Колебаех се как да започна материала за Лили. Бих могла да напиша колко песни е изпяла досега, колко плочи, албуми и дискове е издала, колко награди е спечелила, колко е популярна освен в България и в Русия, Европа, САЩ. Но с това едва ли ще впечатля някого. Защото няма българин, който да не го знае. Успехът и Лили са едно цяло, на нея той просто й отива. Затова ще разкажа за един от последните й концерти. Скромен концерт, не в НДК или някъде по света, а в залата на Дома на културата в Берковица. В средата на ноември отидохме на място да проверим дали Лили продължава да действа като магия на публиката и дали тя самата се отнася еднакво отговорно към голям концерт и към малък.

Намираме я в 4 часа в залата да репетира с екипа си. Толкова е студено, че след 10 минути се смръзваме като ледени човечета. На сцената до Лили има електрическа печка, която по-скоро създава усещането, че топли. И Лили, разбира се, зъзне, но това въобще не й пречи методично да повтаря пасажи от различни песни чак до 6 часа, час преди началото на концерта. Него отделя, за да се гримира и да се преоблече в ефирна черна рокля, абсолютно подходяща за огромна зала и абсолютно неподходяща за канския студ.

Дотук певицата е желязна. На концерт като на концерт. Никакво пренебрежение към публиката от малкия град.
Ние използваме скъпоценния час, за да се сгреем с горещо кафе в близкото заведение. Вече е тъмно. По улиците почти няма хора и започвам леко да се притеснявам, че няма да дойдат. Колко ще предпочетат ледената зала пред топлия дом и телевизионната програма? В 7 без 15 обаче жителите на Берковица пристигат - млади, стари, семейства с малки деца. Залата се напълва до последното място. Значи, магията Лили действа.

Десетина минути, след като Лили излезе на сцената и запя, дори и ние загряхме от спонтанната реакция на публиката. Хората ставаха на крака, група тийнейджъри до нас викаха възторжено, пееха с нея и люлееха в такт с музиката вдигнатите си ръце. А когато звездата, пеейки танго, покани мъж от публиката на танц, залата въздъхна като един човек. Сериозен мъж, в средната възраст, когато си видял какво ли не и малко неща могат да те развълнуват. Нямам думи да опиша как изглеждаше в този миг! Като че ли не беше стъпил на земята, а плуваше 3 см над нея. Сигурна съм, че танцът с Лили ще се нареди сред най-ярките му преживявания.

Ами това е. Искам да кажа, че концертите на Лили са това, което винаги са били и което вероятно винаги ще бъдат. Два часа раздаване до край, сливане на души и емоции, любов, докосване до Бога.

... Все пак не мога да пропусна и нещо светско. В началото на декември Лили зарадва феновете си с новия си албум "Без правила". Издател е Stefкos Music, продуцент - Лили Иванова. Към диска с 20 прекрасни песни е добавила още един с техни синбеци за всички, които искат да пеят тези песни. В средата на ноември тя бе член на журито на Втория международен светлинен фестивал на изкуствата "Светлинен паун" за млади таланти във Варна. Автор на проекта на престижното музикално събитие е госпожа Елена Валеева-Йорданова, председател на сдружението "Изкуство и светлина". Фестивалът се организира с подкрепата на община Варна.

Силно впечатлена от изпълнението на тромпетиста Мирослав Петков, ученик във варненското музикално училище, Лили му връчи награда, учредена от нея, от 2000 лв. И още нещо. Наскоро на тържествена церемония в посолството на Русия у нас Лили получи орден "Екатерина Велика". Престижното отличие се дава само на жени, първата носителка е Маргарет Тачър. Искахме да снимаме нашата желязна лейди с ордена за корицата на EVA. Тя отказа. Защото й се видя прекалено нескромно.

Лили, позволявам си да ти говоря на ти, защото си позната във всеки български дом. Как го чувстваш? Като удоволствие, като удовлетворение, като отговорност, като мисия?
Естествено, че преди всичко е отговорност. Защото след като хората са ми гласували такова доверие, аз трябва да го оправдая. Но да си фантазирам, че това е моята мисия в живота... Учудва ме как някои хора казват: от дете мечтаех да стана голяма певица или това е моят живот. Не е лошо от време на време да се приземяваме. Аз съм човек, който седи здраво на земята.

Хората обаче искат освен да те слушат и да знаят какво се случва в личния ти живот. Защо така упорито избягваш темата?
Казваш личен живот. Това значи, че засяга само мен. Затова не правя личните си неща достояние на другите. Когато видя примерно една картина, я преценявам по това дали ми харесва. Не се интересувам от личния живот на художника. Не излизам на сцената с личния си живот, а с моето пеене. Не мога да разбера и тази непрекъсната психоза за годините ми. Не пея с годините си, а с това, което съм.

Това, че мълчиш за личния си живот, дава възможност на жълтата преса да се вихри, а тя има доста голям тираж.
Никой не може да затвори устата на жълтата преса. Но дали хората ще й вярват, е въпрос на личен избор и на интелигентност. Защото аз не й вярвам. Може би тези, които й вярват, нямат свой живот и затова се интересуват от личния живот на другите. За мен това е нездраво любопитство.

