С Даниела се виждаме три дни преди старта на VIP Dance и три дни след като за постоянно се е пренесла да живее при водещия на грандиозното шоу Андрей. Един доста преломен период за нея. Току-що е изоставила родната Сърбия, кариерата си на телевизионна водеща и семейството си заради любовта към един български мъж. В същото време й предстоеше да се сблъска с одобрението или критиката на драгия български зрител като една от танцуващите звезди във VIP Dance. Чудех се колко ли дълго ще се задържи в шоуто и дали мнителният нашенец няма да я изхвърли още в първата седмица просто защото „не е от нашите”.

Признавам, първоначално и аз подходих мнително към нея. Все пак, да зарежеш  всичко заради едната любов... се случва най-вече в романтичните филми. Не че Андрей е лоша партия. Но и Даниела би могла да има всеки с тази външност. У нас такива красавици не правят нищо в името на любовта. А в името на други неща. Да не говорим, че заради начина, по който дебютира в родния ефир, няма как всички дружно да не я заподозрем във връзки.

Пет минути след срещата ни обаче мнителността ми изчезна. Видях колко емоционална, по детски наивна и спонтанна е тя. Дотолкова, че десетина минути след началото на разговора се разплака за родителите си. А малко преди това пълзя в средата на заведението, за да ни демонстрира поза от танца, който тренира. Тя се оказа топъл, възпитан, емоционален и раним човек. Който би направил всичко в името на любовта.
Разбрах и защо продуцентите на VIP Dance са заложили на нея. Все пак с връзки рейтинг не се прави. А с нови и свежи образи като Даниела. С чувството си за хумор и естествено поведение нямаше как да не спечели зрителска аудитория. Дори да не се задържи дълго във VIP Dance, ще я гледате всяка събота в предаването „Отчаяните съпруги“ по Нова телевизия. И между другото, „горчиво“ за младото семейство!

Защо се съгласи да участваш във VIP Dance, заради Андрей ли? Не. Гледала съм подобни предавания, интересни са ми. Затова приех веднага щом ми предложиха. Аз съм пластична, но не знам дали мога да танцувам. Сега ще разбера. Май с Андрей ни взеха като комплект, нищо, че той е водещ на предаването.

С Камен Воденичаров сте в един отбор. Познаваше ли го отпреди това? Знаех го покрай Андрей. Виждали сме се два пъти за по пет минути на морето. След като се разбра, че ще сме в един отбор, отидохме на по кафе, за да се опознаем. Не може веднага да затанцуваш с някого, да го прегръщаш плътно, без да го познаваш. В началото танцувахме танго на една педя разстояние. Но като си поговорихме, разбрахме, че сме на една вълна, и се получи. Това, от което най-много ме е страх, е да не падна на сцената. Като бях малка, постоянно падах, все се удрях някъде. Коленете ми непрекъснато бяха в рани. Имам некоординирани движения. Да не говорим колко трудно се ходи в София, където плочките не са много удобни. Все съм с Андрей под ръка. Преди да започна да работя като модел в Сърбия, майка ми казваше: „Какъв модел ще си ти?! Непрекъснато падаш. Да не говорим колко бавно се обличаш...“

Смяташ ли, че ще се харесаш на българската публика? Не знам, надявам се. В Сърбия по принцип ме харесват. Моята тактика е да нямам тактика. И когато водя предаване, говоря с гостите си така, както в ежедневието. Ако направя грешка, си признавам и продължавам. Не трябва всичко да е нагласено. Ще им се покажа такава, каквато съм. Не се притеснявам от това, че на някого няма да му харесва, че съм сръбкиня или ако кажа: „Само Левски!“

О, Андрей вече те е направил левскарка! Какво да правя! Пък и не обичам отбори с червен цвят.

Как ще посрещнеш евентуалните нападки, че те лансират заради Андрей? Ще им кажа – да, аз съм тук с връзки. Не се притеснявам от тези коментари. Никога в живота си не съм използвала връзки. Да си мислят каквото искат, така ще говорят повече за нас и ще сме по-популярни от останалите. Не може всички да те харесват все пак. Засега съм булка на Андрей, надявам се, че един ден ще ми запомнят и името.

