Опакована в зрелищен черен тоалет с предизвикателно деколте и тъмни очила, Моника Белучи предизвика задръстване на най-големия мадридски булевард "Кастеяна". Тя трябваше да пресече локалното платно между хотел Есперия и централната алея, където позира 2 минути за камерите. Най-красивата жена на планетата според много анкети прекара 10 дни в Мадрид в снимки за новия си филм "Тайни агенти" на режисьора Фредерик Шоендорфер. Моника Белучи е спецагентката Надеж. Въпреки неудържимия сексапил и холивудско лустро, Моника е доста естествена, с онзи земен чар и сочност, които притежават само италианските актриси.

Родена на 30 септември 1968 г. в градчето Чита ди Кастело. Записва право в университета в Перуджа. Съвместява ученето с работата си като модел. Заминава за Милано, за да се посвети изцяло на манекенската професия. Подобно на много свои колежки решава от подиума да се пренесе на екрана. И за разлика от повечето, успява. Американски дебют като топлес вампирка в "Дракула". Става звезда с ролята си в "Малена" на Джузепе Торнаторе - филм, номиниран за Оскар. Ролята й в "Необратимо" разтърси света - филмът започва с 10-минутна сцена на брутално и натуралистично заснето изнасилване. На последния фестивал в Кан Моника Белучи беше звездата на събитието заедно с Киану Рийвс, двамата играят в "Матрицата"II. Омъжена е за френския актьор Венсан Касел, с когото дели реплики в няколко филма. Възхищава се на вечните италианки Джина Лолобриджида, Ана Маняни, София Лорен и Клаудия Кардинале. Расовата й хубост и вече доказаните й интерпретаторски дарби й гарантират хонорар от 2 млн. долара нагоре за филм. Акциите й продължават да се покачват на иначе толкова капризната борса на красавици-актриси. Моника Белучи говори на уникална космополитна смесица от италиански, испански, френски и английски.

Италианската актриса споделя, че не издига в култ хубостта си, приема я като добро наследство от майка си (тялото) и от баща си (лицето и най-вече очите).

Моника твърди, че красотата на една жена зависи от това, дали е обичана, а на нея тази обич не й е липсвала нито в детството, нито сега. Не би прибягнала към пластичната хирургия с напредването на възрастта, старостта е болезнена за жените, които залагат в живота си на уменията за прелъстяване, а не на интелекта си, твърди актрисата. Триковете за поддържане на кожата са семпли: вечерно почистване на лицето с тоалетно мляко и нанасяне на овлажняващ крем на Биотерм. Отскоро ползва капсулите на Елизабет Арден за по-дълбоко възстановяване на кожата. През деня актрисата слага само спирала и червило - предпочитани цветове са или неутрално бежово, или ярко червено. За вечерен грим поставя тонален крем под пудрата, сенки и очна линия. Най-големият й козметичен трик е да измие лицето си с ледено студена вода, преди да нанесе грима. Любимите й аромати са маслата за вана и лосионите за тяло с дъх на ванилия. Не обича фитнеса - смята, че животът е твърде кратък, за да се пропилява с редовни спортни занимания в зала, а и си похапва добре. Любимото й ястие са спагетите.

Филмът "Необратимо" стана изключително полемичен с почти 10-минутно брутално изнасилване. Мнозина прогнозираха, че с кариерата ти е свършено.

А стана обратното. Тази роля привлече вниманието на много режисьори към мен и започнаха да ми предлагат добри роли. Но признавам, че дори майка ми ме попита: "Моника, какво си направила?" Но баща ми бе с мен на премиерата и филмът му хареса. В крайна сметка животът не е само розов, животът е и черен. Това е един от тези толкова тежки, разтърсващи филми, които човъркат надълбоко, докато стигнат до собствените ни демони. Цялата трагедия има смисъл. Това, което става на екрана, означава нещо за зрителя.

Във филма ти партнира съпругът ти.

"Необратимо" е много тежък филм, има разтърсващи сцени и близостта олекоти трагедията за мен като изпълнителка на ролята. Когато с Венсан гледахме филма в Кан, на сцената, на която излизам от тунела, изцапана цялата в кръв, той започна да плаче. Всичко е толкова реалистично. Аз не мога да играя в подобни филми през цялото време, защото изискват страшно много от мен, изстискват ме максимално.

Какво означава за теб да работиш заедно със съпруга си?

Много по-лесно ми е да работя с него. Съвместното ни участие е много позитивно за мен. Венсан ми е партньор и в киното, и в живота, което прави нашата връзка по-интензивна. Понякога мога да си позволя да интерпретирам нещо от нашите истински взаимоотношения, но по-голямата част от това, което правим, е да играем. Но в същото време го възприемам като актьор и винаги трябва да съм на неговата висота. Не го ли постигна, ще ме схруска. (Смях)

Готови са няколко филма с твое участие.

Следват филмите "Страст" на Мел Гибсън, после италианският "Спомни си за мен", "Сълзите на слънцето" с Брус Уилис. Има и много нови проекти - и европейски, и американски. Но точно в този момент спирам да си почина.

В "Страст" си Мария Магдалена. Как минаха снимките?

Хубаво е, че Мел е и актьор, следователно усеща много добре как да режисира актьорите. Направо се влюбих в него. Във филма участваха много хора, включително двама великолепни български актьори, говореха се различни езици. Дори и самият филм е на латински. За мен като актриса е незаменим подарък възможността да играя в различни държави, на различни езици, с хора от различни култури. А и като човек е много трогателно да срещам толкова интересни хора.

