На музикалния фестивал в Кан през 1997 г. компания от Англия много хареса Good Times и поиска да я издаде на британския пазар. Заминах, за да промотирам песента, да давам интервюта за списания и вестници и да пея в най-големите денс клубове в Лондон. Направо се влюбих в града и реших да заживея там. Имай предвид, че доста съм пътувала. Освен това, ако трябва да учиш някъде как се прави музикален бизнес - там е мястото. Завърших магистърска степен по стратегическо управление в музикалния бизнес и бакалавърска по поп музика в университета Уестминстър.

С какви средства заживя и учи в Лондон?

 

Аз пристигнах с 80 лв. в джоба на летище "Хийтроу", без да знам и две думи на английски. Започнах от нулата. Винаги гледам оптимистично на новото начало. Казах си: Това е! Започвам нов живот! Ще науча английски! Ще намеря работа и ще се издържам! Естествено, беше много, много трудно. Имах късмет, защото футболистът Бончо Генчев и семейството му ме приютиха за 4-5 месеца, докато си стъпя на краката. Започнах да уча английски и успях да си намеря работа като модел в две агенции. Преди това в България бях фотомодел. Първите две години се издържах благодарение на това. Моя приятелка ми каза, че има начин да ме наемат за малки роли или за статист във филми. Кандидатствах в 10-те най-големи кастинг агенции и в три от тях ме одобриха. Така имах работа поне по 2-3 дни седмично. Постепенно спрях да работя като модел и започнах да играя осмо храстче вляво в различни продукции. Издържах се напълно, намерих си квартира. Проговорих добре английски чак втората година. Явих се на предварителния изпит за комерсиална музика в университета Уестминстър и ме приеха. Учех и работех едновременно, за да си плащам обучението - по 8000 английски лири годишно. Имало е дни, когато си стоях гладна. Първите две Коледи посрещнах на чипс и кока-кола. Не произхождам от богато семейство, нито имам толкова богати приятели да ми помагат. В Англия трудно се завързват приятелства, но постепенно си създадох контакти. Запознах се с много продуценти и режисьори и ангажиментите ми се увеличиха. Получих роля във филма Ali G. Това е името на популярния английски комик, който участва в клипа на Мадона Music. След това играх три години в телевизионния сериал Bad Girls. Не съм била с централни роли, но имах реплики. В поредица на BBC играх таен агент и партнирах на актьора Томас Арана. Участвала съм без реплики и в "Джеймс Бонд" и във втория и третия филм за Хари Потър. Запознах се с Холи Бери, Пиърс Броснан. Снимала съм се и с Хю Грант и Ема Томпсън. Последната година от обучението си платих с парите от участието в телевизионната рекламна кампания на British Gas.

В какви сцени участва в «Хари Потър» и в «Джеймс Бонд»?

 

Във втория филми за Хари Потър се появявам в селището на магьосниците. То беше изградено специално за снимките в студио до Лондон, където са снимани и «Междузвездни войни». В селището всички магазинчета бяха истински, а не макети. В аптеката например имаше шишенца, лекарства. Имаше магазини за бонбони, за захарен памук, за балсами и вещерски смеси, за магически книги. В магазинчето за животни всички те бяха истински и бяха специално обучени. В два от дните снимахме само с тях. Птиците трябваше да прелитат над Хари, докато той се движи от магазин на магазин. Аз бях една от магьосниците в масовка от около 400 човека. Движехме се около Хари и приятелчетата му. Имам няколко сцени зад него. Бях с огромна шапка, пелерина и дълга рокля до земята в лилаво-кафяви тонове. През всичките 6 години, през които съм снимала, за първи път трябваше да съм на линия в 5 сутринта. Гримирането траеше по два часа. Сцените в селището на магьосниците се снимаха с 5 камери. Две се движеха отгоре от единия до другия край, две бяха в началото и края на улицата и една беше само до Хари Потър. Момчето, което изпълнява ролята, е много общително и възпитано. С него се работеше лесно. Явно е много талантлива, защото сцените не се преповтаряха много. В третия филм снимах само два дни и пак бях от магьосниците. В «Джеймс Бонд» участвах в две сцени. Едната бе на партито в ледения дворец, където всички са много скъпо облечени. Жените бяха в дълги рокли, визонови наметки и огромни бижута. Естествено дворецът не беше от лед, а от специален материал. Снегът наоколо беше изкуствен. Бях облечена с дълга бяла рокля, цялата в камъни. Бижутата ми бяха огромни.
Другата сцена бе пред ледения дворец, когато всички гости са поканени навън. Снимките бяха нощни. Специално бяха докарани 15 коли «Остин Мартин». Те бяха посипани с прах, който изглеждаше като току-що паднал сняг. Забраниха ни да ги пипаме. Имаше огромни екрани, на които «лошите» показваха новата технология, с която ще унищожат света. Статистите бяха над 200. В тази сцена имах и кожено палто. В интерес на истината, когато гледах филма, не се видях. Не съм гледала «Хари Потър», но може би ще се позная във втората част, когато съм хванала за ръка един от съучениците на Хари.

