Защо реши да съобщиш, че си бременна по време на концерт?
Просто така го почувствах. Реших да го споделя с хората. Може да скриеш много неща от публиката, но когато ти порасне коремът – няма как.
Планирана бременност ли беше?
Разбира се. Аз си планирам нещата в живота. С Ханес си говорихме, че и двамата искаме едно и също – семейство, спокойствие, детенце. Стана още от първия опит. Казах му: честито, ще ставаш баща. Той не можа да повярва, че всичко се случва толкова бързо.
Не усещам еуфория, вълнение...
Няма еуфория. През първите дни само мълчахме. Не знам как е при другите жени, но аз все още съм неосъзната майка. Притеснява ме неизвестното – как ще родя, какво ще излезе. А и понасям тежко бременността, което допринася за меланхоличното ми настроение. Чувствам се уморена, нямам сили. От два месеца съм постоянно в леглото, което се отразява на настроението. Все едно да си болна. Може би втората част ще е по-забавна.
Кажи сега повече за Ханес, бащата на детето!
Той е 35-годишен италианец, висок, светъл, със сини очи. Занимава се с внос на вина. От около година сме заедно. Срещнахме се в един  хотел – аз бях на почивка, той работеше там. Заговорихме се, оказа се, че сме от една кръвна група, харесваме едни и същи неща, чувстваме се добре заедно. Помага ми, грижи се за мен, глези ме. Не излизаме много, стоим си вкъщи.
Не е ли малко прибързано решението за бебе – няма и година откакто сте заедно?
Защо да е прибързано?
Нали една връзка трябва да мине проверката на времето...
Няма проверка на времето. Всичко е съдба. Може да проверяваш, проверяваш и пак една сутрин да се събудиш и да осъзнаеш, че вече няма нищо. Освен това бременността бързо възпитава родителите в това да бъдат семейство. Детето става номер едно, подчинява всички около себе си, принуждава да живееш в добър климат, приятелство, идилия. Много е странно.
Вие бяхте ли живели заедно, преди да забременееш?
Не. Живеем заедно от три месеца. След като забременях, решихме да наемем вила в Бояна, защото е много тихо и спокойно, въздухът е чист. Много се зарадвах на тази къща, понеже има красив и голям двор. И най-вече никой не ми пуши на главата. Преди и аз пушех по две кутии на ден, но изведнъж организмът каза стоп, отхвърли цигарите.
Сватба планирате ли?
Сега със сигурност няма да направя сватба, защото ми е лошо. Да друсам хора, да се чудя колко широка рокля да си ушия и 150 души да пушат едновременно – това няма да стане. След като се роди бебето, може и да помислим за някакво тържество. Най-важното е с Ханес да се разбираме, бракът не е от такова значение. Не е важна дивашката еуфория от първите месеци, а след това, когато прецениш дали можеш да бъдеш с този човек или не. С времето достигаш до определена мъдрост в любовта, когато осъзнаваш, че по-важна е обичта.
Как разбра, че той е човекът?
От общуването, постъпките му. Впечатли ме, че ми дава огънче, отваря ми вратата на колата... Той е кавалер и джентълмен. Облича се много стилно, като повечето италианци. Аз не харесвам лошо облечени мъже, дразнят ме. Както и усещането му за света – умее да се радва на малките неща. Не е комерсиален човек. Много е артистичен, рисува. Романтичен е. Италианците са царе на романтичните вечери – да запалят свещи, да сипят хубаво вино. Това си е традиция. Ако няма свещи и вино на масата, за каква любов става дума.
Не е като при нас – ракийката и салатката.
Е, това също го приемам, защото съм българка. 
Той говори ли български?
Знае пет думи – “благодаря много“ (редовно го повтаря на майка ми). Както и „много те моля“. Говорим си на английски.
Това не те ли затруднява?
Не, аз и на английски мога да му обясня какво ме дразни и радва. Той реално живее в България от януари. Преди това е идвал тук само по работа, но не и за постоянно. И все казва – ще го науча аз този български. Но още чакаме.
А имаше ли дилема къде да живеете – в Италия или в България?
Няма дилема – ще живеем в Италия. Но искам първо да родя тук. Да си говоря на български с лекаря, майка ми и семейството да ми помагат. Мога да разчитам и на неговото семейство, но майка му не говори нито български, нито английски. Родителите му са големи симпатяги. Майка му е медицинска сестра, баща му е писател. В момента работи като екскурзовод – развежда огромни групи туристи из Алпите. Те живеят в Северна Италия, на границата с Швейцария и Австрия. Градчето се казва Мерано. Много е красиво. Там в горите може да срещнеш мармоти. Ханес ми е разказвал, че те наистина седят на два крака, имат тартор на бандата, който като усети заплаха, свирка като човек. Много е забавно – представям си как мармотите свиркат с два пръста. Нямам търпение да родя, да се почувствам по-добре и да отидем там.
Няма ли да ти липсва всичко тук? Все пак си име, постигнала си много неща, а там ще си никой.
Колкото и да постигаш, в един момент семейството и децата идват на преден план. Не мога да се оплача от липса на ангажименти и пеене, но усещам, че ми е време за спокойствие.
Не е ли рано?
Не. Ще си погледам детето, после ще видим. Това, че съм в Италия, не означава, че не мога да пея в България. Ще оставя детето на баба му за пет дена, ще дойда тук, ще се напея и ще се прибера. Вече няма граници. Това е два часа път със самолет.
