За лудите си моделски години, за мъжете, кошмарите и кучето, което винаги иска да спаси, Диляна разказва пред EVA, коментирайки откъси от своя личен дневник.
Какво знаете за Диляна Попова? Че е на 31 (кога порасна това момиче?!), синеока и красива. Модел и актриса - само за две години тя се снима в два филма за големия екран – Love.net и „Още една мечта”, и в два сериала – „Стъклен дом” и „Революция Z”. (Колко от професионалните актриси у нас могат да се похвалят с подобно темпо?) Чували сте, че е дизайнер на собствена марка дрехи. Чували сте за някои от мъжете в живота й – музиканта Дичо, автомобилния състезател Георги Тонев, издирвания от Интерпол за разпространение на наркотици и ръководство на престъпна групировка Христофорос Аманатидис-Таки. Чували сте и слухове за някои непризнати и недоказани любовни афери – с Фахрадин Фахрадинов и Асен Блатечки например. И аз съм чувала тези неща. Но истината е, че въпреки всички кафета, сладкиши и плодове, които сме споделили на масичката пред ателието й на „Екзарх Йосиф”, до този момент всъщност не знаех почти нищо за нея. Нищо отвъд шепата факти, които изброих по-горе.
До този момент, в който Диляна ми подава дневника си – красива книга за писане с кожена подвързия, украсена със сърце и червени рози. Подарък й е от сестра й Елиза. Не е писала всеки ден, само в някакви екстремни моменти.
„Връзката, в която съм в момента, е единствената, в която някога съм се чувствала комфортно и сигурна в себе си. Филмите и сериалите дадоха нова посока на живота ми, а ателието, в което правя дрехите си, най-после започна не просто да се самоиздържа, но понякога дори печеля огромната сума от 200-300 лв. Чувствам се добре”, казва ми тя. И сигурно точно защото се чувства добре, за нея не е проблем не само да разтвори дневника си и да се върне назад във времето, но и да сподели откъси от живота си с EVA.
Диляна е писала в този дневник най-вече по време на последното си моделско „турне” в Милано през 2008 г. Оказва се, че точно тази година е преломна в живота й, защото тогава решава да приключи с всичко това - със скитането с куфар в ръка по летища и хотели, с кастингите, с чувството да си далеч от дома, и да обърне нова страница. После идват и ателието й, и филмите, и най-вече една нова Диляна - по-самоуверена, по-свободна, която се опитва да се вслушва в сърцето си. Тази нова Диляна обаче се „излюпва“ бавно, много бавно.
Разглеждаме дневника й и го четем напосоки – точно както е и писан всъщност.
7.11.2008 г., Милано: „Тъжно ми е... Искам да съм близо до хората, които обичам, и да чувствам обичта им, това ме прави силна и самоуверена... Омръзнало ми е от разхвърлян живот...“
Диляна коментира: „Тогава прекарах в Милано три месеца в една стая 20 квадрата с още две момичета. Аз бях на 27, а те - на 20. През деня ходехме на кастинги и снимки. Вечер те излизаха, скитаха някъде, а аз си седях в стаята и четях Дийпак Чопра. И осъзнах, че след като на 27 продължавам да работя по този начин, очевидно това е максимумът, който мога да постигна в професията. В противен случай отдавна да съм минала на друго ниво. Дадох си ясна сметка, че вече този живот не ме удовлетворява, че се чувствам много самотна и че дори нямаме общи теми за разговор с другите момичета. А точно тогава имах страшни съквартирантки – една бразилка шизофреничка на лекарства и една рускиня с много свободно поведение. Не че я съдя, просто си беше такава. В агенцията доста късно разбраха, че бразилката е болна. Тя имаше кризи, когато се раздвояваше и играeше роли, говореше сама със себе си, като си променяше гласа. И аз трябваше да спя с това момиче в една стая! Рускинята пък имаше навика да се прибира с някакви типове, обикновено и двамата бяха надрусани, и по цяла нощ правеха секс... Тежко беше и реших да се откажа. И като пари не си струваше. Оттогава снимам само отделни неща – когато реша, че искам.”
