бившата съпруга на Пламен Минчев (соковете ВВВ) и съсобственичка на едни от най-добрите клубове в София играе проститутка в телевизионния филм "Прости нам"

фотография личен архив

Преди две години Евелина Борисова - една от често споменаваните дами в светските хроники, внезапно замина за Америка и остави след себе си слуховете, че е казала сбогом на бизнеса си и на България. След десети ноември Евелина се разведе с шефа на соковете ВВВ Пламен Минчев и смени актьорската професия с бизнес. Първо започна да внася американските канелени рула Синдис, после стана съдружник в ресторантьорската верига Куул Хаус, която държи клуб Библиотеката, Дали, Биад, ирландската кръчма Дъблин, the Place. След пауза от 7 години обаче професионалната актриса се появи в главна роля в телевизионния филм на Владислав Икономов "Прости нам", прожектиран преди Коледа в НАТФИЗ.

За какво става дума във филма "Прости нам"?

За бивша проститутка, която е напуснала България като момиче и се е устроила успешно в Америка. След 10 години тя си идва, за да отмъсти на бившия си сводник. Филмът разказва за нейните 3 дни в София.

Кои актьори ти партнираха?

Стефан Мавродиев, приятелче от старата компания, играе гей, Дими Стоянович, който не е професионален актьор, Мая Новоселска - братовчедка, имаме много сладки сцени с нея, Стефан Данаилов - съсед комунист, Пепа Николова. Работихме 25 дни без почивка. Нямаше изнервяне, драми, проблеми. Беше много уютно и приятно.

Вярно ли е, че Икономов пише сценарий за игрален филм, в който главната роля е специално за теб?

Да, Владо е много ентусиазиран и сега пише сценарий, в който главната женска роля е определена за мен.

Носи се слух, че преди да заминеш за Америка, си се разделила с ресторантьорския бизнес.

Няма такова нещо. Продължавам да бъда съдружник във веригата Куул Хаус. Партньорите ми са прекрасни. В голяма степен благодарение на тях мога да си позволя да пътувам по света.

Какво научи през тези две години в Америка?

Живях в Лос Анжелис без намерение да емигрирам. Изкарах курс по английски език и по суши (клуб Библиотеката е единственото място в София, където можеш да хапнеш суши и да послушаш музика). Първо се научих на абсолютна дисциплина. Ние сме свикнали на привилегии, примерно от тук не се минава, но аз ще мина. Оказа се, че там не може, но и за мен, и за сенатора. Като поживях малко в Америка, разбрах, че това ми дава сигурност. Другото е начинът, по който общуват американците. Те не си плачат на рамото. Всеки се справя сам с проблемите си, стиска зъби и продължава. Трябват ми трима-четирима истински приятели. И не бих искала другите да ме натоварват, както и аз се старая да не го правя.

С дъщеря си Антоанета ли беше в Лос Анжелис?

Тя учеше тук, но през всички ваканции я вземах при мен. Сега дъщеря ми е на 10 години, учи в Англия, така че отново ми се налага да пътувам. За мен няма значение къде съм. Където и да ме сложиш, мога да се адаптирам, да извлека максимално доброто за мен и да се почувствам добре.

Намери ли в Америка добри приятели?

Слава богу, намерих. Например Милена Фучеджиева. Българките там, с които станах близка, работят на по две-три места, учат и знаят, че след години това ще даде плод. Те са амбициозни и целенасочени. Доволна съм, че попаднах в такъв кръг.

Какви са отношенията ти с бившия ти съпруг и има ли човек до тебе сега?

Бившият ми съпруг непрекъснато е до мен, както и аз до него. На всички празници сме заедно, отношенията ни са прекрасни. Т.е. аз нямам такава нужда от някого, който на всяка цена да е до мен. Още нещо се научих в Америка - да живея сама. Преди ме беше страх, сега не. Научих се, че всичкото това време, докато съм сама, мога чудесно да използвам за себе си: да чета, да се хвана да науча нов език, спорт или компютърна грамотност, изобщо да се усъвършенствам.

Какво се каниш да учиш от тук нататък?

Имам идея да уча PR в Лондон, така ще бъда и близо до дъщеря си. Понеже съм жена, целите ми са пряко подчинени на детето, на мъжа до мен или на холдинга, в който работя.

Не криеш годините си. Защо?

На 36 години съм, веднага казвам. За Америка тръгнах със страхотен комплекс за възраст. Макар че бях само на 34 г., смятах, че животът ми едва ли не е свършил. Няколко пъти се изпуснах да кажа "на моята възраст" и ме изгледаха с насмешка. Там е важно как се чувстваш и как изглеждаш. Както знаем, това с много воля се постига. Зависи от духа, от това какво ти излъчват очичките и дали сам се харесваш и се чувстваш уютно в кожата си.

Как се поддържаш, за да изглеждаш добре?

С глад, спорт, козметика и масажи. Като станах на 32 г., си дадох сметка, че не съм от жените, избрани от природата да изглеждат прекрасно, и започнах да се грижа активно за себе си. Оттогава само една козметичка докосва лицето ми (Ани от салон за красота ULTRA). Д-р Константин Ганчев, кинезитерапевт, ми направи личната система за трениране и ме поддържа с масажи - лечебни, антицелулитни и т.н. Моята спортна програма е ден тичане, ден фитнес, един ден почивка, рядко два в седмицата. За косата ми се грижи Милен Василев от салон Кемпински-Зографски. Тези трима души са като хора от семейството ми. Да са живи и здрави, защото много им дължа.