Наскоро се снима в родната сапунка "Едно дете в повече", където е собственик на модна агенция.

Блатечки не крие, че родовите му корени са дълбоко в Коньовица. И че за компенсация мечтите му са високо в небето.

Тази година стана тв водещ, снима се в куп български и чужди филми, включително в родната сапунена опера "Едно дете в повече".

Не си ли твърде всеяден, Асене?

Не съм, защото не мога да правя всичко. Не че не съм се опитвал. Като студент ме каниха в "Ку-Ку", после в "НЛО". Но аз не ставам за тази работа. А като не ставам за нещо, гледам да не го правя. Ако тази сапунка, за която говориш, беше направена със сълзи и сополи, нямаше да се снимам, защото не мога да преигравам. Оказа се обаче, че режисьорът (Чавдар Гагов - б.р.) има невероятно чувство за хумор. На мен не ми казваше "стоп кадър", а ме оставяше да правя каквото искам и сам да си казвам "стоп". А той през това време седеше и се хилеше зад камерата.

В сериала си собственик на агенция за манекенки, който кара BMW и харчи с широка ръка. Ти как се отнасяш към парите?

Абсолютно не мога да ти кажа, не знам. За всичко харча. Колкото и пари да изкарам, след 2 месеца нямам никакви. После пак трябва да изкарам и пак ги харча. Общо взето, много съм зле със задържането на парите.

За разлика от теб, доста актьори се оплакват от липса на средства.

Проблемът е комплексен - на държавата и хората. При положение, че ти отпускат 200 лева заплата, трябва да намериш друг начин да изкараш пари. Защото с 200 лева не може да се гледа семейство. Ако нямах предложения за филми, за участия в театри и в телевизията, щях да се хвана с каквото и да било. И нямаше да се оплаквам.

Знам, че навремето си работил като тапицер.

Да, от 12-годишен започнах да тапицирам разни неща в ателието на баща ми.

Кое беше първото?

Как, табуретка разбира се.

Вярно ли е, че в 6-и клас си решил да ходиш на море сам?

Да. Казах на баща ми - искам да ходя на море самостоятелно. И той: щом искаш, спечели пари и ходи. И аз две седмици тапицирах мебели в ателието му, изкарах 150 кинта и отидох в Созопол. Със самолет. Седях там 20 дена - сам като куче. Умрях от скука, беше адски тъпо. Някъде по средата се върнах пак със самолет в София за рождения ден на сестра ми, след което отново заминах за Созопол, за да изкарам дните, за които бях платил.

Баща ти май е бил доста нестандартен.

Беше голям мачо, лека му пръст. Най-големият мъж, който съм срещал в живота си. Мъж с главно "М". Той е човекът, който ми е повлиял най-силно. Нали знаеш - обикновено синовете приличат на майките си, а дъщерите на бащите си. При нас е обратното, ние сме като близнаци. Той е бил спортист - гребец. Но заради заобикалящата го среда - имам предвид Коньовица, където е живял, се е отказал от спорта. След това е бил хамалин, тапицер...

Ти самият си се хващал с доста професии, които трудно могат да минат за престижни.

Докато следвах, бях сервитьор. След като завърших, отодих в "Сълзата", а успоредно работех като нощна охрана в "Блейз". Според мен няма срамен труд. Ако искаш да живееш нормално, трябва да бачкаш. Това е положението. Имам много приятели в Щатите, които опитват да пробият. Те са ми казвали, че там всеки втори актьор е сервитьор, продавач в магазин или бензинджия.

Като дете си бил доста самостоятелен. Ще направиш ли и от дъщеря си "мъжко момиче"?

Тя вече е мъжко момиче. Суперсамостоятелна е, плашещо направо. Както виждаш, оправя се идеално - включва си видеото, сменя касетките, превърта ги отначало. Много съм изненадан, но се оказа, че децата от съвсем малки имат собствен характер. Винаги съм си мислел, че той се изгражда от родителите.

