Пропя заедно с Д-2, а после записа и албума "Това съм аз". Дори взе и наградата за дебют на музикалния канал ММ. Раздялата на Део с хореографката на Руши - Петя, беше благодатна тема по жълтите издания. Същото важи и за настоящата му връзка с Лора Караджова, дъщерята на Данчо от "Сигнал". Засега Део живее с майка си и сестра си в апартаментче в Лозенец. Другата му любовна квартира е вилата им в Княжево.

Напоследък, като отворел гардероба в стаята си, се изненадвал приятно, защото миришело на прах за пране и освежител. Защото докато бил барман, дрехите му ужасно се вмирисвали на цигари и щом се приберял, падало страшно пране на ръка. В гардероба му преобладават сърфистки дрехи на фирмата, която го облича - Rip Curl. Казва, че са удобни - "колкото по-широко, толкова по-добре". Няма тоалети на Boss и Versace. Има само един костюм на "Драго и Радо", който облича само когато има сериозни водения. Няма проблеми с любимото си спортно облекло по коктейлите, винаги го пускат, тъй като го познават.

Какво има в стаята му? Система за домашно кино, защото гледа адски много филми. Също и адски мощна уредба, която му подарили от Sony. "Като я надуя, прозорците направо падат." Има още оранжеви пердета и когато светлината минела през тях, се успокоявал. Легло - почти колкото стаята. "Въобще, обобщава Део, стая на човек, който обича вкъщи да си лежи и да гледа телевизия."

Всъщност можеш ли да определиш каква е твоята професия?

Докато бях сервитьор и барман, знаех ясно каква е. Когато станах телевизионен водещ, нещата се размиха. От една страна, съм халтураджия. От друга - водя и предаване по БГ радио. С Дичо (бившия вокал на Д-2) се снимахме и във филма на Киран Коларов "Бунтът на Ел". Играх и в постановка в "Театър 199". Май не мога да кажа какъв съм точно. Мисля, че съм млад човек, на когото съдбата му е дала някакъв шанс и работи адски много. От време на време съм объркан и аз не знам какво става.

Има ли нещо, което съжаляваш, че не си направил?

Досега почти всичко, което ми е предложила съдбата, съм го взел и съм го използвал. Чувствам се много добре. През цялото време съм бил обграден от хора, които страшно са ми помагали. Ако не бяха Борко и Виктор Чучкови, нямаше да запиша албум. Ако не бяха хората от СИА - Нико Тупарев, Росен Цанков, Димитър Митовски, Ники Кънчев и целите екипи на предаванията, които водих, сега сигурно още щях да съм на бара. Когато започнахме "Джубокс", Сашо Жеков, който тогава бе главен редактор на "Егоист", пишеше сценария на предаването. После към него се присъедини и Ники Кънчев. Техните познания за музиката и гледните им точки ми помогнаха много. Когато правиш такова нещо, трябва да ти е готино, а не да те мъчат, както е при някои водещи. Хората, които изброих, изстискваха най-доброто от мен по най-нежния начин. Първите ми предавания бяха страшна трагедия. Не знам как въобще ме оставиха в телевизията. Но екипът повярва в мен и съвсем лекичко ме побутваше напред, без да ме удря.

Когато ти се появи на екрана, улиците изведнъж се напълниха с момчета със стърчащи руси коси като твоята. Това ласкаеше ли те?

Да ти кажа, не съм го забелязал много-много. Сигурно съм бил популярен, защото тогава нямаше bTV. Леле-е-е! Колко време е минало! Когато снимахме "Джубокс", след като си кажех думичките, камерата не спираше. После режисьорът пускаше моите откровения извън сценария. Така се създаде впечатлението, че съм естествен и небрежен. А истината е, че особено в началото много се притеснявах. Впоследствие усвоих този модел на поведение. Когато водя, независимо дали са наградите на БГ радио, или конкурса за "Евровизия", изживявам див ужас, преди да изляза на сцената. Много се шашкам, ама много! Не си ли личи?