После попадаме на „откровение“, свързано с 27-ия й рожден ден. На една страница тя е побрала както готините си емоции от партито изненада, организирано от любимия й (тогава) мъж, така и разочарованието от поведението на същия този мъж, с когото малко по-късно се и разделят. Инициативата за раздялата е нейна.
28.09.2008 г. Уникален Рожден Ден! (4 дни!) 23.09. - Концерт на Мадона, 24.09 – изложба на Ван Гог, 25.09 – парти-изненада (няма такова чувство!), 26.09. Не помня
„Уважавам твоите желания, но не мога да вървя против моите! Прилича ми на изнудване, нямам доверие на хората, които по някакъв начин упражняват натиск! Нали всеки сам избира пътя си, много трудно ли е просто да разбереш и приемеш желанията на другия? Не смятам, че е лошо да правиш добро за себе си, понякога нараняваш или по-скоро те искат да го приемат така! Идва моментът, в който вече се чувстваш безсилен и просто ти се иска да нараниш така, както ти си бил наранен някога.”
Диляна коментира: „Имала съм връзки, в които са ме зарязвали, имала съм и такива, в които аз съм зарязвала. Предишния път ти разказах за Дичо. С него бяхме заедно пет години и заради него се преместих от Плевен в София. Той промени живота ми, беше в пика на кариерата си, запознах се с много хора благодарение на него, живеехме заедно, семейството му стана и мое. После нещо се случи и той ме заряза. В продължение на цяла година не можех да преживея тази раздяла, все си мислех, че ще се съберем. Но го преживях и в крайна сметка дори запазихме приятелски отношения. Всъщност всички мъже, с които съм била, са готини като мъже, забавни и аз наистина съм ги харесвала. И с всичките си останахме приятели. Но наскоро си мислех, че в моите любовни истории има нещо общо и то е, че никога не съм се чувствала окей с това, което съм. В нито една връзка освен в тази, в която съм в момента. В мен непрекъснато живееше усещането, че да, да, всичко е супер, но нещо маалко не ми достига. Или не харесваха как се обличам, беше им прекалено хипи, прекалено широки блузи и панталони, прекалено често с кецове... Или не харесваха приятелите ми... Не обичам да ме контролират, да ми казват какво да правя, как да изглеждам. Не обичам да ми налагат да съм вечно с телефон в ръка, защото ако не го вдигна, когато ми звънне конкретният мъж – и край. Харесвам артистични мъже, но не харесвам да ме вкарват в някакви роли. Единият например искаше да си стоя вкъщи, да му правя вечеря и да го чакам, а като си дойде, да го посрещам по копринени нощнички. Веднъж си купих някакви такива неща и ги облякох пред Яна (Груева, най-добрата приятелка на Диляна – б. а.). Щяхме да умрем от смях. Аз просто не съм такава. И когато искат от мен да съм такава, каквато не съм, нещата се разпадат. Много ярко си спомням момента, когато изведнъж се пречупих в душата си по отношение на този мъж. Пътувахме някъде и минаваме през някакво село. Виждам, че едно сакато, болно куче тръгва да пресича улицата. Аз съм луда на тема кучета и въобще животни. Казах му да намали, защото кучето не може да върви. Мина през него. С мощната си кола ще намалява заради някакво си куче! Плаках през целия път и тогава осъзнах колко различни сме всъщност.”
31.11.08 г. Милано
„Сънувам... Тази нощ пак сънувах природно бедствие. Бях на покрива на много висока сграда, земетресение, сградата се накланяше толкова много... пак оцелях и пак до мен имаше куче. Миналия път беше нещо като цунами, огромни вълни, от които се опитвахме да се спасим... и пак носех куче на ръце... Не знам какво означава, но често сънувам почти един и същ сън, но в различни варианти. Какво означава кучето, което винаги искам да спася?”
Диляна коментира: „Имам фобия от вода, след като на 12-13-годишна възраст пред очите ми се удави едно младо момче. Бях там през цялото време и нищо не можех да направя. Никога няма да забравя ръката му над водата и пръстите, които конвулсивно се разтваряха... Беше като във филм на ужасите. Мисля, че сънищата ми са свързани с това преживяване. А кучето според мен символизира нуждата ми да се погрижа за някого. Или чувството на ужас, което изпитвам при мисълта, че в момент, когато светът започне да се разпада, може да бъда сама.”
