Едно обикновено момиче, хубаво наистина, което опустошава сладкиши във виенската сладкарница на "Руски" и не се притеснява за талията си - Галя от "КариZма" извън светлината на прожекторите. Родена в Сургут на 17 август един ден след Мадона, естествено доста години по-късно. Дядото на половинката от "КариZма" е донски казак. Израснала е в Ямбол, учила в руско училище, а после - в езикова гимназия с английски и френски. После идва в София като студентка по тюркология.

 

 

Много е красиво и интересно да учиш за всички мюсюлмански държави, историята им, религията, как се е развивала Османската империя. В трети курс реших да се отдам на музиката и прекъснах. Всичко научено е чудесно за моята обща култура, но не мисля, че ще завърша тюркология. Следващото, което бих записала, е "Човешки ресурси", стига да имам време за това.

 

 

Седем години пях в детския градски хор в Ямбол. Научих нещо много важно - как да "вибрирам" в хармония с другите. Може би затова ми носи удоволствие да пея с Миро, защото знам как да допълня неговия глас, за да се получи хармонията "КариZма". Срещнахме се в ресторант "Опера". На кастинга за пеещите сервитьори са се явили 700 човека, за да бъдат избрани осем. На практика в "Опера" правехме мюзикъл.

 

 

Напротив! Миро ми каза, че има свободно място за момиче и ме заведе на прослушването.

 

 

Имали сме своите еротични моменти, своите нежни моменти, да кажем.

 

 

Бих могла да повторя това, което казах и по радиото, но не мога да го отнеса към Миро. Той е като мен. Човек с много възможности за избор, който се наслаждава на всички удоволствия на живота. Аз например харесвам жените, и то много! Просто е хубаво да изпиташ красотата. Човек с душа на артист не може да се спре, осъзнавайки само едната страна на живота, една малка частичка. Той иска да изпита всичко, да го разучи, да разбере дали му харесва, или не. Да види колко точно е красиво!

 

 

Е, това е много провокативен въпрос! Ами отговорът ми е същият - да, харесвам жените!

 

 

Направихме равносметка какво представляваме ние и разбрахме, че при нас нещата се получават така - създаваме нещо и след това го поглеждаме отстрани. Без да сме търсили определен ефект, той се е получил. Станало е, без да го планираме. Господ си знае работата, когато събира хората и им дава талант.

 

 

Когато затвориха "Опера" и всичко се срина. Точно за един ден се промени целият ни свят. Загубихме работата си, която беше удоволствието и щастието ни. Там пеехме, танцувахме, там бяха приятелите ни. Там печелехме пари и се издържахме. Изведнъж всичко изчезна с едно щракване. В такива моменти не само преосмисляш целия си живот, но и имаш правото да направиш нещо повече със себе си. Най-трудният период беше две седмици, през които денонощно се молех да избера правилния път. Вярваща съм, но не ходя на църква. Чета Библията, когато ми е трудно, и там винаги откривам своя отговор. Това, в което вярвам, е вярата. Няма нищо по-силно от нея. С Миро еднакво тежко приехме ситуацията, всеки си влезе в собствения свят. Аз не излязох от стаята си две седмици.

 

 

Че на човек му трябват само един тишърт, един чифт дънки, обувки и яке. Всички излизания и пирувания изведнъж се обезсмислят и разбираш с колко малко можеш да живееш. Достатъчно ти е просто да излезеш с някого и да си говорите за нещата от живота. Стига ти да ядеш сандвич. Разбрах още, че много обичам приятелите си. Те са малко, не повече от пет-шест, но са много интересни. Например Миро и Христина (б.а.- личната мениджърка на "КариZма") са толкова интересни, толкова различни от мен. За нас е предизвикателство всеки ден да си общуваме, да видим кой как се държи с другия и каква идея ще излезе. Ние самите сме си най-голямата конкуренция. Имам и приятели гей, и приятелка - пънк, която има две деца, направени по време на технопарти. За тях бурята е "парти на небето", светкавиците са прожекторите, а гръмотевиците - тътена на баса. Имам и приятели-интелектуалци, които са вечни студенти, непрекъснато учат нещо и от една тематика минават на друга и винаги това е подплатено с академично знание. Някои от тях живеят на ръба на мизерията, но притежават толкова много знание, че си заслужава да прекараш целият си живот около тях… Пушат трева непрекъснато и това още повече им избистря и отваря съзнанието за нови, интересни неща. Аз просто си умирам да съм с тях. Живеят в собствения си филм и аз влизам във филма на всеки един от тях. Отивам на кинопрожекция лайф (б.а. на живо).