Понякога тоя ужас така ме напъва, че се чудя за какво се занимавам с това въобще. Много хора ще ти кажат, че когато стъпиш на сцената, тя те омагьосва и появата ти на нея става голяма краста. От друга страна, такава работа много те изхабява. Не знам Слави Трифонов как издържа, но сигурно и аз съм си съкратил от живота доста години.

Нещата при теб някак се подреждат случайно. Гонил ли си някога някаква цел?

Не бе! Наистина всичко става от само себе си, без да имам някаква амбиция. Докато бях барман, работех 24 часа нон стоп. Това са три години на такъв режим. Нощната работа изтощава адски. Барманите в един момент например остават без зъби. Осъзнах, че ако продължавам така, сигурно ще умра. Когато ме пробваха за "Джубокс" и ме взеха, си казах: Супер! След това нещата тръгнаха едно след друго и някак ме понесе. Сега единствената ми цел е да мога да постигна някакъв материален баланс, да мога да живея спокойно и да се занимавам с това, което искам. Следващата стъпка е да имам деца, живот и здраве!

Ще се жените ли с Лора?

Не мога да ти отговоря на тоя въпрос. Ние постоянно сме заедно, но трябва да имаме място, където да живеем само двамата. Засега нямаме такава възможност, но скоро сигурно ще имаме.

Какво е за теб любовта?

Двигател и мотивация за абсолютно всичко.

Кое от CD-тата си никога няма да изхвърлиш?

Страшно много са. Със сигурност няма да хвърля на Depeche Mode "Violator" и на U-2 "The Joshua Tree". Малко не се връзва с тях, но в момента много се кефя на последния албум на Snoop Dog. Песента, която според мен е най-хубавата, правена някога, е "With or Without You" на U-2.

Случвало ли ти се е да плачеш?

Да. По едно време "товарният влак" мина през нашето семейство по брутален начин. На 21 ноември, преди 7 години. Вторият ми баща, който бе руснак и който всъщност ме е отгледал, си отиде по ужасен начин. Все едно животът спря. Майка ми, сестра ми и аз все още плачем за него, макар че тогава не се предадохме. После нещата за мен се подредиха невероятно. Адски много мъка има по света и същевременно има и готини моменти.

Какво са за теб парите?

Дават ми свобода и спокойствие. Правя си, каквото си искам. Обикаляме си с Лора, където си искаме. Купуваме си хубави книги, хубава музика, филми. Парите дават възможност да живееш нормален живот, да ядеш качествена храна.

Стигат ли ти?

На този етап не мога да се оплача. Особено, наблюдавайки как живеят хората с достойни професии като лекарите и учителите. Би било срамно да твърдя, че ако съм на Запад и правя същото, вече ще съм спечелил за няколко поколения напред. Мисля, че съм нещо като средна класа, не мога да си купя апартамент например.

Беше казал, че не можеш и една нота да изпееш вярно, но записа албум и даже взе музикална награда.

Навремето танцувах в една рап група 8 години и с речитативите не ми е трудно. За хип-хопа трябва да имаш чувство за ритъм, а аз го имам. Това, което пея в албума, е доста лежерно и не изисква някакви кой знае какви гласови данни. Има много певци, които с огромните си диапазони не успяват нищо да ти кажат, да те докоснат. За "Това съм аз" ми помогнаха доста хора. Явор Русинов (б.а. от "Булгаро") пее много готино, а Лорчето като пее, направо пада таванът.

Кое е руското у теб?

Вкъщи непрекъснато се прегръщахме и целувахме. Баща ми се държеше добре към всички и явно съм взел това от него. Докато бях барман, хората много ми се радваха. Усмихнат съм, добронамерен, общителен. Ако всички хора се държат така, това ще ги зарежда и ще им помага. Не трябва да бъдем темерути.

Често сменяш прическите си. При жените това е признак, че изживяват криза.

