Да си призная, много съм резервирана към поп фолка, ама много. Няма да обяснявам защо. Но не мога да не се впечатля от факта, че тя, чужденката, е пробила в самата мека на тази музика - Сърбия.

Сякаш за потвърждение в края на интервюто ни телефонът й звъни. Обажда се импресарио от западната ни съседка да я уговаря за концерт на сръбски звезди в Швейцария.

Като дете си свирила на цигулка, но си я захвърлила. Не си искала и да учиш в Консерваторията. Въпреки всичко си се заела с пеене. Това инат ли беше, или амбиция?

Кандидатствах в Консерваторията заради амбицията на майка ми. Приеха ме в подготвителен клас, но не се записах. Моето желание от малка беше да стана певица. Пъпът ми е хвърлен на покрива на музикалното училище в Плевен, до което живеехме. Благодарна съм на родителите си, че ми плащаха за уроците по пеене, но баща ми беше против да се занимавам с това професионално.

Като военен е малко консервативен и не можеше да приеме, че ще работя по нощни барове. Намери ми място като секретарка след 11-и клас, но аз започнах в бара на Японския. Изкарах там няколко месеца и после дует "Ритон" ме харесаха за беквокалистка. Беше чудесна школа, те са страхотни професионалисти. Научих, че може много да ти е криво, нещо да те боли, но когато си пред публиката, трябва да забравиш всичко.

Как се стигна до първото ти излизане в чужбина?

"Ритон" работеха с група "Магистрали". Имахме оферта за Норвегия, но Катя и Здравко отказаха да заминат, защото имаха добри ангажименти тук. Станах солистка на групата и трябваше за кратко да науча много песни. Ходех на репетиции два пъти дневно от Дървеница до Белите брези.

Натрупах много нерви и напрежение, времето горещо, в автобусите блъсканица. Един ден ми причерня и когато отвориха вратите, слязох и припаднах. Там имаше поделение, двама войници ме видели и ме пренесли в лечебницата им. Оказа се, че кръвното ми е било 60 на 40.

Периодът в Норвегия е бил труден за теб...

Да, бях на 18 години, за първи път излизах от България и се отделях от семейството си. Почти не познавах членовете на групата ни, която там се казваше "Highway Band". Вместо като сънародници да са сплотени и да си помагат, те се овълчиха. Няма да забравя как се разболях и си загубих гласа. Караха ме да пея въпреки това. И то нарочно трудни песни като на Уитни Хюстън.

Когато идваше ред да изпея високия тон, спирах и тогава басистът ме ръчкаше отзад с грифа на китарата си. Започвах да плача и едновременно с това пеех. Добре, че майка ми дойде на гости и малко се поуспокоих.

Имаше голям скандал с твои голи снимки, каква е истината?

През 1990 се прибрах в България и нямах ангажименти. Първият съпруг на сестра ми беше фотограф. Отби се вкъщи и каза, че отива на басейна "Република" да снима конкурс "Мис монокини". Каза ми да се явя, ако искам, давали 100 лв. за участие. Нямах самочувствие, че съм с кой знае какво тяло, но той ме убеди да участвам заради шоуто.

Бях много разкрепостена, защото живях в Норвегия, пък и човек е склонен на щуротии като млад. Майка ми беше тази, която каза: Много си хубава, върви! Влязох в петнадесетицата, но в журито разбраха, че съм певица. Връчиха ми микрофона и ме накараха да пея "Black Velvet" на Алана Майлз, която ми е била в репертоара.

Стана голямо шоу и се оказах първата певица, която пее по монокини. Стигнах до 7-о място. Много фотографи ме бяха снимали в този момент и по-късно направиха плакати. Един ден ми се обади приятелка от Перник и каза, че целият град е заринат от мои плакати в този вид. Със зет ми тръгнахме да търсим правата върху снимките и нещата се оправиха.

Преди две години бяха изровени мои снимки, пак по монокини, правени за "Клуб М" от зет ми. Пуснаха ги по разни жълти вестници. Дори ми се обаждаха за подкупи. Искаха ми 600 лв., за да не ги публикуват. Първо си мислех, че искат да ме очернят, но сега вече го приемам като реклама.

Сигурно много от феновете ти се питат дали гърдите ти са истински.

Ха, ха! Засега да!

След "Highway Band" сформираш собствена група и отново заминаваш. Срещаш и първата си голяма любов - Жоро.