 

 

Марихуана и екстази, но само веднъж с цел да разбера как се чувстваш в това състояние, защото е описвано в много книги. Имам своя теория, с която никого не задължавам. Смятам, че човек си заслужава да опита поне веднъж от нещата в живота. Стига да си преценил риска, си заслужава да разбереш как е да се чувстваш така. И без наркотици можеш да влизаш и излизаш във "филмите" на твоя живот. С Миро опитахме този: "Да бъдеш звезда" . Живяла съм и във филма, в който нямаш пари за храна, но имаш приятели, които са единствените, които могат да те нахранят. Най-хубавите песни на Боб Марли са написани изключително под въздействието на марихуаната. Тя е двигател на творческата енергия и при много от музикантите, особено от ъндърграунда. Смятам, че меките наркотични средства като марихуаната и екстазито, еднократно взети, много дозирано и разумно успяват да отворят в съзнанието ти част, до която не си достигал преди това. Сънят се прелива с реалността, съзнанието с подсъзнанието и навлизаш между тези пластове.

 

 

Открих, че много обичам хората - това е номер едно за мен - да обичам и да бъда обичана.

 

 

При мен има много странно нещо. Ако някой е направил нещо лошо за мен, аз го сънувам като предупреждение, сигнал. Обикновено е свързано с работата ни. Не знам дали съм успявала да предотвратя нещо, но ние като "КариZма" винаги действаме разумно и успяваме да се предпазим чрез достойно поведение.

 

 

Хубавото е, че не можем да се отпуснем и да кажем - да, ние живеем в охолство. Животът на всеки артист е поредица от имане и нямане, от блясък и лишения. Не става въпрос за възход и падение, просто се наслаждаваме на живота между различните периоди.

 

 

Никога не съм имала свой дом и похарчих много пари, за да създам моя собствен уют в жилището, където съм под наем. Ако трябва да подаря нещо на къщата си, не се ограничавам. Бяха едни голи стени и си казах: Скъпа моя, това ще бъде твоят дом и какъвто си го създадеш сама, такъв ще бъде. Аз си говоря, общувам си с къщичката ми като с приятел.

 

 

Не мога да се сетя. Ето тези ръкавели например много ги обичам (б.а.-Галя има на едната си ръка черен ръкав от китката до лакътя с червена щампа на китайска фигура, която допълва полата й в същия стил). Купих си ги на пазара "Камдън" в Лондон. Там се събират пънковете с най-невероятния дизайн. Купих си тези неща от една много млада китайка, въплъщение на всички признаци на брит-поп-пънка. Този пазар е зареден с една особена енергия, просто там се случват нещата.

 

 

Те си живеят в Ямбол, чуваме се по телефона. Всеки ден говоря с майка си и когато се видим, единственото, което ни остава, е да се прегърнем, защото всичко съм й разказала. Тя живее с мен моя живот, както и аз живея нейния. Спомням си, че когато бях малка, тя плачеше нощем за семейството си.

 

 

Да, ходила съм като малка и те са идвали тук. Поддържаме връзка. Първият път, когато отидохме, си спомням, че исках да ям сладолед. Вуйчо ми, когото много обичам, каза, че ще купи, но ще го ядем вкъщи. Когато се прибрах, се оказа, че е напълнил за мен цял пакет с много сладоледи. Тогава се почувствах истински обичана.

 

 

Много красиво е било винаги, когато съм болна и има някой, който бди над мен и не спи цяла нощ, за да е сигурен, че съм добре.

 

 

Много любим човек.

 

 

Миро и…по-скоро няма значение. Има значение само за мен.