Да ти кажа, аз много ходя пеша. С русата коса не издържах на слънцето и трябваше да съм непрекъснато с шапки. Освен това все някой се обръщаше след мен, викаха ме по име, говореха разни неща. Бях като някой фар по улицата, направо бях изтрещял. Сега, като се обръснах, си ходя спокойно и не се налага да говоря с всеки втори.

Коя е най-смешната история, която си чувал за себе си?
Те по жълтите вестници непрекъснато пишат разни работи. Вчера например се прибираме с Лора вкъщи и ни среща продавачът на вестници. Държи вестник и вика: Виж, разделили сте се! И прочитаме следното: "Лора Караджова тръгна с рекламен бос, защото не искала да е вече с тоя скапаняк Део."

Написано беше, че покрай раздялата ти с Петя е имало големи драми. Тя живеела у вас и разбрала, че си я зарязал, от майка ти.
Не беше точно така. Достигнахме до момент, когато за всеки от нас беше по-добре да тръгне по своя път. Не е коректно спрямо Петя и Лора да навлизам в подробности.

Какви са страховете ти?

Имаше един момент, когато осъзнах, че 100 % някога ще дам фира. Дори си представях как умирам и ме втрисаше. Два-три месеца си мислех дали ще е инсулт, или нещо друго. Може би, както от раждането човек не си спомня нищо, така и от смъртта си няма да помни нищо, когато отиде оттатък.

Пееш, водиш предавания, концерти, конкурси. Не се ли уморяваш?

Нямам голям избор. Разбираш ли, от един бар ме извадиха! Няма накъде да се отпускам. Ако го направя, ще предам всички. Засега се чувствам добре. Знаеш ли, когато се прибера вкъщи, мълча като риба и така се възстановявам. Ходя и на бокс почти всеки ден от една година. Дичо ме заведе.

Чувствал ли си се някога предаден?

Ако жената до мен ми изневери, тогава ще се почувствам предаден.

Случвало ли се е с други жени преди Лора?

Да, по-гадно и отвратително не съм се чувствал през живота си.

Какво правиш в такива неприятни моменти? Как се справяш?

Или се напивам, или отивам на бокс. Уникално е! Има едно тъпо разбиране, че на бокс ходят хора, дето искат да се бият. Напротив, там отиваш, за да се освободиш.

По едно време по медиите те бяха погнали на темата наркотици.

Аз съм се докосвал до тези неща. Те са ми дали нещо и нещо са ми взели. Не искам да споменавам имена, но доста от хората около мен също са пробвали. За твърдите наркотици не говоря - те убиват.

Как се забавлявате с Лора, когато сте свободни?

Имаме си готини приятели като Дичо и Диляна (б.а. гаджето на певеца, манекенката Диляна Попова), а също и Гого (б.а. популярният столичен стилист, който се грижи за прическите на бг поп звездите). С тези хора адски лесно контактуваме, даже можем и да си мълчим заедно. Готвим си заедно, набелязваме си някакви яки места по картата на България и я обикаляме. Обикновено лятото имам много ангажименти и ги комбинирам с почивката. Взимам парите от участието си и после ги профуквам.

В коя чужда държава си се чувствал най-добре?

Ходил съм в Ибиса (Испания), Порто (Португалия), в Москва и в Прага. В последния град най-много ми хареса. Има много яка атмосфера. Първото ми излизане на сцена с Д-2 беше в зала "Астория" в Лондон. Беше уникално!

Какво е усещането да пееш пред 2-3 хиляди души?

Когато е с Д-2, няма еквивалент! От всеки един от тях и най-много от Дичо съм се учил на поведение на сцената. При първите ми изпълнения с тях - направо съм трагедия! Това беше моята "Стар Академи"!

Тази година навършваш 30. Правиш ли си равносметка?

Не мисля, че съм добър водещ и докато смятам така, всичко е наред. Конфуций казва: "Няма път за този, който казва: Ето пътя!" А равносметка не мога да си направя, защото не знам какво става. Давай напред, пък да се веселим, докато може!