Катерина е на 2,5 години и има вид на малък рус дявол. "Писна ми от Фиона", осведомява ни при поредния си тур до хола. Отегчението й е предизвикано от принцесата в анимацията "Шрек". Асен моментално решава проблема като й пуска "Цар Лъв".

Имаш дете, живееш с любимата жена (също Катерина - б.р.), но не си сключвал брак. Защо?

За мен това е безмислена институция. Не че се дърпам нещо, не казвам "йок", никога няма да се оженя. Просто мисля, че ако двама души истински се обичат и искат да живеят като семейство, няма нужда да събират родата, да слушат чалга, да се напиват, да си закачат кърпички и да си раздават пликчета с пари.

Близките ти как гледат на факта, че не си "подписал"?

Нормално. Майка ми и баща ми са друг случай. Те се разведоха и след това се ожениха още веднъж. Сериозно ти говоря, имаше сватба и всичко.

Субективните ми наблюдения са, че мъжете на твоята вързаст бягат от сериозно обвързване, от семейство. Че преживяват нещо като "криза на 30-годишните".

Имам собствена теория по този въпрос. Човек трябва да върши това, което го кара природата, а не да се пристисква. Мъжете, за които говориш, до 25 години не са били с жена. Първата им връзка е била благодарение на сключен брак, на случайното забременяване или нещо подобно. Само те изпитват нужда да ходят и да търсят, да преживяват неща, които е трябвало да им се случат на 18. Мисълта ми е, че на младини един мъж трябва да да опита всичко, да се напива, да се бие, да бъде с много жени.

Предполагам, говориш от опит?

Да, категорично. Само след като си извървял този път, можеш да намериш стойностния човек и да го оцениш. Става дума за човека, с който след като си бил в леглото, можеш да си говориш. Или да си мълчиш, без да ти е скучно.

Ти как избира Катерина. Интуитивно ли?

Винаги разчитам на интуицията си. Така че при мен лично беше така.

Какво ти прави първо впечатление в една жена?

Дупето.

А така. Не се ли казва "погледът", "ръцете", "излъчването"?

Не. Аз съм до болка откровен.

А ревнив ли си?

Не, не изпитвам грам ревност. За мен това е едно от най-глупавите чувства. И лошото не е, че съсипваш себе си, а че съсипваш другия. Да не ревнуваш, не означава да не обичаш. Аз съм сигурен, че които обичат истински, изобщо не ревнуват. Останалото са комплекси.

Къде е мястото на изневярата в брака според теб?

Изневярата също е адски тъпо нещо. Не казвам, че не съм го правил навремето, правил съм го много пъти. Но изневярата е предателство и то сериозно. И ако не дай боже се случи, не знам кое е по-добре - да кажеш или не.

Неведнъж си се появявал без дрехи на сцената. В "Любовникът" излизаш гол от една вана, във "Френския квартал" се разхождаш по прашки.

В "Любовникът" беше много смешно. Баща ми седеше на първия ред, но в самия край. Аз излизам гол от ваната, обърнат странично към публиката. И в този момент се оказвам лице в лице с него. Всичко това става за секунди, след това си обличам хавлията и представлението продължава. Вечерта след премиерата седим, ядем, пием и след около 2 часа баща ми казва "Абе Асе, на тебе ти се видя к...а бе, мойто момче". И аз: "Ми тате, това ми е професията". А той: "Само така, само така". Във "Френският квартал" също трябваше да съм гол, но предпочетох да нося прашки, защото смятам, че е още по-гадно така. В смисъл - мъж по прашки...

Ако имаш възможност да изиграеш женски образ, кой ще бъде?

Първото, което ми хрумва, е Дойката от "Ромео и Жулиета". Ще я докарам отлично на тембър (смее се).

Гласът на Асен е изключително плътен. Преди време го помолили да дублира Супермен и след това на записа се чуло само едно "буууу"

Защо стана актьор?

Никога нямаше да стана, ако не беше учителката ми по биология - Таня. Нещо в мен й беше направило впечатление и тя започна да носи в часовете си уредба с колони. Връчваше ми микрофона, сядаше на последния чин и казваше "забавлявай ни". След което се попикавахме от смях.