Поканиха ме за подгряваща певица на турне на Емил Димитров по случай 50-годишнината му. Оркестърът му бе от млади момчета, доста нахъсани. Не бяха излизали в чужбина и им предложих да се пробваме. Имах връзките с импресариата, одобриха ни и заминахме за Норвегия. После работехме и на кораб между Швеция и Финландия, общо 4 години.

Бях лидер на групата, която кръстихме "Доктор-Доктор". Единствена знаех английски и подписвах договорите. Бях много строга шефка. Забраних алкохола преди и по време на работа. Всички трябваше да са в изряден вид и да не закъсняват за репетиции. Дори въведох глоби. Правехме много ефектно шоу на една френска песен. Колегите ми бяха в зелени хирургични дрехи, а аз се появявах в бяла престилка. Танцувах, лягах по земята и накрая оставах по къси панталонки и бюстие.

С барабаниста Жоро станахме гаджета още по време на турнето с Емил Димитров. Мисля, че изкарахме толкова дълго, защото работехме заедно. Не бяхме един за друг. Той е много добро и интелигентно момче. Не сме се карали, но не бе човекът, с когото да свържа живота си.

Случвало ли се е да ти правят неприлични предложения?

След връщането си в България имах период на депресия, чудех се какво да правя. Животът на музикантите е много несигурен и започнеш ли да се замисляш, става много кофти. Не знаеш къде си, какво се случва, дали следващия месец няма да ти пропадне договорът. Местехме се постоянно като катун.

Останах вкъщи няколко месеца и започнаха да ми хрумват какви ли не идеи. Реших, че искам да стана стюардеса, но когато разбрах, че трябва няколко години да пътувам само на вътрешни линии, се отказах. Започнах работа в пиано бар, да поддържам форма. Пианистът ми каза, че има приятел, който ме е харесал и можел да ме направи звезда.

Срещнах се с този известен автор на текстове и той започна да ми описва какви концерти ще правим, колко публика ще имаме, къде ще пътуваме. Направо се пренесох в звездите. В края на разговора каза: А това, че ще имаме сексуални отношения, е отделен въпрос. Тези думи ги помня до ден-днешен! Стана ми отвратително от директния начин, по който бяха изречени. Почувствах как всичко около мен се срива. Взех си чантичката, казах "Довиждане" и си тръгнах.

Съжалявам, че тогава не съм имала опита, който притежавам сега, за да му кажа някои неща. Хубаво е, че се появиха фирми като "Пайнер", които дават възможност на всеки. Отделен въпрос е кой ще успее.

Кипърецът Парис е другата ти голяма любов. Разделили сте се доста драматично.

Отидох да си почина в Кипър, където сестра ми преподаваше цигулка. Нейният импресарио ми предложи да започна работа на кораб, пътуващ между Кипър, Египет и Израел, а после в петзвезден хотел в Пафос. Там се запознах с Парис. Забелязах го веднага, отличаваше се от всички. Изглежда и аз съм му допаднала. Имаше клуб по таебокс, беше най-добрият състезател в този спорт в Кипър и ходеше по състезания в чужбина.

Започнахме да излизаме, сближихме се доста, запознах се и с родителите му. Парис беше от типа първични и агресивни мъже. Бях влюбена до уши. Той ми предложи брак. Бях готова на всичко за него, дори и да остана в Кипър. И то при положение, че никога не съм мислила да живея другаде освен в България. Но Парис ми постави условие, след като се оженим, да спра да пея. Искаше да си намеря "нормална" работа - например продавачка в магазин. Това ме ужаси.

Аз чувствам, че живея само когато съм на сцената. И не мисля, че работата ми не е нормална. Пеех от 22 до 0 часа в петзвезден хотел, пълен с възрастни семейни германци и англичани. Не се съгласих и не съжалявам. Не беше мъж, с когото да градиш нещо, на когото да се опреш и да разчиташ. След време, като го видях, и нищо не ми трепна отвътре, значи не е бил човекът за мен.

Как от поп и рок песните стигна до поп фолка?

След връщането ми от Кипър никъде не ми се ходеше и нищо не ми се правеше. Предложиха ми договори за Мароко и Южна Корея, но все си намирах извинения, за да не приема. След това дойде офертата за Швейцария - трябваше да пея в сръбски заведения. Дотогава дори не бях слушала сръбска музика. Много ми беше трудно в началото да науча няколко песни. Постановката на пеене е съвсем друга, а и се работи по различен начин.

