На стената висят негови снимки с Жан-Клод ван Дам, както и с други звезди, снимали в България. Има няколко портрета на внучката на филмовия продуцент, на дъщеря му Шели, както и на съпругата му. До момента знам за Дейвид, че е страшилище за журналистите, което винаги им пречи да докопат някоя от холивудските знаменитости, които той докара да снимат в България. След разговора ни обаче не съм на това мнение.

 

 

Всъщност филмите, които съм направил тук, са вече 35. Роден съм в Израел. Родителите ми са английски евреи, които първо са се заселили в кибуц. Баща ми е от първите в новосъздадената държава. Когато съм бил много малък, са се преместили в Тел Авив, където съм израснал. Като момче пишех разкази и стихове и дори се занимавах с музика. Свирех в рок банда на китара, но установих, че не съм достатъчно талантлив. След това станах художник. Ако трябва да съм искрен, през целия си живот съм бил самоук. Като малък страдах от дислексия, т.е. не можех да се науча да чета и пиша в училище. Виждах буквите наопаки. Тогава медицината още не знаеше как да помага ефективно на такива деца. Днес има програми, които им помагат доста бързо. Много ми беше трудно да комуникирам в училище, защото те не ме разбираха, както и аз тях. Намерих своето убежище в рисуването. То беше моят начин на изразяване, моят собствен свят. Това, което съм научил, бе от двама много известни израелски художници, мои приятели. Предложиха да ми предават уроци, защото стилът ми бил много наивистичен. И досега рисувам. Кинобизнесът никога не ми е бил цел в живота. Случи се, че мои познати, снимащи филм, имаха проблеми с декорите, харесаха нещата ми и ми предложиха работа. Така станах филмов дизайнер. На практика влязох в този бизнес на 20 години.

 

 

Отвореното пространство. Това е нещо, което имате и в България - изглежда голяма и просторна. Виждаш селище след селище и страхотна природа между тях. Много е красиво, няма тълпи от народ.

 

 

Шели е още начинаеща в професията. В момента се снима във филм в Бразилия. Тя завърши училището по изкуства, но сега ще запише психология в университета. Така ще има друга професия освен актьорската. В този бизнес е по-добре да имаш друг вариант, защото ангажиментите не са ти осигурени. Най-голям е синът ми Ами, който е на 33 години и е адвокат в Израел. Имам и друга дъщеря - Майан, което на иврит означава пролет. Тя има голям бизнес за офис оборудване и едновременно учи в университета. Има и 2-годишна дъщеричка.

 

 

Сигурно е заради смесицата. Майка й е рускиня. Казва се Танина. В рода на баща ми също има различни примеси. Но вие, българите, също сте чудесна смесица, страхотни хора, много красиви и умни. И в Израел е така. При основаването там са дошли евреи от много държави, смесвали се хиляди години. Затова там има красиви и умни деца.

 

 

През 1995-а дойдох като дизайнер на филмова продукция, но по принцип компанията "Ню имидж" си търсеше нова държава, в която да снима. Дотогава работехме в ЮАР, където направихме 65 филма. Построихме огромно студио. Чудесна държава с чудесни хора, но нещата там се промениха. Насилието започна да властва по улиците. Три момчета и едно момиче от екипа ни бяха убити. Освен това, за да стигнем до снимачния терен от града, трябваше да изминаваме стотици километри. Колега беше снимал в България и каза, че е много красива държава и икономическите условия също са изгодни. Първият филм, който заснехме, беше "Мостът на дракона" с Долф Лундгрен. Беше много трудно да се работи и почти се бяхме отказали от България. От "Ню имидж" обаче ме попитаха какво мисля като човек, бил на терена. Отговорих, че мястото е много хубаво, но ще трябва да изградим собствен бизнес. Работата с киноцентъра "Бояна" беше катастрофа. Различен манталитет, начин на правене на кино, различна система, различна бързина на работа. Да не навлизам в детайли. Обясних, че трябва да си направим студио, да си докараме техниката и т.н. и че мога да се заема. Така от дизайнер на продукции станах филмов продуцент. Обичам предизвикателствата и затова се заех. Започнах да събирам екип и взех много хора, които тогава не се страхуваха да потърсят работа при мен.

 

 

Ние все още имаме офис в Румъния, Русия и други държави, защото сме голяма компания, която снима много и печели, но аз лично предпочитам България.

 

 

На първо място харесвам хората. Бил съм в много държави, но мисля, че българите са най-сложната по състав нация в региона и се отличават от хората в повечето околни държави. Освен това познавам ваши сънародници отдавна, защото има много български евреи в Израел. И това е една от най-хубавите общности там. За мен българите винаги са били много интересни и всъщност дойдох тук и заради себе си. Но в момента при мен работят 500 млади българи. Те дойдоха направо от университетите и започнаха да се учат как се прави кино.

