж. Точно за тях обаче американецът ме похвали, защото смяташе, че така трябва да се обличам. Но това не бяха мои дрехи, това не бях аз.
Излъгах го, че костюмите са по 700 долара, но не съобразих, че бележката ще пристигне в къщи. Една вечер се прибирам вкъщи и заварвам американеца бесен, а на масата - отворени пликовете от банката. Оказа се, че той до такава степен ми е повярвал, че се обаждал в банката да се разправя, защото бил убеден, че е станала грешка. После обаче еврейската жилка в кръвта му проговорила и решил да разнищи нещата и разбрал истината, а именно - че във въпросния магазин съм оставила около 13 500 долара. Аз му бях казала, че съм похарчила 3000. Стана невероятен скандал. Заклех се, че повече няма да харча така и точно след една седмица пак отидох в мола на хотел "Ладен", уж да погледна само... Взех си някакви панталони Versace, някакви рокли...
Най-страшното бе, че на следващия ден след този шопинг трябваше да пътувам за България, а нито една от дрехите, които си купих, не ми ставаше точно. Панталоните например трябваше да се скъсят, презрамките на роклите - също и т.н. А аз нямах време да чакам, заради пътуването. Тогава имах едно гадже от Пловдив и отивах при него. Сложих всички нови дрехи в куфари, застраховах ги и накрая, като пристигнах в Пловдив, с целия си акъл взех, че дадох Versace панталона си и някои от другите си дрехи на абсолютно случаен пловдивски шивач да ми ги коригира. Ако знаеш как само ми скъси панталона! Първо се шокира като видя етикетите и цените върху етикетите, после събра цялата махала да им покаже каква поръчка има, после му се разтрепериха ръцете и накрая ми съсипа всичко и изпадна в дълбока депресия. А гаджето ми ме направи на нищо. Как можеш да дадеш толкова пари за парцали! Той ме контролираше по друг начин. Американецът ме контролираше с парите, този - със секса, аз бях много влюбена в него. В общи линии и двамата ми казваха едно и също - защо даваш толкова пари за парцали! Между другото, от този двустранен контрол се чувствах като пребивана всеки ден.
След още няколко подобни случая, в един момент американецът установи, че за доста кратък период от време съм похарчила около 40 000 долара и реши да вземе мерки. Между другото, точно в този период бях изпаднала в депресия, защото току-що бях изгубила ресторанта си - два месеца след 11 септември. Това беше онзи ресторант "Anita's House of Kebap", в който работих като сервитьорка в началото. Но американецът като тегли чертата и видя сумата, която съм изхарчила, му причерня и ме записа при психоаналитик. Той беше много известен, защото трябваше да чакам един месец, за да тръгна на сеанси. През този един месец изпотроших още повече пари, естествено. В началото на сеансите психоаналитикът ме изслушваше, докато в един момент и двамата разбрахме, че по някакъв начин сме си разменили ролите и че всъщност аз му казвам неща, които би трябвало той на мен да казва. Накрая човекът ми постави диагноза "шопърхолик", погледна ме в очите и ми каза: "Освен че си шопърхолик, ти си и вещица. Никой не може да ти помогне". Каза точно това, което очаквах да каже.
Българите са най-добрите любовници
Голяма любовчийка съм, много обичам мъжете и най-вече българските мъже. За мен те са най-добрите любовници - най-готините, най-нахалните, най-горещите. Трите ми големи любови са с българи.
За мен визията на мъжа е много важна, трябва да е перфектен. Когато не получавам сто процента това, което искам, не мога и аз да дам сто процента от това, което имам. Бих предпочела да съм сама и самотна, отколкото да съм с мъж, когото не харесвам. Жените правят много компромиси, само и само да не са сами... И не им се получава. Пак се чувстват сами. Аз разбрах, че не искам просто един жив човек, едно живо тяло, разположено под мен или над мен. Искам еротика, страст, ама истински. Случвало ми се е, разбира се, да бъда с някой, който не е с чак толкова хубаво тяло, но всичко се изпарява много бързо, признавам си. Дори педикюрът ми прави впечатление. Аз ухажвам мъжа си от главата до петите и виждам всичко. Ако недостатъкът е поправим, му го казвам. Ако мъжът ми харесва - поведението му, начина, по който ме целува, ако правим хубав секс, не мога да кажа, че само заради педикюра ще го зарежа. Просто ще отидем заедно на педикюр и маникюр. Не мисля, че това е прищявка. Това е част от тялото ти, част от теб, как може да не се грижиш за нея."
