За първи път, откакто я познавам, виждам Асдис облечена в черно, при това в строг костюм с панталон. Може би защото ме развежда из магазина си (за бельо и козметика с нейната марка в CCS мола до хотел „Хемус“) и държи да изглежда като бизнес дама. А може би и защото поводът за интервюто ни, както и да го погледнем, не е най-веселият - „ледената кралица“ се развежда официално със съпруга си, футболиста Гардар Гунлаугсон, с когото са заедно от почти 10 години и имат две деца – син Хектор, на 6, и дъщеричка Виктория, на 4. Разглеждаме бельото – черна дантела, комбинирана с ярък сатен, и няколко много елегантни комбинации на бяло с райе в цвят шампанско. „Асдис, винаги съм си мислила, че чифт хубаво бельо може да спаси всеки брак.“ Тя се засмива: „Е, явно не и моят.“ Не знам дали черният костюм, който носи, е истинска дреха, или по-скоро й помага да изпълни добре ролята си на „жена в развод“, но действително й придава по-строг и дори мрачен вид. Разбира се, на снимките тук виждате Асдис такава, каквато винаги е била –  секси! Питаме дали след развода се чувства по-строга и по-мрачна.

Не, не съм мрачна, напротив. Опитвам се да свикна с факта, че живея сама. Е, почти сама, дъщеря ми е с мен, но сме само двете. Между другото скоро ще се пренасяме в ново жилище, по-малко, защото вече не мога да плащам толкова висок наем. Искам да е в Драгалевци заради детската градина на дъщеря ми. Знаеш ли някоя организация, на която мога да дам мебели, които няма да ми трябват, и дрехите на мъжа ми?

Изхвърляш му дрехите?
Ами да, ново жилище – нов живот...

И нов мъж.
Не, нямам нов мъж. Все още не. Кълна се.

Не си намерила принц Чарминг Български? (Принц Чарминг е принцът от анимационната класика на Дисни „Снежанка“ от 40-те години на миналия век – той е по американски съвършен, красив, с перчем, висок, снажен и т. н., но е символ на „голямо дърво“, на нещо изкуствено.)
(Избухва в смях.) Още не. Сега е моментът този принц да ме потърси.

Асдис, ще изброявам най-често срещаните причини за развод, а ти ще ми кажеш коя е вашата. Изневяра? Умора? Секс? Пари? Несходство в характерите?
Нито една от тези, които изброи. Ние не сме си изневерявали. Пари? Не знам. В момента и двамата си имаме адвокати, които се опитват да разрешат тези неща, да ги уточнят, дано да разрешим с лекота финансовата част. Любов? Ти не попита за това, но не е и липсата на любов причината. Аз дори още го обичам и знам, че и с него е така. По някакъв начин винаги ще се обичаме. Да, в момента и двамата сме в нещо като битка, защото разводът е вид битка, това е голям стрес за нас, но съм сигурна, че когато всичко свърши, ще успеем да бъдем приятели.

Да, но когато двама души с 10-годишен брак се развеждат, за това винаги има причина.
Не мога да го обясня 100%. Години наред ние прекарвахме много време разделени. И през тези години всеки си изгради свой собствен път, свой собствен живот и в един момент се оказа, че никой не очаква с нетърпение следващата среща с другия - след две седмици или след месец. Виждахме бъдещето по различен начин. В началото бе нещо като временна раздяла. Всичко започна, когато Гари замина за Австрия да играе в тамошен отбор за няколко месеца, а аз останах с децата тук. После той замина за Германия, ние отидохме при него за няколко месеца и след това аз отново се върнах в България. Сега той подписа договор с исландски отбор и си се прибра у дома. Той много искаше да се случи точно това. А за мен Исландия е последното място, в което искам да живея към момента. В България се чувствам много добре, а той не иска и да чуе за тук. И след като много месеци бяхме разделени, решихме, че ще е по-лесно да сложим край на брака ни. Окончателно.