22.09.2008 г.
„След един ден ставам на 27, а се чувствам точно както преди десет и повече години – объркана, сърдита и малка! А вече съм голяма жена!... Или все още не знам каква съм?”
Диляна коментира: И сега не се чувствам като голяма жена. Инфантил съм си. А мисля, че е време да ми се случват някакви неща – дете например. Знам обаче, че когато трябва да се случи, то ще се случи. Вярвам в съдбата. Имам една любима мисъл, която също съм записала в дневника си, според която, ако следваш тихите съвети на сърцето си, те ще те отведат при съдбата ти. Това се опитвам да правя сега.”
Диляна, убедена съм, е имала и има много възможности да си осигури сладък живот, при това вероятно на не кой знае колко висока цена. (Казвам това, защото в България има не една и две известни и красиви жени, които платиха висока цена – заляха ги с киселина, счупиха им краката с бухалки и прочие.) Но ако си хитра и не чак толкова смела и алчна, можеш да минеш и доста по-леко. Достатъчно е да си затвориш очите тук-там, да направиш компромис с това-онова, да пърхаш с мигли, да ходиш с мобилен телефон на врата, да си свалиш кецовете и дънките и да обуеш високите токчета и прилепналите къси поли... Голяма работа! Благодарение на подобни дребни жестове, каквито всъщност почти всяка от нас прави така или иначе, една красива жена като Диляна може да има всичко – силен мъж до себе си, солиден бизнес, подкрепен от този силен мъж, две-три деца, къща в полите на нещо си. Е, нямаше да има свободата да купонясва по цяла нощ с приятелите си, да пие абсент, да си прави дрехите, да се снима в каквито сцени си иска в който сериал или филм си реши. Нямаше да има свободата да взeма решенията за собствения си живот. Но... голяма работа! Щеше да е защитена, осигурена и т. н., и т. н. Нямаше да си губи времето за дълги, сладки разговори на цигари и кафета. Щеше да е делова, лаконична, категорична, уверена, респектираща, а може би щеше дори да се окичи със заветния приз „модна икона“. И задължително щеше да има пиар, как забравих.
Диляна обаче не е такава. Слава богу, въобще не е такава!
Какво знаете за Диляна Попова? Че е на 31 (кога порасна това момиче?!), синеока и красива. Модел и актриса - само за две години тя се снима в два филма за големия екран – Love.net и „Още една мечта”, и в два сериала – „Стъклен дом” и „Революция Z”. (Колко от професионалните актриси у нас могат да се похвалят с подобно темпо?) Чували сте, че е дизайнер на собствена марка дрехи. Чували сте за някои от мъжете в живота й – музиканта Дичо, автомобилния състезател Георги Тонев, издирвания от Интерпол за разпространение на наркотици и ръководство на престъпна групировка Христофорос Аманатидис-Таки. Чували сте и слухове за някои непризнати и недоказани любовни афери – с Фахрадин Фахрадинов и Асен Блатечки например. И аз съм чувала тези неща. Но истината е, че въпреки всички кафета, сладкиши и плодове, които сме споделили на масичката пред ателието й на „Екзарх Йосиф”, до този момент всъщност не знаех почти нищо за нея. Нищо отвъд шепата факти, които изброих по-горе.
До този момент, в който Диляна ми подава дневника си – красива книга за писане с кожена подвързия, украсена със сърце и червени рози. Подарък й е от сестра й Елиза. Не е писала всеки ден, само в някакви екстремни моменти.
„Връзката, в която съм в момента, е единствената, в която някога съм се чувствала комфортно и сигурна в себе си. Филмите и сериалите дадоха нова посока на живота ми, а ателието, в което правя дрехите си, най-после започна не просто да се самоиздържа, но понякога дори печеля огромната сума от 200-300 лв. Чувствам се добре”, казва ми тя. И сигурно точно защото се чувства добре, за нея не е проблем не само да разтвори дневника си и да се върне назад във времето, но и да сподели откъси от живота си с EVA.