Защо решихте сватбата ви да е в Белград (на 27 септември - б.а.)? Защото моите гости са по-трудно подвижни в сравнение с тези на Андрей. Той ще кани предимно приятели, които са млади и нямат проблеми да се качат на колите и да дойдат в Сърбия. Освен това аз съм булка, там ми е гримьорът. Беше ми доста трудно да организирам всичко, особено покрай участието във VIP Dance. От самото начало идеята ни беше да е по-скоро приятелско парти, отколкото официално събитие. Много искам да изненадам Андрей, като му изпея един куплет: „Моя страна, моя България. Моя любов, моя България. Моя тъга, моя България. При теб ме връща вечно любовта.“ Иначе поканихме група „Те“ да ни пеят. Но сред гостите има много български музиканти, така че сигурно всеки ще вземе микрофона. Роклята ми е на най-известния сръбски дизайнер. Той ми е приятел, а е и много добър. Затова реших да е негова, не защото съм патриот.

Андрей как ти предложи брак? Беше специално, защото го направи без думи. Извади пръстена и ме погледна. Без да казва нищо. Всъщност той ми предложи брак шест месеца след като тръгнахме. При това го направи по телефона – аз си бях в Сърбия, а той тук. Звънна ми в седем сутринта и ми вика: „трябва да ти кажа нещо.” Аз му обяснявам, че спя, но той беше упорит. И тогава ме попита дали искам да се омъжа за него. Отвърнах му, че тези неща не се правят по телефона. Да изтрезнее и тогава ще говорим. След това още два пъти сме говорили за брак.

И ти все му отказваше ли? Не. И двата пъти казвах „да“, просто нямаше пръстен.

Той заяви, че в началото те е харесал само заради външния вид. Това не те ли обижда малко? Защо да ме обижда?

Ами ако не беше красива? Не е така. Още в момента, в който се запознахме, нещо се случи. И то можеше да е или начало на тридневна връзка, или на нещо дълготрайно. След първия ни разговор от три часа той вече ме харесваше не само заради красотата, а заради това, което съм. Така че не се обиждам. Пък и според мен жената трябва да е хубава, а мъжът да е умен. Моята работа е по-лесна, като се замислиш.

А ти какво хареса в него първоначално? Очилата. Шегувам се. На първата ни среща се видяхме точно за една секунда и той замина по работа. После дойдох в България, защото тук снимахме сръбския вариант на „Рекламна пауза“. Предложи ми да отидем на по едно питие с приятели. Аз се съгласих. Още тогава се почувствах така, сякаш ми е гадже. Не знам защо, заклевам се. Седнахме в заведението, а той отиде да поздрави едни момичета, при което мигновено започнах да ревнувам. А се познаваме от две минути. Казах си – защо бе, Даниела, недей така. През цялото време се чувствах така, сякаш трябва да избягам от него. На следващия ден ми казаха, че Андрей ще дойде на снимките на предаването, и аз така се зарадвах, сякаш идва Бен Афлек. Чудех се какво ми става. После ходихме на вечеря и през цялото време му обяснявах за гаджето си, каквото всъщност нямах. Не исках да се сближаваме, бягах от него. Все пак беше продуцент на предаването ми, българин, нещата ставаха много сложни. Опитах се да се предпазя. Дърпах се, дърпах се, но накрая не устоях. Пък и не се дърпах чак толкова настоятелно. 

Мъчно ли ти е, че изоставяш Сърбия? Много.

Трудно ли взе решението да се пренесеш в България? Не, защото знаех, че животът е там, където е любовта. Но трябваше да изчакам момента, в който да се почувствам добре тук. В началото ми беше страшно трудно. В магазините ме гледаха като извънземно, защото  говорех сръбски с български акцент. Все си мислех, че думите са едни и същи. Веднъж исках да купя на Андрей панталони Nike и ми казаха, че имало в ЦУМ, който бил срещу „Шератон“. Отивам при хотела, но къде е това „срещу“? Естествено, тръгнах в грешна посока. Питах хората, те ме объркаха още повече. Направо ми се плачеше, докато намеря този ЦУМ. Чувствах се много зле. Искам да отида на маникюр, на кола маска, а не знам при кого, не познавам никого. А и филмите са дублирани на български език.