 

 

Проблемът с ДДС-то още не е решен. Нещата тук си имат добри и лоши страни. Чудесна държава с чудесни хора, но никой не те приема добре като чужд инвеститор. Никой не те улеснява, когато се настаняваш в страната, не ти помагат. Аз преминах през много трудности. Българските актьори и останалите хора, работещи при мен, ме подкрепиха, защото промених живота им. Когато преди 5 години дойдоха в "Ню имидж", те караха стари коли или идваха с трамвая. Сега имат модерни коли и хубави жилища. Това значи, че са добре платени, но няма да спомена цифри. Те вероятно получават 10 или 15 пъти по-високи заплати, отколкото е средната за България. Всички в компанията сме като семейство. За всички аз съм Дейвид, а не мистър Варод. От чистачките до следващите в йерархията след мен. Това е начинът ми на работа.

 

 

Вижте, бил съм на места по света, в сравнение с които престъпната обстановка тук е смешна. Ако сравним България с ЮАР например, тук е нищо. Не мислете, че няма престъпност в САЩ, Италия, Германия или Англия. Това са големи държави и там не се забелязва толкова. Корупцията можеш да я намериш и във Франция, и в Германия, не са я измислили българите. Смятам, че вие се развивате много бързо, страната ви върви напред и не е вярно, че правителството не прави нищо. Може и да не е достатъчно, но прави нещо. Защо избрах България? Вижте, аз съм на 55 години, обиколил съм света през последните 25. В живота на човек му се налага понякога да взема големи решения, както например аз се насочих към продуцентството и започнах бизнес тук.

 

Искам и да купя киноцентъра "Бояна" и да разширя дейността си. Можете да ме наречете мегаломан, но аз стигам винаги до максималното, което е възможно във всичко. Ако успея, ще направя тук най-голямото и най-работещото киностудио в Европа. Пресметнете! Направил съм 35 филма за 5 години в България. Кажете кое студио в Европа е направило толкова? Дори в САЩ, като изключим гигантите в бизнеса, няма компания с такива резултати. Нормалното производство е по филм, филм и половина годишно. Ако взема Бояна, ще правя по 20 продукции годишно. И тогава при мен ще работят поне 1500 души, които ще издържат същия брой семейства. Това означава голяма индустрия в България. Вашият премиер Симеон ми каза: Дейвид, вие сте най-добрият посланик на България по света! Никой от чужденците, които снимаха тук, не знаеше къде е страната ви. Днес вече в Холивуд всеки знае къде е България.

 

 

Споменавали сте, че Харви Кайтел и Вал Килмър са казали, че са прекарали в България по-добре, отколкото навсякъде по света. Не само те. Стивън Сегал пак ще идва тук тази година. Той ме молеше да му уредя снимки в България. Казах му, че нямам къде да го приютя, защото още живея в хотел, както и в офиса си. Затова ми трябва и къщата, която строя. Защо да ходят да снимат в Румъния или Чехия? Аз вече се чувствам българин, 5 години живея тук и може би ще бъда тук следващите 20 години. Вече съм част от тази страна. Бизнесът ми е тук. Напускам България може би два пъти годишно за по месец.

 

 

Имам британски паспорт, както и, естествено, израелски, който не използвам. Пътувам с английския, валиден за цяла Европа.

 

 

Езиците не са най-силната ми част, но говоря и арабски. Разбирам доста български, но всички, които работят с мен, знаят английски, така че нямам проблем.

 

 

Шопска (салата).

 

 

Харесват това, което и аз. Красивата природа, топлината и гостоприемството на хората. Някои от момичетата, които работят при мен, отидоха да учат в Америка. Но ми се обадиха и казаха, че искат да се върнат. Хората там не са топли като българите. За сънародниците ви в Америка е много трудно. Българите могат да ти предложат всичко, което поискаш. Дъщеря ми Шели, която живее в Лос Анджелис, дойде тук и каза, че в България е прекарала най-хубаво. Каза, че в София може да живее по-добре, отколкото там. Дори намира Ел Ей за скучен в сравнение с вашата столица. България е страна, притежаваща огромна култура. Тук има невероятни художници, от чийто картини искам да купя. Когато бях на среща с министър-председателя ви, му казах: Имате едно огромно богатство в България - младото поколение. Те са толкова умни. Направете, каквото можете, за да не ги загубите! Вие трябва да създадете тук място, което да им харесва за живеене. Иначе рискувате да ги загубите и страната ще пропадне. Младите хора, които са се обучавали в "Ню имидж", и не са ходили никъде в чужбина, изобщо нямат нужда от това.