Защо ти толкова искаш да живееш тук, а Гари толкова не иска?
Той не е силен и не е така независим като мен. Иска да е в Исландия при семейството си. А аз се почувствах добре тук, защото животът, който имах в Германия например, когато мъжът ми играеше там, беше такъв тих, мирен... А аз съм Лъвица, знаеш... Основният проблем за Гари беше, че не се чувстваше на мястото си тук като футболист. В България почти не се купуват класни футболисти като него. Що се отнася до мен, вече ти казах – не искам в Исландия. Много е малка страната, населението й е само 300 000... Закъдето и да тръгнеш, ти е много далеч. Просто трябва да се намирам някъде в или близо до средата на Европа, за да правя това, което правя, за да мога да пътувам, да движа бизнеса си и така нататък. В крайна сметка фабриката, в която се шият дрехите и бельото за моята марка, е в България и няма как да пътувам три-четири пъти в месеца от Исландия дотук и обратно, да сменям два-три полета само в едната посока... А и тук се чувствам много добре с климата, топло ми е.

Как каза на децата за раздялата?
Синът ни е на шест, разбира всичко. В момента е при баща си в Исландия и там пишат много за нашата раздяла из вестниците. Тъжен е. Но по-важното е, че в момента си прекарва много добре времето там. Училището, което посещава, е много добро, играе футбол всеки ден, има си много приятели. А Виктория, дъщеря ни, е на 4 и все още не разбира. Защото всъщност, откакто се е родила, ние много рядко сме били заедно за дълъг период. И сега дори и да й кажа „мама и тати повече не са заедно“, тя няма да го разбере, защото е свикнала мама и тати да не са заедно. И двете деца официално ще са с мен, но решихме, тъй като момчето ни сега трябва да тръгне на училище, да го запишем в исландско училище. Първо, защото те са много по-добри. Освен това той има говорни проблеми. Роди се с език, който е с къса юздичка, и когато беше на три години, му направиха операция, за да може да говори. Затова той е изостанал малко с говоренето от своите връстници и се нуждае от специален учител. Сега в Исландия намерихме подходящ педагог и Хектор напредва много бързо. Пък и знае много малко исландски. Той говори български, немски, но е с много лош исландски. Решихме, че е време да научи родния си език.

Мислиш ли, че е възможно мъж и жена, които са били страстно влюбени, да станат просто добри приятели?
Не знам все още. Аз се чувствам добре с решението, което взех. Искам да започна нов живот и не мисля, че новият ми живот ще бъде лош или поне със сигурност няма да е по-лош от предишния. Естествено, не е много лесно да изгубиш семейството си или по-точно да го разрушиш.

Страхуваш ли се от бъдещето?
Не, очаквам го. Винаги съм била много независима. Тръгнах си от къщи на 15 и оттогава се грижа сама за себе си. Стоя на собствените си крака, така да се каже, никой не ме е носил на ръце. И без значение дали е имало мъж до мен или не, сама съм си изкарвала парите и съм си правила нещата. Никога не съм разчитала на мъжа до мен, не съм била зависима от него. И мъжете винаги са ми го позволявали това – да не разчитам на тях. Мислила съм си, че може би е време и аз да имам до себе си силен мъж със смело сърце, който да ме глези, да се грижи за мен. Така че мисля, че ще ме очакват интересни неща. Освен това знаеш ли какво си мислих тези дни? Че не съм била сама от 17 години! Я да ги сметна... Преди Гари имах връзка в продължение на 7 години с бащата на големия ми син. Този човек го срещнах, когато бях на 15. След като се разделихме, няколко месеца бях сама и после срещнах Гари. Така че представи си... Не съм имала по-продължителен период, в който да съм сама в съзнателния си живот на зряла жена.

Можеш ли да сравниш двете раздели?
С първия мъж не бяхме женени, а само сгодени, но така или иначе седем години си е един брак. Първата раздяла беше много по-тежка в емоционално отношение, защото аз просто излязох и никога повече не се върнах. Той не искаше да ме изгуби, не искаше да ме пусне. Докато сега решението е общо и някак дойде естествено. Бившият ми мъж не ми говори две години и имах много проблеми с него, въпреки че сега сме много добри приятели и всичко това остана в миналото. При нас с Гари поради факта, че живеем разделени много време, пресата отдавна „съобщава“, че се развеждаме и ето че това се случи... Често се получава така с известните хора, защото е натиск и напрежение да четеш за собствената си връзка как се разпада и така нататък. И накрая те излизат прави. Въпреки че двамата с Гари издържахме доста дълго на този натиск и се обичахме, и имахме хубав секс.