Какво те впечатли в звездите, с които се запозна?

 

Хю Грант е студен и намръщен и с него не се работи лесно. За разлика от него Холи Бери е приятна и чаровна, с огромна усмивка. Много земна жена.

Съвсем ли заряза пеенето в Лондон?

 

Не. Освен, че представих Good Times в London Arena, участвах и в лайв шоуто на Capital Radio през 2002 г. заедно с Atomic Kitten, Джамилия и Дани Миноуг. Изпях новите си две песни. Втората беше издадена на винил във Великобритания, а после бе включена и в компилацията Ibiza 2002.
През първите две години пях джаз във Floriana и Cafe de Paris. Първото заведение е на Рикардо Мазучели - втория съпруг на Ивана Тръмп. Той държи верига от много скъпи ресторанти. Второто е едно от най-популярните и стари места в Лондон, до Пикадили. Посещават го хора от кино и тв бизнеса. Пеенето обаче не ми носеше толкова пари, колкото филмовите ангажименти, и постепенно спрях.

Кой ти беше най-трудният момент в Лондон? Не ти ли е идвало да зарежеш всичко и да се върнеш?

 

Първите две години. Нямах приятели, не знаех езика, нямах пари. Аз бях звезда в България - по улиците ме спираха хора, искаха ми автографи, бях канена навсякъде. И изведнъж отидох някъде, където никой не ме познава.
Ще разкажа нещо, което не съм казвала на никого досега. 5 февруари 2004 година преобърна живота ми. Това ме накара да се замисля какво правя в държава, която не е моята и съм без родителите си и приятелите си. Бях нападната от мъж в 9 часа вечерта пред дома си. Повали ме и ми разряза сухожилията на ръката с нож, за да ми открадне чантата с всички пари и кредитни карти. Остави ме и без тефтера ми със снимките на майка ми и сестра ми. Изгубих съзнание и после се свестих, обляна в кръв. Полицията по-късно ми каза, че съм късметлийка, че не ме е наръгал в корема. Тази случка ме накара да се замисля колко кратък е животът. Кое е ценното в него? Кои са ми най-близките? Какво правя, защо го правя? След този случай месеци наред се притеснявах да съм сама на улицата. Страхувах се дори когато имаше някой с мен. И до ден-днешен, когато чуя някой да тича след мен, сърцето ми бие, сякаш ще се пръсне. Ходих три месеца на психотерапия, за да се оправя. Правих и физиотерапия, за да си раздвижа ръката. Когато ти се случи такова нещо, осъзнаваш, че си много сам. Разтърсен си от факта, че си губиш времето с неща, които не те правят щастлив. Бях 15 дни в болница, претърпях две операции. После бях 3 месеца на легло. Загубих си работата в маркетинговия отдел на списание Billboard, където отговарях за Източна Европа. Тогава реших да се върна в България. В края на краищата учих там, за да се върна тук и да направя нещо тук. Аз съм българка. Всички ми казаха, че съм луда, защото с образованието си мога да работя навсякъде по света. Забравих да кажа, че известно време бях в маркетинговия отдел на Universal Music. Никога в живота си не си бях представяла, че ще стигна до такива позиции.

Не мислиш ли, че връщането ти тук и работата ти върху албум в България е крачка назад?

 

Не. През декември 2001 г. основах собствена компания Max Music, която представлява музикални продуценти и композитори в Англия. Още преди година започнах да записвам новия си албум в Лос Анджелис, Лондон и Берлин. За мен връщането и издаването в България не е крачка назад, защото е свързано с работата ми. Разликата с преди е, че сега моята компания държи правата върху текстовете и музиката, която аз съм написала. Всички продуценти, музиканти и композитори имат договори с мен. Това значи, че аз държа всички права за разпространение. Регистрирах и Max Music -България, която ще се занимава с български изпълнители. Искам да намеря някой талант, да го свържа с продуценти и композитори в Англия и да изкараме проект на международно ниво. Опитвам се да съчетавам нещата така, че да бъда и в двете държави.

Преди да заминеш за Лондон, ти беше гадже на Тодор Въртигов - съдружник на Макарона в Unison Records. Кога се разделихте? (б.а. Емил Димитров-Макарона бе известен с бизнеса си с пиратски дискове. Той бе застрелян през януари 2001 г.)

 

Бяхме заедно 4 години. Официално се разделихме през декември 1997. Както казах, през септември същата година отидох да представям Good Times в Лондон. Решението да си опитам късмета там беше закономерно последвано и от промени в личен план.
В Лондон срещна ли други мъже?