 

 

Харви Кайтел беше помолен да направи подобна оценка. Знаете, че той е много активна личност, и поиска срещи с преподаватели от НАТФИЗ, с актьори, режисьори. Но това бяха единствените му интереси и той никога не би коментирал нечия правителствена политика. При мен е същото. Интересувам се от това, с което се занимавам. Ние правим изкуство. Имаше и една среща в Дома на киното, на която обаче не дойдоха хората, с които Харви искаше да се срещне. Там имаше такива, които го критикуваха като американец и го питаха какво прави в България?! Беше доста нелепо и глупаво. Слава Богу, той се видя и с много други хора от артсредите - композитори, писатели - и беше много доволен.

 

 

Стивън Сегал. Той много обича нощния живот. Всяка вечер обикаляше по ресторанти, клубове и барове. Младите актьори също не оставаха по-назад.

 

 

Мисля, че е Харви Кайтел. За мен той е нещо като гуру. Във филма, в който той се снима тук - "Сивата зона", имаше и един актьор - евреин, който пристигна със свръхбагаж, защото носеше куп книги.

 

 

Не беше номиниран, но критиката го прие фантастично. Всички бяха на мнение, че е възхитителна творба на изкуството, направена перфектно. Но филмът е за Холокоста и на хората вече не им се гледат такива неща. Това не е комерсиален филм, но ние искахме да го направим така или иначе.

 

 

Започването на бизнеса тук. Всички ми казваха: Дейвид, няма да успееш! Забрави! Отговорих им, че просто не ме познават достатъчно добре. Ако си наумя нещо, го постигам. Обикаляйки из света, се е налагало да работя при всякакви условия. Ако ви кажа, че ми е било лесно, ще излъжа. Ако ви кажа, че сега ми е по-лесно, пак ще излъжа.

 

 

Имал съм такъв момент, но той е в тази част на миналото ми, за която не искам да говоря. Става въпрос за събития, оказали своето влияние върху всички нас - моите родители, моето семейство и децата в Израел. Бил съм в армията, както и цялото ми семейство. Попадал съм в ситуации, в каквито повечето хора не са били. Дъщеря ми Шели също е карала военна служба две години и беше командир в една от най-елитните женски военни части. Задълженията към армията не са нещо, което искаш и те прави щастлив. Това просто е начинът на живот в Израел заради ситуацията там. Аз лично съм привърженик на мира и вярвам, че той ще се установи между двете воюващи страни. Веднъж баща ми каза: Дейвид, когато аз отидох в армията, трябваше да се сражавам за страната ни, но когато ти постъпи, 18 години по-късно, ние все още се сражавахме. Същото беше и с внуците ми. Това значи, че нещо не е наред. Това са три генерации, които се бият. Това не е правилно, посоката е грешна. Забравете какво казват политиците, важен е резултатът за такива като вас и мен, които искат да имат семейства и нормален живот. Той не е възможен и за евреите, и за арабите. И двете страни дават жертви. Затова смятам, че трябва да се търсят компромиси. Те са нужни навсякъде в живота. Във връзката между вас и приятеля ви например или между вас и децата ви. В противен случай, ако се биете цял живот, пропилявате целия си живот. Борбата е излишно изхабяване. Преодолявал съм много трудни периоди в живота си, когато е трябвало да напусна семейството, за да търся работа в други държави. По същия начин, както и сънародниците ви търсят препитание в чужбина. Не съм роден със златна лъжица в устата. Повечето хора имат добри и лоши моменти и трябва да оцеляват и да вярват в себе си.

 

 

Зает съм по 16-17 часа на денонощие, 7 дни седмично. Работохолик съм. Ако ми остане свободно време, рисувам. Нямам много време за социален живот. Събуждам се рано, в 5,30 или 6 ч., и обикновено правя упражнения около час на фитнес уредите, които имам в стаята си. Обичам да ставам рано, за да имам достатъчно време. Най-хубавите часове са сутрин, когато си планираш целия ден. Това е и моето много лично време, когато медитирам по малко. Нещо, което правиш за душата си, защото не само бизнесът е важен. Всъщност аз съм човек на изкуството, художник. Това е една от причините да започна да си строя къща тук, за да имам нужното усамотение и свое собствено пространство. Искам да се събуждам в своето собствено легло, да сядам на собствената си маса и т.н. В хотела няма нужните условия и атмосфера за работата на един художник. Когато заживея в къщата, отново ще започна да рисувам активно. Когато хванеш четката, това е състояние, подобно на медитация. Това е време, през което трябва да забравиш за бизнеса и правиш нещо за душата си. Рисуването за мен е най-важното нещо в живота ми. Много искам и да се върна към писането, защото съм го правил в миналото си.

 

 

Джаз. Харесвам също много и етномузиката. Дори в момента работя върху един проект с певицата Лейди Би. Тя е необикновен талант, но според мен не е работила в правилната посока досега. В момента й търся композитор от чужбина, който да й направи подходящи парчета. Ако тя продължи да пее това, което пее в момента, ще пропилее дарбата си. Това, към което искам да я насоча, е модерният етно стил.