Е да, обаче и негативната реклама е реклама.
Нямам нужда от евтина реклама. Вестниците се интересуват от мен, а не аз от тях.

Не е ли най-добре да издадеш книга за живота си и така да приключиш с клюките? Чух, че си работила по такъв проект с колега журналист, но не си одобрила написаното. Ще има ли някога такава книга?
Попитай този, който ти е казал. Обичам да напомням за себе си от сцената. Дори да съм възложила на някого и той да е започнал да пише книга за мен, докато не я завърши и не я одобря, не бих казала, че има такъв проект. Засега обаче на никого не съм възлагала. Имам такава идея, но все още не съм намерила човека, който да се справи със задачата. Защото той трябва да познава изцяло творчеството ми, а не извадки от жълти издания.

Последната клюка, която чух за теб, е, че си се разделила с мениджъра си Иван Батаклиев. Така ли е?
Пак ще трябва да попиташ този, който ти е казал. С Иван сме преди всичко прекрасни приятели и естествено, че сътрудничеството ни продължава. Но какво ли не измислят хората! Ето сега, специално заради него, ще кажа нещо лично. Най-новата шапка в гардероба ми е подарък от него. Донесе ми я от Австралия. Екстравагантна, от кожа на кенгуру, много ми харесва.

Какво мислиш за приятелството?
Няма по-висша категория на връзка между хората. Приятелството не зависи от общественото положение, от възрастта, от пола. То може да се появи навсякъде. Но във времето, в което живеем днес, за съжаление е доста рядко явление. Имала съм приятели, имам и винаги ще имам. Те са от различни среди и никога не съм ги избирала по материален признак, примерно дали са богати. Малко са, обаче са качествени. Всеотдайна съм към тях и държа да ми отвръщат със същото. В това отношение съм жестока.

Щом приятелството е най-висшата връзка между хората, какво е тогава любовта?
Тя е друго. Бог е любов.

Ти пееш за любов, а хората станаха много прагматични и материални.
И моят свят, където всичко се измерва с любов, не е извън реалността. Знам, че за някои хора парите са единствената ценност. Ще дойде обаче ден, когато ще берат горчивите плодове на това, което са посадили днес. Нека обаче всеки сам определя правилата на живота си. За себе си ще кажа, че в цялата история на моя живот песните, които съм изпяла, бяха, са и ще остават най-голямата ценност за мен. Така че нямам необходимост да търся други светове. Просто си живея в моя.

Това изказване е като в крилатия стих на Вазов: "И моите песни все ще се четат!"
Не мога да се сравнявам с Иван Вазов. Не бих си го позволила. Историята е тази, която решава съдбата на твореца.

Промени ли те новото време?
Не. Защото съм наясно какво искам от живота и дали го мога. И аз като всеки човек съм имала и имам трудности, но ги преодолявам. Не обаче с хленчене, а с труд.

Кога за последен път ходи на почивка?
На почивка? На мен тази дума ми е непозната! Това лято например бях три месеца на море, но не на почивка, а на работа. Новият ми блестящ бански, който си бях поръчала и донесоха специално за мен от Италия, така и си остана необлечен.

 

Все пак как си почиваш?
Много обичам да ходя в магазините "Будоар", "Пош", "Карина" и "Paola Apsi". Не винаги купувам. Гледам какво ново има, информирам се за последните модни тенденции. Особено ми е приятно в "Будоар" и "Пош", защото собственичката Краси Димитрова е специален човек за мен. Притежава невероятен вкус, поръчва ми дрехи от Италия, разговорите ни са безкрайни и интересни и ме зареждат с положителна енергия. Според мен няма жена, която да не се вълнува от модата. Аз не правя изключение. За мен модата е необходимо добро.
Обичам също, когато вкъщи съм си свършила всичката работа - това обикновено е след 1 часа през нощта, да си легна и да почета. Невероятно удоволствие! Харесвам исторически и документални книги. Разбира се, и любовни романи. Често чета по две-три книги едновременно. В зависимост от настроението отварям едната или другата.

Вероятно в тихите нощни часове се връщаш към миналото?
Не. Гледам само напред. В миналото има само спомени, които не можеш да върнеш. Какво да правя там? Това, което може да ти се случи, е само в бъдещето. Ако поглеждам понякога назад, е само за да си сверя часовника, че не съм се отклонила от пътя си. Имам много албуми, където е документирано миналото ми, има човек, който се грижи да подрежда снимките по години и периоди. Благодаря му за това. Нямам обаче време да гледам албумите. При мен всичко е движение.

В Девичевския манастир в Самоков, където често ходиш, си поръчала да изографисат две икони - едната е "Цветница", т.е. твоята икона, втората е в памет на майка ти. Спомняш ли си често майка си? Водиш ли мислени разговори с нея?
Е, чак разговори не. Но имам усещането, че винаги е до мен. Спомням си нейни жестове, реакции, какво ме е съветвала, какво е обичала да си хапва... Аз съм зодия Телец, т.е. земен човек, но винаги съм вярвала, че има някаква висша сила. Каква точно е, не знам, не съм я виждала. Но в целия си живот съм се съобразявала с това, че тя съществува. Мисля, че е по-добре да живеем с мисълта, че я има и следи какво вършим на земята, отколкото да се смятаме за недосегаеми и че можем да си позволяваме всичко.