Къде се случи това?

Сменил съм осем училища, това беше в 81-о. Между другото, там за първи път гледах театър. Със съучениците ми направихме актьорите на пияни калинки. Просто беше страшно - замеряхме ги с фунийки и самолетчета, свиркахме. Нещата станаха толкова зле, че единият спря представлението и изкрещя "Ако не престанете, взимаме си багажа и си тръгваме". Тогава всичко на сцената ми се струваше адски тъпо. Въобще в моя живот има доста завои. Сега ще видим с телевизията какво ще излезе.

Защо, нещо притеснява ли те?

Никога не съм правил подобно нещо. Признавам, че ми е много трудно в момента. Пък и телевизията променя човек.

Какво, ще се надуеш ли?

Не, това няма да стане. Мисълта ми е, че телевизията е мелачка. Прави те известен за отрицателно време, ако ще да си най-големият бастун. Проблемът идва от това, че лицето ти се изтърква. Абе ще видим. Ако трябва, накрая ще пусна дълга коса, брада, ще надебелея.
"ЗалоАложи" върви в часовия пояс на Шоуто на Слави, по-скоро това би трябвало да те смущава.
Аааа, не. Не може да става дума за някакво съревнование между мен и Слави. Първо, аз съм актьор, а не водещ. Второ, според мен Слави е единственият истински шоумен и няма кой да го конкурира. И трето, аз правя игра, а не talk show.

Тогава с кого се конкурираш?

Опитваш се да ме вкараш в конкуренция ли?
Според мен в нашата професия не може да има конкуренция. Просто актьорите сме толкова различни един от друг.

Опитаха се да те сложат в клишето на мутрата....

Вярно, допреди година в българските филми играех само мутри. Тогава си казах - сигурно им приличам на мутра на хората, защото съм с къса коса. Пуснах дълга коса - започнаха да ме канят за шеф на мутрите. Оставих още по-дълга коса и ме сложиха за наемен убиец на мутрите. Виж, тази година играх различни неща - шеф на модна агенция, гладиатор, будист, луд и дори бащата на Дора Габе.

Май си готов на всичко за ролите си. В "Печалбата" на Магърдич Халваджиян минаваш през стъкло.

На това стъкло му се казва "захарно", но всъщност е направено от много твърда пластмаса. Сам направих тази каскада и много се гордея с нея.

Белези имаш ли?

От каскади ли? Не, никакви

Как така?

Всички най-добри каскадьори в България са ми приятели, а един от тях сега е личен дубльор на Жан Клод Ван Дам в Южна Африка. С тях сме на мнение, че добрата каскада не трябва да оставя контузии. То това е майсторлъкът. А и аз съм тренирал 10 години карате, 4 пъти съм бил шампион на България.

Мислил ли си да се пробваш в чужбина?

Мислех си го като по-млад, даже бях тръгнал натам. Когато бях на 18 години, ме поканиха на първенство по карате в Сан Диего. Майка ми обаче тогава се разрева. Вика: ще станеш невъзвращенец, никога повече няма да те видя, поне си изкарай казармата тук. Аз я изкарах, след това ме приеха във ВИТИЗ. Сега въобще не мисля за навън. Ако ме поканят и кажат "Г-н Блатечки, искаме точно ти да играеш еди коя си роля в еди коя си пиеса" няма да откажа. Даже мога да се прекръстя примерно на Алън Блейни. Истината обаче е, че аз много се надявам на българското кино. Винаги бих се снимал в наш филм, не в американски.

Като че ли всяко събитие в живота ти предопределя следващите. Ти имаш ли такова чувство?

Да, абсолютно. Смятам, че трябва да се мечтае и че човек трябва да има големи мечти. Казвам мечти, не цели. Но за да стигнеш върха, трябва да се качиш по някакви стъпала. Ако сега прескоча три, а след това кача още десет, неминуемо ще трябва някой ден да се върна обратно. Затова гледам да вървя нагоре стъпало по стъпало.