 

 

Обиколил съм цяла България. Имах приятелка, която ми показа страната ви. Заведе ме в родното си място - Поморие. Бил съм из всички ваши планини, по морето. Аз не обичам градския живот, не ми допадат големите градове като Ел Ей например. Там, закъдето и да тръгнеш, трябва да се движиш с кола. Тук къщата ми ще е в планината, но ще стигам много бързо до центъра. Иначе в София предпочитам няколко ресторанта - "Уно" и панорамата в хотел "Кемпински-Зографски". По други заведения не ходя много. Ако отида, ще е в таверна, харесвам чалга клубовете. Имам колекция от дискове с етномузика от целия свят.

 

 

Храната тук е много вкусна. Кухнята е фантастична. Предпочитам постните неща, ям пиле и риба. Имате страхотни, истински зеленчуци, невероятно вкусни, каквито няма в Европа.

 

 

Връзката ни беше 4 години. Вероятно никога в живота си не съм обичал толкова някоя жена, колкото нея. Може би заради възрастта, на която бях, когато започна. Тогава бях на 50 години. Бях по-зрял, по-готов за подобна връзка. За съжаление се разделихме, но това се случва в живота. Всеки има периоди на щастие, хубави моменти, които помни, както и по-лоши. Не сме демонстрирали отношенията си, защото връзката ни беше нещо лично, а не предназначено за пресата. Защо да говоря за личния си живот пред медиите? Вярно е, че всички знаеха, но това е нещо, което трябва да държиш далеч от публичното пространство.

 

 

Има и още. Например Скот Колтър, който е шеф на "Компютърна графика и анимация" също се ожени за българка преди два месеца. Също и първият ми асистент, режисьорът Франклин Балета, има българска съпруга и си имат дете на 4 години. Има и още много други връзки, възникнали в компанията. Едва ли причината е само в това, че работят дълго време заедно. Не е тайна, че българските жени са много красиви. И не е само външният им вид. Тези, които работят при мен, притежават и ярка индивидуалност. Много са приятни, мили и възпитани. Когато чужденците пристигнат тук, не искат да ги напуснат. Не им се тръгва за никъде.

 

 

Ще ви кажа истината. От филмов дизайнер смених професията си на продуцент не само заради предизвикателството. В предишното си амплоа съм направил много стойностни неща, но не толкова качествени филми. Затова си помислих, че ако аз продуцирам филмите, те ще са по-добри. И това е моята цел в живота. Но кинобизнесът не се различава от който и да е друг бизнес. Има точни правила, по които се правят филмите, и това вероятно е най-голямата развлекателна индустрия в САЩ. Въпреки това търсим и друг тип филми, които да правим. Много искам да заснемем български филм, на български език. Имате много талантливи актьори и режисьори, чието ниво е много високо. Знам, че ако направя 100% български филм, ще дам най-доброто от себе си. И такава лента би могла да се състезава за най-добър чуждоезичен филм по фестивалите. Тук не снимаме само екшъни. Правим и научнофантастични филми.

 

 

Притежавам го от 35 години. От Непал е и го нося да ме предпазва от лошата енергия и да ми дава сили и щастие. Харесвам го и защото е много красиво бижу.

 

 

Възхищавам се на Стивън Спилбърг. Той е номер едно. Иначе, ако трябва да говорим за стойностни филми, това не са американските. Такива са европейските, например, заснетите от италианските режисьори. Американците нямат достатъчно култура, за да правят такъв тип кино. Някои, които идват в България, са доста арогантни понякога. Това е нещо, което не съм споменавал досега, но ми се е случвало да споря с тях. Това, че хората в някоя държава са бедни, не означава, че са примитивни. Някои чужденци никога няма да разберат това. Има повече качествени хора в малка страна като България, отколкото в целите Щати, взети заедно. Това е така, защото тук има хиляди години култура, а в Америка имат само 230 години история. Харесвам и много от филмите, произведени в Испания, Норвегия, Великобритания, харесвам и това, което прави Емир Кустурица. Иначе една от мечтите ми е да работя с Робърт де Ниро.

 

 

Смешна ситуация. От две години казват, че искат да го приватизират, аз казвам, че искам да го купя, но нямаше резултат. Всъщност аз купих земя, за да строя студиото, което съм замислил. Ето, вижте, макетът е отзад на масата. Наскоро обаче ми се обадиха и сега се надявам, че този път ще имам възможност да купя и сградата на киноцентъра.

 

 

Нищо не може да й попречи да върви напред. Това няма нищо общо с евреите. Просто така се е случило, че някои от предприемачите са евреи. Има доста големи във филмовия бизнес, които не са такива. Има и много евреи в други видове едър бизнес по света, вероятно защото са умни.