 

 

Много държа хората около мен да са ми и много добри приятели. С Валери сме работили известно време, преди да станем близки. Нашият екип беше много одухотворен именно за това, че сме намерили единомишленик. Ако аз кажех нещо, Миро го довършваше, а Валери беше човекът, който сглоби всички части на пъзела. Трудно е да намериш хора, които мислят като теб, такива, които имат по-различно, по-изперкало, това е израз на Валери, виждане за нещата. Мен това ме привлича като магнит.

 

 

Със сигурност не харесвам зрелите и улегнали мъже. Това е най-голямата скука, на която, ако ме подложат, ще е изтезание. Обичам млади и талантливи хора. Колекционирам надарени личности около себе си, различни от мен. Така аз се обогатявам. Забелязала съм, че за да ми стане някой интимен партньор, първо ми е станал много добър приятел.

 

Мъжете, с които съм била досега, винаги са били много талантливи мъже-деца. А това е трудно. Те обичат да се угажда на техните малки капризи. Прекарвала съм голяма част от времето си в грижи и удовлетворяване на малки капризи. Било ми е приятно и забавно. Но сигурно ще дойде моментът, когато ще спре да ми е забавно и няма да е лошо тогава някой да започне да угажда на моите капризи.

 

 

Трябва малко време, преди да съм сигурна, че това е Човекът - The One.

 

 

Като в "Матрицата". Има хора, с които знаеш, че можеш да се "поразходиш" из живота си, но усещаш, че това ще е само една приятна разходка. Сега срещнах някой много Специален. Дали е Той? Не зная, но си заслужава да го изпитам.

 

 

С него сме Семейство. Домът ни е катедралата "КариZма". Гордея се с Миро.

 

 

Семейството ще дойде на един по-късен етап. Аз съм още прекалено луда и прекалено малко дете. Дори ми се иска в зрелостта си да полудея още. Не знам дали въобще някога ще искам много спокоен живот. По-скоро в един момент ще реша, че ми е скучно сама или с мъжа, когото обичам, и ще пожелаем да си направим компания с едно лудо като нас дете. Приятелче, с което да споделяш хубавите неща в живота. Знам, че ако е момиченце, ще се казва Аалия - с двойно "а", име на арабска принцеса. Може би затова чувствам такава необикновена връзка с певицата Аалия. Искам да е момиче, защото знам в какво да я накарам да вярва и на какво да я науча. А и отдавна тъгувам по името, с което майка ми ме е носила и наричала първите 8 дни от живота ми - Александра. Въпреки че са успели да я накарат да го промени, вярвам, че в мен е жива енергията и силата на "Александра".

 

 

Не, никога. А в пробивността няма нищо лошо. Аз съм родена в Азия и татко ме наричаше: "малката азиатка". Това много му хареса на Миро и той ме нарича така в моментите, в които ми блясват очичките, заемам отбранителна позиция и казвам: Ще направим най-доброто за нас!

 

 

Два месеца преди да снимаме видеото към "Ще избягам ли от теб" ходех на фитнес. И сега продължавам да поддържам форма. За лоста малко ми помогнаха, а за лицевите опори бях много упорита. Иначе ям разделно, но ям торти. До 18 години всички момиченца са много слаби и красиви, ядат, каквото им падне, и продължават да бъдат все така млади и красиви. В един момент разбираш, че това няма да продължи вечно. В момента се чувствам доста старичка, макар че тази година ще навърша 25. Винаги съм била най-малката в компанията, но сега май всички са по-малки от мен.

 

 

"КариZзма" е предприятие. Не сме артистите, които взимат пари и си купуват скъпи и лъскави неща. Ние сме предприятието, което работи само за себе си и което се опитва да прави пари, радвайки хората. Даваме немалък процент на издателската компания. Даваме и на мениджмънт компанията "София мюзик ентърпрайзис", отделяме процент и за личния ни мениджър - Христина. Имаме си и наш общ фонд за хубави неща, т.е., когато наумим нещо, да можем бързо да реагираме.

 

 

От това, че някой, най-вероятно Господ, ни е дал една дарба и ни е казал: Правете, каквото можете с нея! И ние се опитваме да докажем, че можем добре да я владеем.