А защо искаш да живееш в Италия?
Защото е по-уредено. Тук, като родиш, ти дават 200 лева награда, а там 2000 евро. Работих страшно много, за да си купя хубава кола, която троша по пътищата ни. Държавата ни е много корумпирана. Да не говорим за бюрокрацията. Не ми е хубаво тук, не съм съгласна с много неща. В това число и с медиите, цялата тази жълта вълна, която залива всичко. Сериозните хора, които не излизат с гърдите напред, остават в сянка, защото не са скандални, не са интересни.
Е, теб те направиха доста скандална жълтите медии...
Да. Няма да забравя - два месеца след като издадох първия албум, написаха, че съм любовница на президента, и чак тогава интересът към мен стана огромен. Телефонът ми звънеше непрекъснато. На повечето журналисти им казвах: знаете ли, преди два месеца издадох албум, защо не си го купите да го чуете.
Така е навсякъде по света. Клюката и скандалът винаги провокират по-голям интерес.
Но тук те са определящи. Субкултурата в България уби културата. Няма истински неща. Кога ще си сложиш силикон, какво мислиш за силикона, вярно ли, че си любовница на този или онзи? Какви са тези глупости, за какво става въпрос? На мен не ми пука, сега искам просто да родя бебе, да сменям памперси, да готвя. Това ми е важно. Не ме интересува какво пишат медиите, според които това дете има 16 бащи. Проблемът е, че дори нещо истинско да се опита да си пробие път, бива смачкано от силикона на попфолк изпълнителките, от псевдоводещи по телевизията, от псевдоблаготворителни риалитита. Цялата тази порнография в държавата ме изкарва извън нерви. Не искам публиката да ми обръща внимание само ако изляза по минижуп и с циците напред. А това вече е тенденция. Моите дълги рокли и романтични песни не ги интересуват.
А как тръгна тази история с Първанов, защо нарочиха точно теб?
Рано или късно трябваше и на мен да ми се случи нещо такова. Дълго време минавах между капките. Едни казаха, че са искали да злепоставят президента. Други, че било удар срещу мен. Трети, че съм си направила реклама.
Къде е истината?
Няма истина. Това е абсурдната България. Не знам защо точно аз – никога не съм парадирала със скандалност и съм категорично против извънбрачни връзки с женени мъже. Не знам защо решиха, че аз трябва да съм му любовница. Единственото логично обяснение може би е гостуването му във „Великолепната шесторка”, където подкрепи мен и Тити Папазов. Преди това бяхме в инициативен комитет за издигането му за втори мандат. И когато кампанията свърши, човекът най-учтиво ни благодари за подкрепата и каза, че винаги може да разчитаме на него. Затова с Тити решихме да го поканим в шоуто и той се съгласи. Треперех през цялото време, защото не е лесно да се изправиш пред президента. Гледах с широко отворени уплашени очи, а журналистите написаха, че съм го гледала нежно. Бях жестоко притеснена, че трябва да си общувам с президента.
Преди не си ли общувала с него?
По време на кампанията сме си казвали добър ден, но това е.
А какво те накара да се включиш в инициативния комитет?
Защо да не се включа? И Анелия е в него и още куп други известни личности. Попитаха ме дали искам да го подкрепя и се съгласих, защото харесвам политика Георги Първанов. Не ми пречи той да е президент, дори ми е приятно. Този човек е възпитан, умен, ерудиран, стои добре, симпатяга е. Какъв е проблемът, защо да не застана зад кандидатурата му?
Той обади ли ти се, след като избухна скандалът?
Не, не сме се чували. Той е над тези неща. Жалко е, че се получи дискомфорт в отношенията ни, не мога като преди да му кажа „добър ден“. Спрях умишлено да посещавам президентството за 24 май, за празниците, на които президентът и неговата съпруга канят техни приятели. Аз вече не съм в списъка с приятелите заради тази глупост.
Вярно ли е, че си изпаднала в страхотна депресия след това?
Това са пълни глупости. Да, бях на „Морско конче“ и цялата жълта преса се изсипа там да види какво правя. Да, бях сама на почивка. Но защо да не си отида сама? Изкарах страхотно. Никога не съм изпадала в депресия. Единственото, което може да ме докара до депресия, е да ми е много лошо. Както сега.
Изписаха се и много неща около бащата на детето ти – първо спрягаха Миро, после Дани Милев, предишното ти гадже Пабло Круз...
С Дани Милев не съм имала никакъв полов контакт. Безкрайно много обичам Миро и нямам нищо против да имам дете от него, но не той е бащата. Пабло Круз пък не съм виждала от две години. Той беше просто влюбване, случка. В момента, в който се посъбрахме за един месец, разбрах, че не е за мен. Разделихме се по взаимно съгласие. Нямаше разбити сърца и разплакани очи. Сега сме приятели. Аз съм приятелка с всичките си бивши гаджета.
До кой месец мислиш да пееш?
Мисля да спра чак към деветия. Сега се върти новият сингъл Fado от първия ми албум. Работя и по втори албум.
От музика ли се издържаш?
Да, категорично. Истината е, че хонорарите на поп фолк и поп изпълнителите са еднакви с малки изключения, в които ние вземаме повече от тях. В поп музиката се плаща за качество, стил и престиж.