Злите езици веднага напомниха, че Иван има зад гърба си три брака. И че Жени пътува до Индия, Непал и Тибет с продуцента на първата си авторска песен Дони, за да направят клип, но съпругата му Нети не беше с групата...

 

Мразя клюките и никога не давам тон на хората как да си подреждат живота, обаче случаят ме провокира да поспоря със самата себе си. От една страна, реакцията ми беше на съпруга с многогодишен брак. Как така? Жените не са като колите – да ни ползват десетина години и после, когато започне тук-там нещо да се обажда, да ни захвърлят в автомобилната морга и да ни заменят с нова. Пък и това момиче. Нямаше ли за него мъж на годините му или поне свободен? От друга страна обаче, кой е казал, че голямата любов трябва да се появи непременно при първата връзка, да е с човек на годините ти, и то без брак? И после – по-добре ли е, ако се влюбиш истински, да се направиш, че не е било само за да се впишеш в някакви житейски клишета? А не е ли жестоко да продължиш да живееш от съжаление с партньор, с когото сте делили добро и зло, но вече не ти е по-сърце?

 

Както и да е. Тази пролет Жени и Иван ще сложат огромна точка на приказките и разсъжденията по техен адрес, като вдигнат сватба. Но няма да го направят, за да спрат клюките, а заради любов. И то такава любов, каквато Господ рядко дава. 
Срещаме се в кафене близо до дома им и веднага усещам, че са влюбени като тийнейджъри. Непрекъснато имат нужда да се докосват и да потъват в очите на другия. Говорят общо, като всеки довършва фразата на другия, все едно са една душа и една мисъл. Изобщо, макар че са с мен, те живеят в техен свят, в който няма място за трети. Разбира се, Жени е с годежния пръстен – сребърен, покрит с дискретни скъпоценни камъни. А Иван е сложил на дисплея на джиесема си картина, нарисувана от нея... Това е любов, хора, истинска любов. Красиво е. Дай, боже, всекиму.
Разказват ми, че майката на Жени – художничка, сценографка, но и веща в нумерологията, изчислила, че връзката им е уникална и се среща веднъж на хиляда случая, че може би са един човек с две лица. Илюстрират с доказателства. Иван: „Няма да забравя какво изпитах, когато за първи път им отидох на гости (Жени живее с майка си, баща й е починал преди 7 години). Звъннах, Жени ми отвори и все едно си влязох вкъщи. Никога не ми се е случвало в чужда къща да се почувствам като у дома си.“ Жени: „Аз някак си вътрешно усещам какво е добре за него, какво би направил в даден момент. Често се случва да иска нещо да ми каже и аз да го казвам преди него. Или да се кани да ме помоли за нещо, а аз вече съм тръгнала да го правя. Като се случи така, само се убеждавам колко е добре, че се срещнахме.“ Заедно ми разказват за

 

началото на тяхната любов
2008 г. Жени е беквокал в „Мюзик айдъл”, Иван е поканен да свири. Той: „За първи път я видях в студиото на Дони, където се бяхме събрали за репетиция. Направи ми впечатление, че има страхотна усмивка.“ Тя: „Като го видях, бях щастлива, че ще участва, защото винаги съм го уважавала като творец.“ Мисли за нещо по-специално изобщо не минали през главата й. „Бях решила, че няма да се занимавам с мъже поне една година. Исках да си почина от тях.“ Постепенно обаче започнали да си приказват все повече и повече. Иван: „В един момент даже установих, че бързам да отида в „Мюзик айдъл“, за да се видим.“ После дошъл моментът с прегръдката. Иван: „Бях закъснял за репетиция, видях я зад кулисите и съвсем спонтанно я прегърнах. Тогава си казах, че работата става сериозна.“ В това време Жени говорела по телефона и си помислила: „Този сега, какво?“  
Ами започнал редовно да й изпраща цветя. Иван: „В интерес на истината известно време се съпротивлявах на себе си. Казвах си, че все пак съм на някакви години и ето че пак се залетях. Само да обърквам свястното момиче - беше очевидно, че не е за една нощ.“ Жени: „Честно казано, в началото не знаех, че е женен. После разбрах, но беше късно. Всичко минаваше като сън.“ (Напълно вярвам на Жени, че не е знаела за брака на Иван. Видях, че е момиче, което като че ли не живее на земята, а в света на изкуството си – рисува, играе в театрални постановки, танцува, пише, може би някой ден ще издаде и книга. Интригите са й противопоказни и изобщо не влизат в кръга на интересите й.)
Когато Иван решава, че между двамата нещо ще стане, кани Жени на обяд, за да й съобщи, че е женен. „За да не съм като някакъв гаден прелюбодеец.“ Бил честен докрай. Казал й още, че на този етап не може да си представи дали имат бъдеще заедно... „Докато в един момент ми стана ясно какво трябва да стане. Бях толкова влюбен, че реших да направя важната крачка.“ И една сутрин с целия си багаж се пренесъл у Жени. „Не обичам отношения, в които някой е женен, пък има една любовница, втора, някакви паралелни животи. Обичам да решавам проблемите генерално, а не да ги люлея в съзнанието си 100 години.“