От кое свое качество никога не би се отказала?
На първо място от честността. Имам претенции, и то огромни, че съм честна. Истината те прави свободен. Когато я кажеш, се успокояваш. На второ място - от трудолюбието. Аз съм човек, който наистина обича да работи и да се доказва. При това не разчитам на никого, само на себе си.

Може ли нещо да те уплаши?
И аз се плаша примерно от болести, човешко е. Плаша се обаче и от нечистоплътността във всяко отношение, от алчността, от нахалството. Не че се страхувам лично за себе си. Плашат ме с това, че съществуват в отношенията между хората. Когато ги усетя, никога не споря, просто се оттеглям. Защото знам, че ще бъда победителката.

Когато човек постигне толкова ярък успех като теб в професията, той става по-безкомпромисен, по-властен. При теб така ли стана?
Никога не правя компромиси в работата. Ако под това разбираш безкомпромисност, значи съм безкомпромисна. Обаче не пренасям това свое поведение и в общуването си с приятелите. С часове можем да си говорим за какво ли не, да се смеем, да си споделяме. Не съм от хората, които на работа говорят за забавления и обратното.

Да минем към нещо по-прозаично. Прословута си със спартанския си начин на хранене.
Вярно е, че се лишавам, но това е моят избор. Никога не се оплаквам, не правя от това трагедия. Всъщност човек винаги трябва да се лишава от нещо в името на друго. Не ям тестени изделия, захар и сол. Месо не хапвам от 1998 г., но не защото съм вегетарианка, а защото не знам какво точно ми предлагат в магазина. Открила съм за себе си, че не пълнея от сирене и ям много сирене, само че изкиснато. Често си позволявам шоколад и мед, защото ми трябва енергия за сцената.

Знам още, че нямаш личен стилист, който да се грижи за облеклото ти. Колежките ти на Запад се обграждат с щаб от такива професионалисти.
Засега се справям сама, обаче ако ми посочиш моден специалист в България, ще пробвам да работя с него с удоволствие, защото много ми се иска да имам такъв. Търся. Ако има желаещи, нека се обадят в редакцията на EVA.

Прави ми впечатление, че в последно време сценичните ти тоалети са все в черно. Това ли е в момента любимият ти цвят?
Не, не. Обичам още бяло, розово, бежово и златисто, но не мога да се нагиздя едновременно с всички на сцената. В дома ми например преобладава бялото, защото е символ на чистота.

Не съм чула да си участвала в коледни благотворителни кампании.
Напротив. Много често участвам в такива неща. И не само по Коледа. Помагам всеки месец на хора, които съм си избрала. Не се хваля с това, не е необходимо. Благотворителността не е афиш.

Тази година в Кубрат под твоя егида се проведе първи конкурс за млади таланти. Друг на твое място би залял пресата с изявления, но не и ти. Защо?
Това в никакъв случай не е скромност. Фестивалът не е за Лили Иванова, а за млади таланти. Възможност те да покажат себе си, качествата си в една добра атмосфера. Не обичам да се кича с чужда слава. Това е славата на тези, които се явяваха на конкурса. Те бяха главните. Аз учредих и дадох една награда за победителката - златен медальон във формата на ключ сол, емблемата на фестивала.

Значи според теб в България има таланти?
Има и винаги ще има. Но всеки трябва да е наясно какво гориво има в машината си и докъде може да стигне с него.

Би ли направила дует с млад изпълнител?
Защо да не направя? Това няма да е новост за мен. Досега съм имала три такива експеримента. Според мен най-сполучлив беше с Чочо Владовски в песента "За да те има".

През септември на фестивала Пиринфолк в Сандански пя заедно с ансамбъл "Пирин". Какво беше усещането?
Невероятно удоволствие. Толкова богати гласове! Изпитах гордост, че съм българка, че имаме такъв уникален ансамбъл. Пожелавам им здраве и големи професионални успехи.

Известна си с това, че пееш само на български. Не е ли време сега, когато се отваряме към света, да започнеш да пееш и на други езици?
Не. Аз съм българка. И вероятно това, че пея само на български, е един от ключовете на моя успех. Нека чужденците да слушат изпълнения и на нашия роден език. Аз как слушам песни на английски, френски, италиански, китайски дори.

Току-що издаде новия си диск "Без правила". Какво още ще прибавиш към равносметката си за годината?
Имам и два нови видеоклипа, режисирани от Васко Стефанов. Единият е на песента "За тебе бях", музика Краси Гюлмезов, текст Явор Кирин, вторият - на песента "Какво си ти", музика Тодор Филков, текст Георги Начев. Аранжиментът и на двете песни е на Емо Бояджиев.

Каниш се да представиш свои шлагери в нов аранжимент. Кои по-точно?
Това е моята малка тайна.

Плановете ти за по-далечно бъдеще?
Когато дойде това по-далечно бъдеще и сме заедно, ще ги видим.