Не намери ли приятелки тук, които да ти помогнат? Да, но много по-късно. Сега, две години и половина след като тръгнах с Андрей, вече имам приятели тук, научих езика, знам къде е ЦУМ, имам маникюристка, знам откъде да купя месо. В Сърбия се редуват месарница, пекарна, банка, месарница, пекарна, банка. А тук има само банки. И не можех да намеря откъде да купя месо. Сега обаче се чувствам добре. Трудно ми е заради родителите ми и приятелите, че няма да ги виждам толкова често.

Как приеха родителите ти решението да живееш в България? Подготвих ги постепенно за това. Но и сега майка ми плаче на всеки пет минути. Много сме близки с родителите ми.

В този момент очите й се насълзяват, тя се извинява и се опитва да овладее рукналите сълзи. Но не успява. Реакцията й е толкова истинска и емоционална, че едва се сдържам да не я прегърна. Успокоявам я, че разстоянието е малко, че ще идват често на гости, пък и тя ще си ходи в Сърбия. Накрая Даниела успява да овладее емоциите си, извинявайки се многократно за момента на слабост.

Пренесе ли си багажа вече или остави всичко в Белград, за да започнеш тук на чисто? А, как ще си оставя обувките в Белград! Между другото аз допреди три години изобщо не съм мислила за мода. Дежурното ми облекло е тениска, дънки и удобни обувки. Никога не съм била наконтена и нагласена мацка. Майка ми, сестра ми, стилистките в телевизията непрекъснато ме караха: „Хайде бе, Дани, сложи някоя поличка, рокличка, да видим краче малко.“ Но това се случи чак като започнах да идвам в България. Защото тук нямах работа, имах време да се наглася, да облека рокля, да сложа токчета, да се направя красива. Оттогава полудях на тази тема и сякаш преоткрих модата.

Обичаш ли да пазаруваш? Малко съм като мъж в това отношение. Не обичам да обикалям магазините. Ако съм в Париж например, няма нарочно да ходя на шопинг и да обикалям магазините. По-скоро ще си купя нещо в движение. Голям тормоз ми е, ако трябва да обикалям за нещо конкретно – черно сако например.

Любими марки имаш ли? Много обичам Tommy Hilfiger, защото нещата са хем спортни и удобни, хем елегантни. Андрей също ги харесва. Дори една моя приятелка ни нарича семейство Tommy. Харесвам Chanel. Както и Massimo Dutti, което е малко бабешко, но на мен пък ми изглежда отмено.

Това беше единственият случай, в който Даниела не се справи с българския. Като видя учудването в погледа ми, веднага се усети, че явно в нашия език такава дума няма. И прибегна до английския, за да се разберем. Тоест отмено=sophisticated (изискано - б. а.).

С какво възнамеряваш да се занимаваш в България или ще го даваш домакиня? О, не, извинявай, как така ще съм само домакиня! Ще работя в телевизията. Вярно, не владея български перфектно, но този дефект може да се превърне в ефект. Ако нещата с телевизията не потръгнат, ще стана гримьорка.

Не ти ли беше трудно да изоставиш кариерата си в Сърбия? Там си наистина голяма звезда, имаш девет години стаж като тв водеща на развлекателни предавания, всички те познават, а тук си просто жената на Андрей. Това е моят избор. Пък и не ми липсва това да ме разпознават, да съм популярна. Дори си почивах, като идвах в България. И с Андрей е така, като ходи в Сърбия. По принцип знам, че никой няма да ме търпи на работа само заради това, че съм жена на Андрей. Вярно е, че това ми помага, но пък за първи път ми се случва нещата да стават по лесния начин. 

Защо, в Сърбия как беше? Две години бях модел. След това на 19 си подадох документите в конкурс за нови тв лица. Избраха ме без връзки, без нищо. Започнах предаване, оказа се, че съм добра, и се задържах. Няма да те лъжа, че беше лесно. Защото наистина в този бизнес повечето жени са или с връзки, или са нечии гаджета (както сега ще кажат за мен и Андрей). Винаги тези с връзките са имали предимство, заплатата ми в началото беше супермалка. Но постепенно си изградих име, при това без скандали, без връзки с известни личности, без голи снимки. Избрах по-трудния път, но не съжалявам.