А Брус Уилис?

Брус Уилис е не само кинозвезда, а истински актьор. Беше много щедър с мен. Спомням си как за една изпълнена с емоции сцена той плака истински, за да ми помогне да навляза в чувствата. Понякога ми се струваше толкова трудно пред и зад камерата - жена в джунглата, насред всичките ония мъже. Въобще женските персонажи, обградени с много екшън, са трудни. Е, имам своя начин да играя екшън. Не означава, че трябва да скачам по стените. Но в "Матрицата" например държа здраво юздите. Там не съм никаква жертва. Мистериозна, чувствена, но най-вече мноооооого опасна.

Превърна се в символ на актриса, еднакво добре приета в Европа и в Америка.

Европейското кино е моята култура, много по-близо до мен като човек и като възприятие. Но уважавам много и американското кино, там нещата действат по друг начин. А и между самите американски филми има голяма разлика. Но аз не решавам да играя определена роля само защото филмът е американски. Приемам всеки път, когато усетя, че има вероятност да изживея нещо силно, в противен случай предпочитам да си стоя в Европа. Отказвала съм участия в обещаващи "големи" проекти само защото не съм се виждала в тях. Търся героини, които да не те оставят безразличен.

Не особено оригинален въпрос - доколко ти помогна външният вид?

Ще излъжа, ако кажа, че физиката не ми е помогнала. Започнах в киното, защото Копола или някой друг от първите режисьори е видял мои снимки. След това работих много над себе си - курсове по актьорско майсторство, езици. Но като модел можеш да получиш роля-две, не повече, ако не се усъвършенстваш. За една манекенка е изключително трудно да стане актриса - няма нищо общо. Снимката е статика, киното - движение. Затова преминаването от едното към другото изисква смесица от фактори, които ми е трудно да обясня. Иначе успехът не е подчинен задължително на някаква логика. Има много хора в моята професия, които са страшно добри, но нямат моя късмет. Така че се изисква този микс - възможности, късмет, работа... Всъщност за мен киното не е работа, а страст. Вярно е, изживявам един много интензивен момент с още по-голяма доза шанс.

Как се чувства една красива и обожавана жена?

Една жена се чувства красива, когато е обичана. За една жена да е красива, без да се чувства такава, няма никакъв смисъл.

Лепнаха ти етикет "новата София Лорен".

Всяка италианка с черна коса веднага се превръща в "новата София Лорен". В този смисъл съм една от многото.

А как приемаш клюките за личния си живот?

Клюките понякога са много забавни, най-вече откъм произхода им. Миналата година, докато бях в Кан, ми се обади една позната и ми каза: "Моника, рабрах, че си се развела." И аз й отговорих: "Ами аз не знам да се е случило такова нещо." Говорят се много глупости, но това е част от актьорската професия.

Неведнъж си споделяла, че времето руши всичко.

Така е. Раждаме се, живеем и умираме. Зная, че ще остарея, ще изпитвам болка, ще си отиват хора, които обичам, ще умра, но такъв е животът. Това ще се случи с всички. И затова животът е толкова важен - защото задължително ще свърши. Звучи на пръв поглед песимистично, но в същото време смъртта означава нов живот.

А майчинството?

Майчинството е нещо много важно, но трябва да му дойде моментът.

Кой е най-големият ти стимул?

Най-важното нещо в живота е желанието. Желанието е всичко, макар за всеки да има различно съдържание. За себе си съм сигурна, че животът има смисъл, докато желая.

Превърна се в една от актрисите на момента. Последно превъплъщение - тайна агентка.

Най-добрата възможност за една актриса е да играе различни регистри. Много ми беше интересно да работя в тази итало-френско-испанска продукция. Черна история, в която има и много екшън. Не е от сорта на Джеймс Бонд или Никита, макар напълно да уважавам тези филми. Нашата история е по-скоро опит да се изследва психологическата страна на двама тайни агенти, които обаче освен тази професия са хора като всички останали.

И какво показва изследването?

За една жена в тази професия е много по-сложно, защото това е територия, запазена по принцип за мъжете. Жената таен агент се чувства безкрайно самотна. Да не говорим за огромния риск за живота. И най-вече непрестанната лъжа. Защото за мен тайните агенти са като терористи. Когато се говори за легалността на действията им, навлизаме в един доста шизофреничен аспект. Хора, които трябва да лъжат през цялото време. А и се питам имат ли право да бъдат извън закона в името на закона?

Актьорите също лъжат в известен смисъл.

Така е, но го правим, докато сме в ролята, не в живота. Струва ми се, че хората от тайните служби имат много сериозни лични проблеми, защото никога и на никого не могат да повярват, какво остава да се доверят. И това вече не е фикция, а реалност. Така че жената таен агент може да се срещне с теб в бара, да пиете едно кафе и да те убие пет минути по-късно.

Какво спечели от тази роля - пореден завой в кариерата ти?

Обичам да усещам и да интерпретирам страха. Най-вече защото те отвежда до ръба, до граница, след която не знаеш какво те чака. Не можеш по никакъв начин да премериш плюсовете и минусите. Всяка роля е като едно ново начало, защото ми помага да експлоатирам възможностите, които стоят пред мен. В този персонаж е интересно предизвикателството, защото когато стане въпрос за тайни агенти и най-вече за жени в тази професия, хората ги свързват автоматично с идеята за много блясък. Но моята героиня всъщност не е бляскава. Тя е една самотна и тъжна жена.