Свикнала бях, докато изпълнявам поп парчета, да стоя на сцената и да не влизам в контакт с публиката. В сръбските заведения непрекъснато си между хората, питаш ги какво да им изпълниш. Преди да замина, за малко работих във "Фантазия" срещу Шератон, за да натрупам опит. Виждах, че от някоя маса ми махат с пари, но за мен беше немислимо да ги взема. Дори не смеех да погледна натам. Музикантите после ми се сърдеха, защото хонорарите им не са големи и разчитаха главно на бакшишите.

Постепенно се отпуснах, заминах за Швейцария. Имах навика след работа да си пускам в стаята "Бойз ту Мен" или Шаная Туейн, които харесвах тогава. Един от музикантите обаче ми забрани да слушам друго освен сръбска музика, за да се науча да пея по техния начин.

Как се справяш с мръсните подмятания или с мераците да ти пъхнат пачки в деколтето?

Много е важно как ще се поставиш още в началото. С мен всички са се държали с уважение. Никой не си е позволявал такива волности. На мои колежки дори се е случвало да ги удрят с бутилка по главата, ако не могат да изпълнят някоя песен. Има страшни случаи. Трябва да си дипломат.

В Швейцария колегите бяха удивени от държанието ми. Моят коз е усмивката. Когато някой ми поръчаше песен, която не знам, аз се усмихвах и му обяснявах, че ще изпълня друга, по-хубава. И той какво да каже, става му забавно и се съгласява. А аз прибирам парите, които той така или иначе е приготвил.

Насочването ти към поп фолка усет за бизнес ли е?

Естрадната музика беше много западнала, а си мисля и че един певец трябва да изпълнява това, което се харесва на хората. Още повече, че и на мен започна да ми харесва. Мислех, че сръбската музика е просташка, но когато навлязох повече, видях, че има много хубави и смислени текстове, каквито в България ние все още нямаме. Видях и колко трудно се пее, много по-трудно, отколкото поп музиката. Такава техника аз все още нямам. Има специфични трилери в гласа, които трябва да владееш.

Договорът ти с компанията на Лепа Брена "Гранд" е прецедент. За първи път чужденка издава на сръбски. Как се стигна до там?

В Швейцария станах близка със сръбската звезда Гоца Божиновска. Гостувах й в Белград. Запозна ме със Саша Попович, който е съсобственик на "Гранд". Без да знам, бях направила кавър на песен на неговата съпруга в първия си албум на български - "Плакала съм". Подарих му диска и тогава разбрах чия е песента.

Сигурно съм имала голям късмет, защото сърбите са невероятни шовинисти. Но Саша Попович реши да рискува и да пусне чужденка, и то българка, да пее на сръбски.
Вече имам трети албум там и съм се доказала на сръбския пазар. Със съжаление мога да ти кажа, че в Сърбия хората ме ценят повече, отколкото тук. Сръбските импресария непрекъснато уреждат концерти за сънародниците си в чужбина. И заедно с техните звезди участвам и аз. Пяла съм в Париж, Виена, Германия, Швейцария.

В България искат да те очернят, да те сринат. Бях първата фолк изпълнителка с концерт на живо в зала 1 на НДК, която бе претъпкана. Когато излязох на сцената, краката ми се бяха подкосили от притеснение. Нормално е на първата песен да ми трепери гласът. На другия ден един вестник написа "Рени пя фалшиво".

Ами на живо гласът не може да звучи като на запис. И всички си мислят, че съм спечелила кой знае какви пари. А билетите бяха по 4, 6 и 8 лева. Само наемът на залата е 5000 лв., озвучаването и осветлението са по 3000 лв., плаща се и за сценография, докарах и оркестър от Сърбия... Накрая бях на нула.

Когато стана известна в България, се развихри скандал с твой бивш съпруг, живеещ в Швейцария.

Имах много ангажименти в Швейцария и ми трябваше постоянна виза. Платих на един босненец - Желко, да осигури документ, че имаме фиктивен брак. Много хора го правеха. Когато нещата ми потръгнаха в България, реших да се откажа от визата.

Спрях парите, които му давах редовно, и той се вбеси. Заплаши, че ще ми срине кариерата, започна да ме плюе по българските вестници. Първо изпрати по факс "брачния" ни договор - фалшификат, направен от негов роднина, работещ в босненска община. После обяви, че съм имала черен печат от швейцарците. Ако имах такъв печат, щях ли да пътувам постоянно до там?