 

2 години по-късно
През 2009 г. Жени получи годежен пръстен. Тази пролет ще се венчаят в църквата „Св. Никола“ в Копривщица. Жени има идея с помощта на майка си и приятели дизайнери да измисли модела на булчинската си рокля, защото „бих се радвала да го измисля“. После в София ще направят купон за приятелите. Жени: „За тези две години, в които сме заедно, нито за миг не съм се разколебала. Сега съм много по-различна, отколкото при предишните си влюбвания. Повечето са били бурни, с драми, страдания, такива неща. Сега съм щастлива, че всичко е наред. Толкова се усещаме и толкова си приличаме! Това е чудо от Господ.“ Иван: „Всичко ми е невероятно точно. Продължавам да бъда влюбен като момченце. Непрекъснато имам някакви планове в главата си. Например за бебета... Синът ми е на 21години, вече е мъж, така че пак мога да си позволя малко дете.“ Между другото може и да са близнаци, защото бащата на Жени е близнак.
С риск да наруша красотата на мига я питам не се ли притеснява, че след някоя и друга година Иван може да се раздели и с нея. Все пак правил го е вече три пъти. „Казах му го, но не така направо. Дълго ли ще ме обичаш?, попитах. Той е достатъчно мъдър, за да ме разбере.“ Иван отговаря на въпроса ми с присъщия му навик да решава нещата генерално: „Стига толкова, това е моето момиче.“
Какво му дава връзката с Жени? „Първо, всички мъже ми завиждат, защото тя е страшно хубаво гадже. Отделно от това ме зарежда. Пълна е с енергия, непрекъснато прави разни неща и дори когато понякога ми се иска да се отпусна – а аз имам периоди, в които обичам много да се отпускам, - въпреки това се чувствам мобилизиран и си казвам: няма да оставяме работата, ще действаме.“ И Иван действа. С ФСБ вече имат завършен албум с нови парчета след пауза от 22 години и план за турне из страната. Наскоро заедно с Веселин Койчев и Цецо Недялков от „Ку-ку бенд“ издадоха албума „Йо хо“ - прекрасно трио акустични китари, където Иван свири и на цигулка. Има планове да направят и нещо с Жени.   
Между другото, и то с пълно право, се дразни, когато го разпитват само за лични неща. „Кое остава от Иван Лечев в този живот? Че се е женил 4 пъти или че е направил 12 албума и че има „Аскеер” и две номинации? Тази жълтост в цялата ни журналистика ме вбесява! Когато Чарли Чаплин се е оженил за последната си съпруга Уна, разликата им е била 40 години. Което не им е попречило да създадат 8 деца. Така че светът познава далеч по-драстични случаи от нашия. Но хората, когато  срещнат непознатото, не се стремят да го опознаят, а да го оприличат на нещо познато. И никой не иска да повярва, че може да има и друг вариант.“
...Колкото и да е прозаично, си представям любовта като глава лук. Годините минават и от нея се отделят пластове, докато остане онова най-крехкото и най-сладкото в средата. Пожелавам на Жени и Иван да остаряват заедно във все такава хармония и да се насладят на сърцевината на своята истинска „друга“ любов.