Диляна е писала в този дневник най-вече по време на последното си моделско „турне” в Милано през 2008 г. Оказва се, че точно тази година е преломна в живота й, защото тогава решава да приключи с всичко това - със скитането с куфар в ръка по летища и хотели, с кастингите, с чувството да си далеч от дома, и да обърне нова страница. После идват и ателието й, и филмите, и най-вече една нова Диляна - по-самоуверена, по-свободна, която се опитва да се вслушва в сърцето си. Тази нова Диляна обаче се „излюпва“ бавно, много бавно.
Разглеждаме дневника й и го четем напосоки – точно както е и писан всъщност.
7.11.2008 г., Милано: „Тъжно ми е... Искам да съм близо до хората, които обичам, и да чувствам обичта им, това ме прави силна и самоуверена... Омръзнало ми е от разхвърлян живот...“
Диляна коментира: „Тогава прекарах в Милано три месеца в една стая 20 квадрата с още две момичета. Аз бях на 27, а те - на 20. През деня ходехме на кастинги и снимки. Вечер те излизаха, скитаха някъде, а аз си седях в стаята и четях Дийпак Чопра. И осъзнах, че след като на 27 продължавам да работя по този начин, очевидно това е максимумът, който мога да постигна в професията. В противен случай отдавна да съм минала на друго ниво. Дадох си ясна сметка, че вече този живот не ме удовлетворява, че се чувствам много самотна и че дори нямаме общи теми за разговор с другите момичета. А точно тогава имах страшни съквартирантки – една бразилка шизофреничка на лекарства и една рускиня с много свободно поведение. Не че я съдя, просто си беше такава. В агенцията доста късно разбраха, че бразилката е болна. Тя имаше кризи, когато се раздвояваше и играeше роли, говореше сама със себе си, като си променяше гласа. И аз трябваше да спя с това момиче в една стая! Рускинята пък имаше навика да се прибира с някакви типове, обикновено и двамата бяха надрусани, и по цяла нощ правеха секс... Тежко беше и реших да се откажа. И като пари не си струваше. Оттогава снимам само отделни неща – когато реша, че искам.”
После попадаме на „откровение“, свързано с 27-ия й рожден ден. На една страница тя е побрала както готините си емоции от партито изненада, организирано от любимия й (тогава) мъж, така и разочарованието от поведението на същия този мъж, с когото малко по-късно се и разделят. Инициативата за раздялата е нейна.
28.09.2008 г. Уникален Рожден Ден! (4 дни!) 23.09. - Концерт на Мадона, 24.09 – изложба на Ван Гог, 25.09 – парти-изненада (няма такова чувство!), 26.09. Не помня
„Уважавам твоите желания, но не мога да вървя против моите! Прилича ми на изнудване, нямам доверие на хората, които по някакъв начин упражняват натиск! Нали всеки сам избира пътя си, много трудно ли е просто да разбереш и приемеш желанията на другия? Не смятам, че е лошо да правиш добро за себе си, понякога нараняваш или по-скоро те искат да го приемат така! Идва моментът, в който вече се чувстваш безсилен и просто ти се иска да нараниш така, както ти си бил наранен някога.”
Диляна коментира: „Имала съм връзки, в които са ме зарязвали, имала съм и такива, в които аз съм зарязвала. Предишния път ти разказах за Дичо. С него бяхме заедно пет години и заради него се преместих от Плевен в София. Той промени живота ми, беше в пика на кариерата си, запознах се с много хора благодарение на него, живеехме заедно, семейството му стана и мое. После нещо се случи и той ме заряза. В продължение на цяла година не можех да преживея тази раздяла, все си мислех, че ще се съберем. Но го преживях и в крайна сметка дори запазихме приятелски отношения. Всъщност всички мъже, с които съм била, са готини като мъже, забавни и аз наистина съм ги харесвала. И с всичките си останахме приятели. Но наскоро си мислех, че в моите любовни истории има нещо общо и то е, че никога не съм се чувствала окей с това, което съм. В нито една връзка освен в тази, в която съм в момента. В мен непрекъснато живееше усещането, че да, да, всичко е супер, но нещо маалко не ми достига. Или не харесваха как се обличам, беше им прекалено хипи, прекалено широки блузи и панталони, прекалено често с кецове... Или не харесваха приятелите ми... Не обичам да ме контролират, да ми казват какво да правя, как да изглеждам. Не обичам да ми налагат да съм вечно с телефон в ръка, защото ако не го вдигна, когато ми звънне конкретният мъж – и край. Харесвам артистични мъже, но не харесвам да ме вкарват в някакви роли. Единият например искаше да си стоя вкъщи, да му правя вечеря и да го чакам, а като си дойде, да го посрещам по копринени нощнички. Веднъж си купих някакви такива неща и ги облякох пред Яна (Груева, най-добрата приятелка на Диляна – б. а.). Щяхме да умрем от смях. Аз просто не съм такава. И когато искат от мен да съм такава, каквато не съм, нещата се разпадат. Много ярко си спомням момента, когато изведнъж се пречупих в душата си по отношение на този мъж. Пътувахме някъде и минаваме през някакво село. Виждам, че едно сакато, болно куче тръгва да пресича улицата. Аз съм луда на тема кучета и въобще животни. Казах му да намали, защото кучето не може да върви. Мина през него. С мощната си кола ще намалява заради някакво си куче! Плаках през целия път и тогава осъзнах колко различни сме всъщност.”