Да, за нормалните хора, с нормални семейства, които живеят в общ дом, сутрин ходят на работа, вечер се прибират у дома, вечерят заедно и така нататък, вашата връзка е трудна за разбиране.
Знам. Но нашите приятели, които ни познават като двойка, бяха много изненадани от решението ни, защото казаха, че винаги сме изглеждали като хора, които се обичат и обичат да са заедно.

Вие бяхте много красива двойка.
Да... Да. Това е тъжно... Аз съм на 32, имам три страхотни деца и толкова голям житейски опит...Сега не искам съпруг. Може би любовник... Но най-вече искам да се радвам на живота. Сама.

Продължават ли да се страхуват българските мъже от теб?
Е, мисля, че в последните дни страхът им е понамалял (смее се)... Аз не съм страшна жена... Може би защото не знаят английски. Може би заради популярността ми... Може би заради това, че съм исландка, тоест чужденка. Може би от някакви други предразсъдъци.

Какво е най-важното за теб в момента?
Децата ми да са спокойни, да не страдат, докато трае разводът, да не изпитват болка. На дъщеря ми Виктория й харесва в България. Ще пътуваме едни при други през уикендите, през лятото, през ваканциите. Сигурна съм, че ще се получи. Нашите деца са свикнали да пътуват много, наистина много. Те са родени в Шотландия, после заминахме за Швейцария, България, Австрия, Германия, Исландия... Така че за тях това няма да е ново. Когато бях малка, имах подобен живот и мисля, че точно този живот ме направи по-силна. Израснах с майка ми, без баща, непрекъснато тръгвахме нанякъде... Цял живот съм така. Живеех с куфари в ръка. Имам изключително богат опит, опитала съм от всичко в живота, но просто не мисля, че е дошло време да разкажа за това.

Предлагали ли са ти да напишеш книга за живота си?
О, да, няколко пъти. Преди две години един от най-известните исландски писатели ми предложи да му разкажа всичко и той да напише историята ми. И хора от България са ми предлагали. Но първо, не съм готова да кажа много неща и второ, сега не е моментът. Защото тепърва ще ми се случват разни неща. Между другото в България няма такива книжарници като в Исландия. Там има много и великолепни книжарници. Тук бях удивена, като видях, че книги се продават в супермаркети. Ей така, като кокосови орехи. Каква е тази мания по кокосовите орехи? Във всеки голям магазин има планини от такива до касите. Да не е някакъв празник на кокосовите орехи?!

Кажи ми нещо, което би разказала в книгата на този етап.
Пътувала съм толкова много, познавам доста холивудски знаменитости. Не мога да кажа, че са ми приятели, но съм се срещала с тях, говорили сме. Например Брус Уилис. Бях с първия си мъж, той работеше в киното, на снимачната площадка на един филм, в който Брус участваше. Бях много малка тогава, някъде на около 20, и си спомням как се мотаех наоколо, разглеждах и изведнъж видях почти до носа си Брус Уилис... А тогава той беше супер, суперзвезда - и сега всъщност е. Та застана той на косъм от лицето ми и ме попита коя съм и как се казвам. Спомням си само, че някак смешно ми увисна ченето и не можех да произведа нито звук. Той започна да се върти около мен, питаше ме някакви неща, флиртуваше, а аз наистина само гледах... И в един момент той изчезна точно както се беше появил. Отидох при мъжа ми. Защо гледаш така? - попита ме той. - Да не си видяла призрак? Видях Брус Уилис. И досега не мога да си простя, че така глупаво го пуснах да изчезне. Пък с Джейсън Стейтъм се запознах на едно голямо парти в Плейбой имението на Хю Хефнър. Извънземен купон! Каква храна! Какви напитки! Какви хора! Дрескод за жените – бельо или нещо подобно, но много, много секси! Представяш ли си какви жени имаше там! Ужасно много холивудски звезди! Не стоях много, бях с Гари, но там за половин час си създаваш контакти, за които иначе ти трябват години.