 

Разбира се. Първите две години нямах приятел. След това бях гадже с Джими - моя агент, докато се занимавах с джаз пеене. Той има промоутърска компания. Бяхме заедно 3 години. Гостува ми в България, аз ходих в Израел. Той е половин евреин. Разделихме се, защото Джими бе много религиозен. Беше будист. След това влязох в студио да записвам и работих с известния продуцент Мортън Шьолин, който в момента работи с Еминем, с Нели, с Алсу, Дженифър Лопес. Композирахме заедно парчето Blue Eyes и започнахме да излизаме заедно. Това доведе до брак. Две години бяхме женени, но разстоянията ни разделиха. Той прекарваше повече време в Ел Ей, отколкото при мен. Истината е, че в момента съм сама и мисля, че трябва сериозно да обвържа живота си с някого. Досега винаги съм слагала на преден план работата си, кариерата си. Естествено искам да имам семейство и поне едно дете.

Как ти се видя България след завръщането?

 

Впечатлена съм колко добре са се развили нещата. Говоря за банковия и музикалния бизнес. Например поп фолк продукцията е на високо ниво. Момичетата изглеждат страхотно, изглеждат продаваеми. Имат и талант като певици и работят много. Много ми е мъчно обаче да видя как пропастта между много богати много бедни се увеличава. Шокиращо е да видиш как хора трябва да живеят с 200 лв. месечно.

Най-радостният момент в живота ти?

 

Когато ме приеха в университета Уестминстър. Нямах пари за ядене, но летях от щастие. Приятелки ме обявиха за луда, защото хората се радвали на подаръци, на мерцедеси. Всичко е до човек, възпитание, морал.

Сънувала ли си кошмари по време на емигрантския си живот?

 

Кошмари не, но един сън се повтори 3-4 пъти. Аз съм огромна бяла птица и излитам от една и съща къща. Преминавам по един и същи път над едно селище и планини. Стигам до морето и там се събуждам.

Вярно ли е, че си имала интимни отношения с Милен Велчев?

 

Не, разбира се. Запознах се с него през 2001 в България. Омръзна ми вече в продължение на година жълтата преса тук да пише, че съм негова любовница. Аз съм го виждала веднъж за 10 минути. Шокирана съм от измислиците. Между другото, това ми се случи и в Англия. През 1997 "Дейли стар" и "Дейли спорт" раздухаха клюката, че излизам с Дейвид Бекъм. Това беше точно преди той да се ожени за Виктория. Историята се проточи два месеца. Тук пък българската спортна преса ги препечатваше. Аз дори не познавам Бекъм. Бях дала интервю на "Дейли стар", където го посочих като любимия ми футболист. От там тръгна всичко. Два пъти седмично пишеха, че той изневерява на Виктория с русокоса българка на име Пети Пол. Тогава от звукозаписната ми компания IMG ми казаха да не отричам слуха и да се усмихвам многозначително. Това щяло да увеличи продажбите.

Какво може да те нарани дълбоко?

 

Нелоялност. Изневяра.

Ти изневерявала ли си?

 

На себе си.

А на теб изневерявали ли са ти? Би ли простила?

 

Не знам. Надявам се, че не, но бих простила. Ние се учим от грешките си и това, което преживяваме, ни учи какви да не бъдем. Няма съвършени хора.

Кое човешко качество цениш най-много?

 

Много държа на честността, лоялността. Предпочитам да получа хубаво "не", отколкото някой да ми каже "да" и да ме мотае. Не обичам да ми губят времето.

Била ли си лъгана?

 

Напоследък. Нормално. Мисля, че половината от времето си лъжем. Когато някой те попита: "Как си днес?", отговаряш "Добре", но понякога не ти е добре. За бизнеса е нормално. Много хора лъжат, за да постигнат целите си.

С какво се занимаваш в момента?

 

Разработвам собствена модна линия. Ще започна с тишърти и потници. Ще са готови за следващото лято. Повечето ще бъдат ръчно бродирани с пайети и камъчета и ще са уникати. Ще са в ярки цветове за много млади момичета. Моделите ще са мои. Аз от много години сама изработвам сценичните си тоалети.

Имаш ли любими дизайнери?

 

Да, модата винаги ме е вълнувала. Обичам хай стрийт мода като Diesel и Miss Sixty, която смесвам с дизайнерски дрехи. Имам неща на Dolce&Gabbana, Valentino, Versace. Понякога комбинирам много евтино нещо с много скъпо.

Как поддържаш фигурата си?

 

Ходя през ден на фитнес. Не пуша и пия алкохол три пъти годишно. Пия много вода, сок от моркови. Опитвам се да не ям много хляб и въглехидрати. Религиозно спазвам козметичния си режим. Сутрин и вечер си почиствам лицето и си слагам кремове Sisley и Canebo. За косата си разчитам на Kerastase и на L'Oreal вече 13 години. Любимият ми парфюм е Allure на Chanel.