В началото с Андрей нямахте ли проблеми с езиковата бариера? О, да. Веднъж на вечеря в ресторант му казах: „Полюби ме!“ И той: „Ама как, тука ли?“ Аз: „Да, защо не. Срам ли те е?“ И той ми отвръща: „Да, срам ме е.“ Тогава се усетих, че има нещо нередно и го попитах какво всъщност означава „полюби ме“ на български, защото на сръбски означава „целуни ме“.
Още не мога да свикна с това, че когато вие кимате с глава за „да“, всъщност имате предвид „не“ и обратното. Една вечер питам Андрей ще излизаме ли на вечеря и той кима с глава за „да“ - поне така означава навсякъде по света. И аз се обличам, гримирам, отивам при него, а той учудено ме пита защо съм се нагласила така.

Как оцеля връзката ви? Обикновено от разстояние не се получават нещата. Аз получих психическо отклонение покрай нея, ще трябва да ходя на психиатър. Винаги когато трябва да тръгвам обратно за Сърбия, ден преди това изпадам в депресия и меланхолия. Ставам ужасно тъжна. Преди понеделник, вторник и сряда бях в Сърбия, а останалите дни тук. Бях хронично преуморена от пътуването. На границата вече спряха да ми гледат паспорта.

Лесно ли те приеха приятелите на Андрей? Аз се влюбих в Андрей, а след това и в приятелите му. Много готини хора, усмихнати, разтоварващи. Особено жените в компанията. Естествено, мъжете не ги обичам толкова, защото Андрей пие с тях. Но жените ми станаха истински приятелки. А е много трудно да имаш жени приятелки, когато си известна или те снимат за корица на EVA. В Сърбия ми остана само една, всички останали ги загубих. Но имам най-добрия приятел мъж. С него сме заедно от основното училище.

Андрей не ревнува ли от него? Не, дори в момента е в апартамента ни и спи. Той ни е кум.

А ти ревнуваш ли Андрей? Аз не обичам да слушам истории за бивши гаджета. Толкова го обичам, че като си представя, че е целувал друга жена, не ми е приятно. Искам да съм единствената за него. И той спря да говори за старите гаджета. Знам, че е тъпо, но е така.

Защо те дразни толкова това, че пие алкохол? В Сърбия мъжете не пият ли? Българите пият повече. В началото ми беше голям шок, но вече посвикнах. Преди да се запозная с него, бях вкусвала алкохол само веднъж и то в България. Бях на 25 години. Има нещо във вашата страна. Хубави жени с големи гърди, алкохол навсякъде. Идваш и полудяваш, ако си мъж. Тук идват англичани и не се връщат.

Е, в Сърбия жените също са много красиви! Да, но ние повече се дърпаме. И там жените не пият толкова. А тук пият наравно с мъжете. Когато излизахме в началото с Андрей и си поръчвах студен чай, приятелите му ме питаха дали не съм на антибиотици. Сега покрай Андрей започнах да пия малко вино. Но от две чаши съм супер пияна.

Ще те побългарим, само малко време трябва... Аз се опитвам, наистина. Но просто не мога да пия. Както казва Андрей, нямам талант за тази работа. За първи път опитах бира преди месец и половина, когато бяхме в Германия.

Той затова Андрей те харесва. Ти си идеалната жена – красива, умна, не пие, не пуши. Пък и малко ям. Доста съм икономична. Вярно, нямам голям бюст, но какво да се прави.

Не си ли се изкушавала да сложиш силикон? Не. А и Андрей не е цицоман. Аз имам малки цици, но хубави. Искам да са по-големи, но не бих си сложила силикон. Виж, ако някой ден след второто бебе циците ми станат като мокри чорапчета, сигурно бих се замислила.

Не срещна ли упреци от страна на сърбите, че си взе българин за мъж? Да, и това ме дразни, защото не е тяхна работа. Аз и италианец или французин да бях хванала, нямаше да им хареса. Защо нашето момиче да ходи някъде другаде? Националисти са. Аз също съм националист, но такъв, дето не мрази чуждите нации, а обича своята. Повярвайте ми, колкото обичам Сърбия, в момента толкова обичам и България.