Какво правите в събота сутрин? Спите до късно, пиете кафе и правите палачинки за цялото семейство, закусвате дълго и планирате уикенда. Вие - може би. Мирослава Иванова обаче – синеокото момиче от съботното сутрешно предаване на Нова телевизия „Събуди се“ - е на работа. Тя е станала в 4 сутринта, в 5 вече е в телевизията, а в 8 е на екран. И дори се усмихва.

Приликата й с Кортни Кокс, която играе Моника в сериала „Приятели”, е удивителна. Но още по-удивителното е, че родителите й са искали да я кръстят Моника! Но... ”В онези години „чуждите“ имена не били добре приети у нас, а на баща ми като на военен директно са му забранили да ме кръсти така. Предложили му да измисли нещо „по-руско“. И той казал: „Искате ли да я кръстя Маруся?“ „Супер“, отговорили му. „Искате, ама няма“, отсякъл той и я нарекли Мирослава.

„Аз съм чучулига – казва Мира. - Ранното ставане не ми тежи, пък и все пак се случва само два пъти в седмицата. Обожавам сутрините и усещането, че денят е пред теб гол-голеничък и ти решаваш как ще го запълниш и в какъв цвят ще го оцветиш. В „Събуди се“ опитваме още от сутринта да направим деня на нашите зрители позитивен и лек. При това без да сме... усмихнати идиоти.“
Мира тренира това през цялата седмица, защото всеки ден тя е тази, която става първа, събужда с целувка съпруга си и сина си и винаги се старае да им припомни нещо хубаво, което им предстои през деня.
Мира е в журналистическата професия от 19-годишна. От 2000 г. е в Нова телевизия, където е била дълго редактор в предаването „На четири очи“. Тази 2000 година й е малко фатална, защото тогава среща и настоящия си съпруг. Женят се пет години по-късно („Бях бременна в седмия месец, направихме малка сватба, само с най-близките роднини и приятели, не бях в бяла рокля.“), а няколко месеца след това се ражда синът им Никола. „При мен винаги личният и професионалният живот някак се синхронизират. Тази година на 15 септември синът ми тръгна в първи клас, а аз водих първото предаване на „Събуди се“.
Преди да започне да събужда България през уикенда, е била политически и парламентарен репортер, дори военен. Твърди, че е летяла с всички възможни хеликоптери. „Мисля, че военните репортери са галеници на професията, защото имат достъп до места и истории, до които другите нямат. Най-яркият ми спомен е, когато снимахме в косовския бежански лагер Радуша в Македония. Гола поляна, цялата в палатки. През нощта от една палатка се чуха страшни писъци. Оказа се, че един човек е получил инфаркт. Поискахме веднага да откараме човека в болница, но се оказа – много абсурдно!, – че в най-близката болница в Скопие не приемат бежанци и трябва да го закараме до по-далечна. Тогава разбрах, че войната преобръща всичко из основи – морала, принципите... При това ние бяхме в периферията на тази война“, разказва Мира.
Въпреки че е била военен репортер, така и не се е научила да играе със сина си с момчешки играчки от типа на пистолети, танкове, колички и т. н. “Това ми е грях. Иначе купувам много играчки на Никола, приятелите ни дори ме критикуват за това.“
Мира смята, че в някакъв момент ще събере сили за още едно дете. Или две, защото мъжът й иска от нея близнаци. „Имаме близнаци и в двата рода и ситуацията е „код червено“. Не се притеснява, че ще си развали фигурата, защото при първата си бременност качила много килограми, а после ги свалила стремглаво за броени дни, при това без да пази никакви диети. „А готвя всеки ден. За мен един дом е истински дом, когато в него има истинска любов, а не просто съжителство и когато фурната работи.“ Всички у дома обичат Мира да готви, най-вече мъжът й, който е вегетарианец и заради когото й се налага да готви „на две писти“. Синът й пък обожава пикниците, които мама му спретва през уикенда – сандвичи, термос с чай и одеяло и хайде на „закуска на тревата“ в Южния парк.
Питам Мира дали, след като е била репортер, сега не й е малко скучно само като водещ. „Аз продължавам с репортерството. Имаме рубрика „Репортерски сериал“, в която правим репортажи по сериозни теми, които преминават и се развиват от предаване в предаване. Първата тема бе за възродителния процес в село Корница – случай, за който не се знае и говори много. Според мен не може да си добър телевизионен водещ, ако не знаеш как се ражда един телевизионен продукт, как се снима, монтира.“