31.11.08 г. Милано
„Сънувам... Тази нощ пак сънувах природно бедствие. Бях на покрива на много висока сграда, земетресение, сградата се накланяше толкова много... пак оцелях и пак до мен имаше куче. Миналия път беше нещо като цунами, огромни вълни, от които се опитвахме да се спасим... и пак носех куче на ръце... Не знам какво означава, но често сънувам почти един и същ сън, но в различни варианти. Какво означава кучето, което винаги искам да спася?”
Диляна коментира: „Имам фобия от вода, след като на 12-13-годишна възраст пред очите ми се удави едно младо момче. Бях там през цялото време и нищо не можех да направя. Никога няма да забравя ръката му над водата и пръстите, които конвулсивно се разтваряха... Беше като във филм на ужасите. Мисля, че сънищата ми са свързани с това преживяване. А кучето според мен символизира нуждата ми да се погрижа за някого. Или чувството на ужас, което изпитвам при мисълта, че в момент, когато светът започне да се разпада, може да бъда сама.”
22.09.2008 г.
„След един ден ставам на 27, а се чувствам точно както преди десет и повече години – объркана, сърдита и малка! А вече съм голяма жена!... Или все още не знам каква съм?”
Диляна коментира: И сега не се чувствам като голяма жена. Инфантил съм си. А мисля, че е време да ми се случват някакви неща – дете например. Знам обаче, че когато трябва да се случи, то ще се случи. Вярвам в съдбата. Имам една любима мисъл, която също съм записала в дневника си, според която, ако следваш тихите съвети на сърцето си, те ще те отведат при съдбата ти. Това се опитвам да правя сега.”
Диляна, убедена съм, е имала и има много възможности да си осигури сладък живот, при това вероятно на не кой знае колко висока цена. (Казвам това, защото в България има не една и две известни и красиви жени, които платиха висока цена – заляха ги с киселина, счупиха им краката с бухалки и прочие.) Но ако си хитра и не чак толкова смела и алчна, можеш да минеш и доста по-леко. Достатъчно е да си затвориш очите тук-там, да направиш компромис с това-онова, да пърхаш с мигли, да ходиш с мобилен телефон на врата, да си свалиш кецовете и дънките и да обуеш високите токчета и прилепналите къси поли... Голяма работа! Благодарение на подобни дребни жестове, каквито всъщност почти всяка от нас прави така или иначе, една красива жена като Диляна може да има всичко – силен мъж до себе си, солиден бизнес, подкрепен от този силен мъж, две-три деца, къща в полите на нещо си. Е, нямаше да има свободата да купонясва по цяла нощ с приятелите си, да пие абсент, да си прави дрехите, да се снима в каквито сцени си иска в който сериал или филм си реши. Нямаше да има свободата да взeма решенията за собствения си живот. Но... голяма работа! Щеше да е защитена, осигурена и т. н., и т. н. Нямаше да си губи времето за дълги, сладки разговори на цигари и кафета. Щеше да е делова, лаконична, категорична, уверена, респектираща, а може би щеше дори да се окичи със заветния приз „модна икона“. И задължително щеше да има пиар, как забравих.
Диляна обаче не е такава. Слава богу, въобще не е такава!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