Има ли нещо в живота ти, за което съжаляваш?

Не. Преживяла съм много. Импулсивна съм, захващам се с много неща едновременно, но не мисля, че съжалявам за някое от тях. Много хубави неща са ми се случили в живота, особено напоследък.
Преди да срещна сегашния си приятел Борис, мислех, че цял живот ще си остана сама.

Как се запознахте?

Трябваше ми добре изглеждащ мъж за клип към моя песен. Обадих се на приятелка, която работеше във фитнес център, и я питах дали се сеща за някой подходящ. Тя предложила на Борис. Той изобщо не бил чувал за мен и я помолил да му покаже моя снимка. Борис е бизнесмен и няма нищо общо с музиката. Приятелката ми изровила снимка от вестник, от рождения ми ден, под която пишело: "Рени си пожелава да срещне голямата любов." Седмица след това се видяхме за първи път.

Той дошъл с идеята, че ако съм надута и превзета, ще си измисли извинение и ще си тръгне. Бе много въздържан, говореше премерено и интелигентно и изглеждаше страхотно. Бях възхитена. Не му казах, че съм го избрала за клипа. Обясних, че имаме още няколко кандидати. След два дни му звъннах. Той се съгласи. Хареса песента. Докато снимахме, го наблюдавах тайно. Имаше една сцена край басейна, в която трябваше да ме прегърне отзад.

Това беше в края на снимачния ден и бях много уморена. Когато ме прегърна, ми се искаше изобщо да не се отделя от мен. Беше ми мъчно, че снимките свършват и трябва да се разделим. Продължавах да се държа на положение, но той бе усетил, че съм се отдала на прегръдката му. След време ми каза, че в този момент е видял истинската ми същност.

Винаги съм парадирала с това колко съм самостоятелна и независима. Според Борис това е маска. Видял е колко крехка душа съм, че имам нужда от малко топлина, нежност и внимание. Поканих го на вечеря, той не прие пари за участието си. Разбрахме, че ни е хубаво заедно.

Борис твърди, че си прекалено властна и искаш да смачкаш човека до теб. Затова не си имала приятел дълго време.

Това е позата, която заемам винаги, и вероятно така съм отблъсквала мъжете. Сигурно с Борис успявам, защото той е също толкова властен. Мъж на място е и си знае цената, докато повечето мъже в България са комплексирани. Това проличава още повече, когато срещнат жена, успяла сама в живота.

Кой трябва да е водещият в една връзка?

Откакто съм с Борис, се чувствам много щастлива да се оставям в неговите ръце. Случва се за първи път в живота ми. Прави го по такъв интелигентен начин, че въобще не се чувствам потискана, водена за носа и т.н.

Казваш, че нямате намерение да се жените.

Не, но живеем заедно вече година и половина и имаме общи планове за бъдещето. Не виждам защо трябва да разваляме нещата с брак. Хората се обичат повече, когато не ги свързва подпис. Щом се оженят, започват проблемите. Разбрах какво означава истинската обич, откакто съм с Борис.

Отстрани изглежда, че имаш всичко, за да си щастлива. Има ли нещо, което би си пожелала, ако видиш падаща звезда?

Здравето е най-голямото щастие. Ако го имаш, можеш да постигнеш всичко. То и любовта не могат да бъдат купени.
Можеш ли да готвиш? Не, не ми доставя удоволствие и нямам желание да се науча. Когато ми се дояде нещо, се обаждам на майка да ми го направи.

Как поддържаш форма?

Борис дълго се опитваше да ме запали по фитнеса, но не успя. Много ми е скучен. Нищо не тренирам. Храня се разделно. Наблягам на плодовете и зеленчуците, избягвам сладките и тестените неща. Направих и две серии лечебно гладуване при д-р Емилова във Варна.

Каква е женската ти мания?

Парфюмите. Последният, който си купих, е Skin на Trussardi.

Защо реши да се заемеш със заведение?

Лепа Брена си е вложила парите на много места. Има "Гранд продъкшън", представител е на "Ред Бул". Други изпълнители в Сърбия имат заведения, хотели. Много световни звезди имат страничен бизнес. "Планета клуб" стана едно от най-предпочитаните за купони, веселба. Имаме страхотна кухня, която се дължи на сръбския ни готвач. Съдружникът ми Емо Лазаров е човек, на когото може да се разчита.