Жената със саксофон, която очарова Германия с джаз композициите си в неравноделни български ритми...

В Интернет може да попаднете на германски бигбенд (състав от духови инструменти), който изпълнява джаз в неравноделните ритми на нашия форклор. Няма начин да не ви стане любопитно кой е авторът. Ами това е блондинката, която свири солото на саксофон емоционално като жена, мощно като мъж и виртуозно като супер професионалист.

 И да – тя е българка. Казва се Боряна Димитрова, живее в Германия от 7 години и вече е направила там фурор с изпълненията и с необичайните си джаз композиции.

Биографията на Боряна е белязана ярко от единицата - числото на индивидуалиста, на лидера. Тя е първата жена, завършила в Българската държавна консерватория специалност джаз саксофон. И първата със същата специалност в престижната консерватория в Хамбург. След дипломния й концерт с нейни парчета деканът признал, че са първото училище в Европа, в което музикантите свирят прекрасно специфичните за нас, но трудно разбираеми за европейците неравноделни размери.

 Наскоро Боряна издаде в Германия първи компактдиск със собствена музика. Тя е първата нашенка, на която бигбендът на телевизията и радиото в Хамбург е записал две авторски пиеси. И накрая – тя е първо дете в семейството си. Израсла е с майка и две по-малки сестри и е била таткото вкъщи. Така я наричат и досега вече порасналите й сестри. Боряна обича трудните неща. Заради предизвикателството да ги преодолява.

Саксофонът – най-сладката случайност в живота й

Една от първите вещи, които майка й купила за дома им, била пианото. Боряна не е учила в музикално училище, но свири на пиано от 4-годишна, от втори клас - на обой. На 17 години я поканили с обоя в един бигбенд. И се случило така, че саксофонистът се разболял. Тогава диригентът й казал: “Я вземи да научиш едно соло, опитай.” Така започнала. “И повече не можах да спра.”

Покрай саксофона дошла голямата й любов. Омъжила се на 18 години за саксофонист, родила, след 2 години се развели. Останала със сина си при майка си и двете си сестри. “Човек минава през нещата, които трябва да му се случат. Кръстан ми даваше стимул да вървя напред, да търся нещо ново и да се справям. Ако нямах дете, нямаше да имам това, което съм постигнала.”

Без да престава да свири и да пътува с различни групи, записала ВИАС да следва за строителен инженер. Искала да има зад гърба си сериозна професия. “Не се получи. Не издържах.” След 4 курс се отказала и кандидатствала в консерваторията. Разбира се, със саксофон.

Влязла от раз, при това първа в списъка. “Браво, Боряна! Ти отвори път на жените в тази област”, възхищавал се преподавателят й. Колегите обаче я приели трудно. “Не знам дали се страхуваха, не искам да звуча феминистки, но определено не искаха да участват в надпревара с мен.” Все пак организирали джем сешън да посвирят заедно, защото не вярвали, че въобще може да издаде със саксофона звук. След като свършили, единият казал: “Ще те настигна за две години!” “Да, отговорила Боряна, но ако седя на едно място.”

Тя искала да учи импровизации – най-голямото предизвикателство за всеки джаз музикант. Трябвало да отиде при точния преподавател. Няколко пъти го търсила, докато се съгласил да я чуе. Като я чул, започнал да й преподава. “Аз съм му първата ученичка. Благодарение на мен написа школа. Даже Теодосий Спасов учеше от нея.”

... Разказва ми за първия път, когато се появила със саксофона в джаз клуб. Било във Варна. Хората, както си пиели, пушели и викали, млъкнали. В тишината един мъж се провикнал: “Абе момиче, какво правиш на сцената с това нещо. Я отивай да сготвиш!” “Когато една жена навлиза в мъжки области, непрекъснато трябва да се доказва. Защото от мъжете се очаква, че ще са добри. Аз тръгнах от нулата.”

Точно когато влязла в консерваторията, съкратили майка й от работа и се наложило да се грижи сама за семейството. По това време със състудентката си Ани Лозанова били направили дует глас и саксофон. Един ден Ани отишла у тях и като видяла как Боряна гледа сина си и върши домакинска работа, се изумила. “Казваше, че не съм аз. Всичко е въпрос на мобилизация.” Работела с няколко групи в чужбина. Отивала и се връщала, стараела се да не липсва нищо вкъщи. Същевременно се опитвала да заделя пари за голямата си мечта - да следва джаз в чужбина. Успяла чак през 2000 г.

Преди това обаче – синът й бил вече на 10 години, в живота й се появил Любо - мъжът с главна буква. За Германия тръгнала с него, със сина си и с отличната диплома от българската консерватория.

В Германия – триумфът на червилата

“Едно отиване в чужбина, когато имаш дете и нищо зад гърба си, е голям риск.” Започнали с Любо да градят живота си отново. Кандидатствала в хамбургската консерватория, не я приели. За 8 месеца научила немски и станала преподавател по саксофон – слава богу, признавали българската й диплома. Помагала да се издържат и се подготвяла за следващите кандидатстудентски изпити. Втория път я приели без проблем.

Тогава разбрала, че пак е направила прецедент, защото е първата жена саксофонистка в изключително престижното музикално училище. “Така че пак го имаше малко това, че там, където други жени не са успели, една чужденка е пробила.” От този момент кариерата й тръгнала шеметно нагоре. Шестте си държавни изпита взела с единица, т.е. с отличен. На два дори получила единица плюс, което се случвало много рядко. След дипломния й концерт миналото лято с нейни джаз парчета като в приказките дошъл един човек и казал: “Вашата музика е невероятна, ще ви спонсорирам компакт диск.”

 През септември го записала. Китарата е поверила на сина си Кръстан. Бигбендът на телевизията и радиото в Хамбург записал две нейни пиеси, макар че е чужденка и все още била студентка. “Майка ми винаги е казвала: Моля се децата ми да получат това, за което са се трудили. А не примерно шестица от тотото. Вярвам, че когато работиш, упорстваш и имаш смелостта да поемаш рискове, нещата се случват.”

Питам Боряна сега накъде? “Всъщност този въпрос не стои пред мен, защото винаги съм правила паралелно всичко.” Забележете колко неща прави паралелно Боряна. От 2004 г. има трио от китара, барабани и саксофон, с което изнася концерти с нейната авторска джаз музика. Плюс това изнася концерти с класика и нейни композиции в този жанр с българска пианистка. Дълго време е свирила в квартета на преподавателя си по класически саксофон, един от най-добрите за Северна Германия. На всичкото отгоре наскоро е родила дъщеря си Катрин – дълго чаканото бебе от връзката й с Любо. “Не е лесно, но дотук се справям. Балансът ми е абсолютно наред.

 Това са ми любимите неща в живота – децата, музиката и Любо. Успявам да бъда музикант, майка и домакиня дори когато се налага да ги сменям през няколко часа. То се научава.” За да успява примерно с уроците по дирижиране, бутала количката в парка с едната ръка, а с другата дирижирала. “Хората ме гледаха като луда.”

А когато записвала компактдиска си в огромно студио в къща извън града, заминали... цялото семейство. Разбира се, Боряна си дава ясна сметка, че дължи възможността да се развива в музиката на активната помощ на таткото и баткото. “Ако има желание и разбиране от семейството, всичко е възможно.” А нейното желание да върви напред е безкрайно. “Смятам, че трябва да свиря адски много, за да постигна това, което искам. Джазът е необятно пространство, което дава невероятна свобода на духа и възможност да се развиваш безкрай. Чувствам, че съм в самото начало.”