От това момиче енергията извира като шампанско от току-що отворена бутилка. Емилия от Биг Брадър 4 не стигна до финала, но какво от това? Стъпалата, които тя изкачва в живота си, винаги я водят нагоре и никога, запомнете – никога, надолу. В Биг Брадър тя се е забавлявала,  изживяла е флирт с Георги и се е научила, че може да съществува без телефон, вестници и телевизор – неща, към които била развила силна зависимост. Освен това се пристрастила към лещата (основна храна в Къщата) и сега яде леща поне два пъти седмично. „Трудните неща ги правя веднага. За невъзможните ми трябва малко време“, казва Емилия. А в живота й трудни задачи е имало. Но Ема е сядала и ги е решавала. Сядала ли, всъщност по-скоро ги е отмятала на бегом... 

Първата задача трябвало да реши още при раждането си. Майка й и баща й много обичали да пътуват и затова един декемврийски ден се качили на семейната самара и запътували. Имало малка подробност – майката на Ема, красавицата Любов, която баща й намерил, докато футболният му отбор бил на турне в Русия и след двегодишна любов от разстояние накрая довел в България, била бременна с първото им дете. Времето било подобаващо декемврийско – сняг, виелица. Еми тръгнала да се ражда в колата, но бащата казал: „Не, ще издържиш до Велико Търново.“ (Това бил най-близкият голям град по пътя им.) Той го казал на Любов, но явно Ема също чула и издържала до Търново. Там майка й казала: „Гък няма да кажа, ще покажа как ражда една рускиня.“ Но така викала, че всички в болницата разбрали, че ражда рускиня. Емилия се смее, докато разказва този случай. А после разказва и друг. Пак с майка си. Но съвсем различен. 

Ема вече била на 24 години. Когато един ден майка й с много особен поглед поискала да говорят след вечеря, тя се досетила какво ще чуе: имаш рак. Всичко тръгнало малко по-рано от образувание в яйчниците, за което първоначално лекарите в Русе – там живее Ема, решили, че е киста и й предписали хормони. Но после й направили лапароскопия и... Майка й плачела, докато говорела след вечерята, но Емилия й казала: „За тези 24 години, мам, съм се научила на много неща, но на едно не съм се научила – да губя.“ „Няма да имаш деца“ – казала майка й. „Ще имам, когато аз реша, когато съм готова да бъда майка, тъкмо ще мога да си избирам и пола, и цвета на очите. За мен родителството е не само да създадеш дете, но и да го отгледаш.“ „От химиотерапията ще ти опада косата“ - казала майка й. „Ще си купя перуки и всеки ден ще съм различна. Освен това после косата ми ще стане два пъти по-гъста.“ Изобщо и не допускала мисълта, че може да няма „след“.

 

След какво ли – след операцията, която й направили в софийската онкология и след която Ема се събудила без всичките си вътрешни женски органи и дори без булото на червата, защото там също имало разсейки. На втория ден след операцията станала от леглото. После дошла химиотерапията. 10 ч. да лежиш като разпънат на кръст, а в теб да вливат толкова силна отрова, която разяжда пластмасата... „За секунда не съм си помислила, че това е отрова, представях си, че ми вливат нещо хубаво, глюкоза например. В нито един момент не съм се уплашила от болестта, винаги си казвах – нищо ти няма.“ Когато от главата й паднал първият кичур, се подстригала първи номер. Купила си перука – дълга и руса. Отишла на море и там излизала както й хареса – с перука, без перука. Но дори и късата коса започнала да остава върху възглавницата. Затова един ден си сложила дългата руса коса до кръста и отишла на фризьор. „Какво да бъде“, попитала фризьорката, докато й се любувала и чула нещо, от което едва не припаднала:. „Нула номер.“ И Ема свалила перуката. 

Не се притеснява да говори за онова, през което е минала. Дори на няколко пъти след операцията е ходила в онкологията, за да се срещне с болните, да им прелее енергия, да им каже: „Аз лежах ей на това легло, минах през всичко и оздравях.“ Някаква такава Майка Кураж, която от операцията не помни болката, а че била гладна като вълк, преди да й сложат упойката и че на операционната маса разказала три вица. И която през смях ме моли да отворя прозореца на стаята – защото сега все едно е в климактериум и някак трябва да  охлади типичните му топли вълни.

Във визитката на Ема за Биг Брадър пише: „Няма нещо, което да ме накара да се изчервя.“ Затова пък аз се изчервявам – от неудобство, че си вра носа където не трябва и където може би боли, когато я питам: „А сексът?“ „Сексът сега дори е по-хубав от преди“, казва Ема и дори в гласа й няма следа от изчервяване. Досега е имала трима годеници, и тримата са знаели проблема й. Тя се е разделила с тях, защото били „неподходящи“. „Аз съм силна жена, но ми трябва мъж, който понякога да ми казва какво да правя, не че ще го послушам... Не искам само на моето рамо да плачат.“

Сега след ББ4 Ема си търси нова работа – тя е завършила психология във Варна, търси на кого да подари останалите четири перуки (имала пет, но едната вече дала на болна от рак жена) и енергията си. Точно тази енергия й докарала счупен крак и я вкарала в Къщата. Един ден Емилия си лежала вкъщи и гледала телевизия, когато пред екрана се завъртял огромен комар, хеликоптер някакъв. „Това няма да го бъде“, казала тя и хукнала да го гони с все сила. Така и не забелязала как стъпила накриво на едно стъпало. Първоначално помислила, че си е навехнала крака, но на другия ден в болницата лекарят казал: гипсираме, счупено е. И с този гипсиран крак и с патерица Ема се явила на кастинг. И я забелязали. В нейния живот изглежда е така: всеки комар е за добро.