"Много обичам играта в любовта. Използвам бельо за игра с марката For Play Hollywood, което смятам и да продавам във фирмен магазин в моята сграда. Тази марка произвежда единични костюми за шоута на звезди - на Кристина Агилера, на Бритни Спиърс, дори Мадона в един от последните си видеоклипове е облечена в костюм на For Play. Аз задължително си нося специално бельо на срещи - еластично, което се мести, може да се сваля, може и да не се сваля, просто се измества. Много често нося и високи ботуши. На мъжете това наистина им харесва, можете да ми вярвате. Освен това обожавам огледалата в спалнята и да се снимам, докато правя секс".
Жули - най-голямата любов
Един от апартаментите в бъдещия хотел е запазен за дъщеря й Жули. Анита я е отгледала сама, не иска дори да спомене името на баща й. "Аз се чувствам много гузна пред дъщеря ми, защото с моята американска история в началото дълго време не бях до нея. И си признавам, че се опитвам да компенсирам това като й купувам скъпи дрехи и разни такива неща. Много неща са й говорили за мен, но тя е достатъчно интелигентна, за да разбере, че ако мен ме няма около нея, това не е заради нещо нередно, а защото искам да й осигуря най-доброто. Аз й давам страшно много за утре и знам, че тя го осъзнава.
Моля се само да съм здрава, да не се разболея така, че да съм неподвижна и безпомощна и детето ми да е добре. Много пъти съм й казвала това: ако ти си добре, аз ще имам сили да живея, да се боря за теб и за себе си. Ако с теб се случи нещо, аз ще умра." Анита е много сериозна, когато казва всичко това. Гледа ме право в очите, говори бавно и набляга на всяка дума, за да разбера, че ми казва нещо, което е много важно за нея. После казва, че се гордее много с Жули, защото е умна и амбициозна и дори е получила награда от Джордж Буш като едно от петте най-умни деца в Америка, с най-висок успех.
Нейният пентхаус - нейната свобода
"Казаха ми, че съм луда, че се връщам в България и че започвам бизнес тук", заявява Анита. Хотелът, който тя строи край Евксиноград, вече е готов, остава само вътрешното обзавеждане. "Влюбих се в плейбойския апартамент на Хю Хефнер, в който бях поканена на едно парти. Стените на баните са стъклени, всичко се вижда, има забити колове за стриптийз. Т.е. къпеш се и правиш стриптийз. Ваната е с цветомузика. Много искам в моя хотел да пресъздам тази атмосфера. Личната ми спалня със сигурност ще бъде в цветовете на този невероятен апартамент - червено, златно и малко бяло."
Анита е отделила за себе си целия последен етаж или т.нар. пентхаус. Само терасата й е 120 квадрата. Ще има джакузи, бар и сауна с изглед към морето. Два от апартаментите в сградата вече е продала на англичанин и на американец. Много от българските звезди също искат да си купят жилище там - Азис, ДесиСлава и Светла Джуниър. "От българските звезди за мен Лили Иванова е номер 1. Тя дойде в Лас Вегас, имаше концерт. За мен беше невероятен комплимент, че ме издири, свърза се с мен и имах честта два дни да й показвам Вегас. Обядвахме, вечеряхме заедно, пазарувахме. Моят американец отиде на нейния концерт и каза, че Лили за България е все едно Шер или Тина Търнър за американците. Двете си купихме един и същ тоалет, а Лили ми подари нейна блуза на Жан-Пол Готие, която беше обличала само веднъж и аз мисля да я сложа в рамка в моето заведение. Мисля, че тя е страхотен човек".
Мечтата на Анита Мейзер е да си прави парите тук, а да ги харча там, тъй като сега е по-скоро обратното. "На този етап от живота си се чувствам наистина свободна. Правя каквото си искам, когато си искам и с когото си искам. Ето, дори песен записахме с ди джей Теди Джорджо. Казва се "No bambino"и е написана специално за мен от един приятел, който много добре познава живота ми. Имам страшно много приятели, един от най-важните е Кирил Вълчев - Скалата, който ми е като брат. Съобразявам се с мнението точно на петима души, които са ми близки и с никой друг. Сама си плащам сметките, силиконите, всичко. Не съм получавала подарък от мъж не знам от кога. Единственото, за което се моля, е детето ми да е добре и да съм здрава".
